настъплението им.
— Кой е главнокомандуващият нашите сили? — попита Вендан.
— Познавате ли сержант Халор?
— Да — отвърна Вендан. — Били сме противници в няколко войни. Ако ще говорим сериозно, щом разполагаш с Халор, останалите не сме ти нужни.
— Толкова ли е добър? — попита Гелун.
— По-добре е да не му се изправяш насреща.
В отговор Гелун изръмжа.
— Алтал, нали знаеш какво предполагат действията за забавяне на противника? — попита Вендан.
— Ами… главно засади и изгаряне на мостове.
— Това го мислят политиците и дипломатите — каза Вендан. — Войните в действителност са по- различно нещо. Войниците огладняват няколко пъти дневно, така че трябва да бъдат нахранени. Най- сигурният начин да ги забавиш е да ги лишиш от храна. Време е да се прибира реколтата и вероятно заради това кантонците са нахлули точно сега. Надявам се твоята ариа да не държи прекалено много на тазгодишната си реколта от пшеница, защото от нея нищо няма да остане, когато с Гелун стигнем границата. Ще изгорим всичко на сто километра от двете й страни.
— И ще отровим всички кладенци на пътя си — добави Гелун.
— Наистина ли?
— Наистина — потвърди Гелун. — Ако вземеш трупа на кон или крава, умрели преди седмица, и го хвърлиш в кладенеца, водата му не може да се пие.
— Ако няма животински трупове, винаги ще се намерят човешки. По време на война човешки трупове има колкото щеш — добави Вендан. — Човешките трупове вонят по-отвратително дори от кравешките.
Алтал изтръпна, после попита:
— Смятате ли, че можете да попречите на княз Смегор и княз Таури да ви се месят в работата?
— За тях всичко, което е на повече от километър от княжеската им палатка, е разположено на другия край на света — презрително каза Гелун. — Нашите славни водачи не обичат много физическите упражнения. Когато ни заповядат нещо, ние с Вендан отдаваме чест, обаче когато се отдалечим от тях достатъчно, за да не могат да ни видят и чуят, правим това, което трябва да се направи. Кажи на сержант Халор, че ще му изпратим нашественици, които ще бъдат ужасно гладни и жадни. Той ще знае как да се справи с тях.
— Остави ни обаче картата — каза Вендан. — А сега, ако нямаш нищо против, ще отидем да кажем на хората си да се подготвят за път.
— Пожелавам ви приятно пътуване — каза Алтал и излезе от палатката.
— Все още си твърде недодялан, Алтал — каза му Лейта, когато се върна при нея. — Не смяташ ли, че се държа прекалено грубо със Смегор и Таури?
— Можеше да се държа и по-лошо. Какво си казаха, след като се разделихме?
— И двамата са много объркани и разтревожени. След срещата на вождовете не са успели да установят контакт с Генд и не знаят какво трябва да правят. При нормални обстоятелства поддържат връзка с него чрез Арган. Не са го виждали обаче няколко седмици. И двамата са много объркани и уплашени. Страх ги е, защото знаят, че ако направят нещо не както трябва, Генд ще ги накаже. Ще ги убие.
— Какъв ужас — отвърна подигравателно Алтал. — Ние двамата с теб по-добре да се прибираме, преди Халор да е побеснял.
— Има още нещо, Алтал — каза разтревожено Лейта и се намръщи. — Не мога обаче да го разбера.
— Така ли?
— Арган е човекът, който вербува шпиони на Генд. Най-често, като им предлага пари. Поне във Векти постъпи по този начин. В Треборея обаче прави нещо различно. И там подкупва различни длъжностни лица, обаче в разговора между Смегор и Таури бе споменат няколко пъти изразът „обръщане в истинската вяра“, и това нещо ги ужасява. Приятно им е да взимат пари от Арган, обаче изглежда, че този път са им поставени и някои други условия.
— Само това ни трябваше — каза Алтал. — Никак не обичам религията да се обвързва с политиката.
— Струва ми се, че бе редно да научиш това.
— Много ти благодаря — отвърна той и се замисли. — Как се чувствува Бейд? Гер каза, че му се видял доста разтревожен, когато си отворила някои врати пред него. Знаеш какво имам предвид.
Лейта се изкиска.
— Не беше съвсем готов за някои от нещата, които се случиха. Нямаше нищо против размяната на идеи, но размяната на чувства малко го смути.
— Лейта, имаш ли нещо против да ти дам един съвет? — попита Алтал, когато започнаха да изкачват стълбите.
— Зависи от съвета.
— Би ли могла да го даваш малко по-кротко с Бейд, поне за известно време?
— Какво ще рече „по-кротко“?
— Престани да го караш да се черви всяка минута. Престани да му подаваш „смущаващи мисли“. Най- малкото преди да е свикнал да понася присъствието на чужди хора в главата си.
— Но той е толкова мил, когато се изчервява… — възрази тя.
— Засега си намери някакво друго развлечение. Имам силното подозрение, че скоро ще ни потрябва неговият разум, и то в чудесна форма. Той и без това няма да ти избяга, така че се дръж добре с него.
— Добре, татко — отвърна тя послушно.
— Това пък какво беше?
— Държиш се с нас като баща, Алтал, и то не отсега. Сигурно, защото възприемаш всички ни като деца. Бащинството не ти подхожда много, но така или иначе друг баща си нямаме, скъпи татко.
— Стига, Лейта!
— Как ще ме напляскаш? Собственоръчно ли? — продължи въодушевено Лейта.
— Престани.
— Добре, татко — отвърна покорно Лейта.
Стражите пред портите ги разпитаха доста обстойно преди да ги пуснат в града. Алтал не скри раздразнението си от това, когато и тримата тръгнаха по тесните улички към замъка на херцог Олкар.
— Обстановката е военновременна, Алтал — обясни сержант Халор. — Тези хора нямаше да постъпят професионално, ако просто ни бяха пуснали.
— Показах им пропуск с подписа на Андина! — възрази Алтал и размаха къс хартия.
— Много впечатляващ е, не ще и дума, обаче грамотните войници не са много. Стражите постъпиха правилно. Престани да мислиш за тях.
— Крепостните стени ми се сториха надеждни — отбеляза Елиар.
— Здрави са — съгласи се Халор. — Но малко подобрения няма да им навредят.
— Какви подобрения?
— Сети се сам, Елиар. Какво би трябвало да добавиш към една крепостна стена, за да затрудниш тези, които биха се опитали да я преодолеят?
— Може би би следвало горната й част да е изпъкнала напред.
— Това не би й навредило. Равните стени се изкачват по-лесно. Нещо друго?
— Може би изпъкнали кули по краищата. За да могат да се обстрелват нападателите, катерещи се по подвижни стълби.
— И това е добра идея.
— Защо правиш това, Халор? — попита Алтал.
— Какво имаш предвид?
— Защо непрестанно го изпитваш?
Халор повдигна рамене.
— От мен се очаква да се държа като учител, Алтал, а учителите изпитват. Истината е, че последния
