Беше краят на лятото и горещините в Остос действуваха потискащо. По искане на Андина княз Дакан свика местните военачалници. Събрани в тронната зала, те се потяха от горещината и тихо разговаряха, докато очакваха появяването на владетелката.
— Добре ще е да им оставите известно време, за да се успокоят, господарке — каза Дакан, като погледна през вратата към военните.
— Армията на Остос много ли е голяма, че имате толкова много генерали? — попита Халор.
— В Остос военните чинове са наследствени — отвърна Дакан. — В течение на вековете нашата армия се е сдобила с твърде многотрайно командуване. Единственото преимущество от наличието на толкова много генерали е, че така се създава известна възможност поне един от тях да си разбира от работата.
— Вие сте циник, княже.
— Това е едно от предимствата на дълголетието, сержанте — отвърна Дакан с усмивка. — Имате ли нещо против, ако ви представя като фелдмаршал?
— Защо е необходимо това?
— Сержантският чин не е сред най-високите в нашата армия, приятелю. Нашите надути генерали и полковници могат да се отнесат надменно към един сержант.
— Ще ги излекувам набързо от надменността им — отвърна Халор и се ухили. После погледна Андина, която се потеше в тежкото си официално облекло, и попита: — Девойче, ще се разсърдиш ли, ако изпочупя част от мебелите?
— Повеселете се, сержанте, ако това ви доставя удоволствие — отвърна тя с дяволита усмивка и се обърна към управителя си. — Време ли е да влизаме, Дакан?
— Да, можем да влезем. Сержанте, моля ви да не избивате много военни. Държавните погребения са ужасно скъпи.
— Ще се опитам да провя самообладание — обеща Халор, приближи се към един от въоръжените стражи и го попита любезно: — Войнико, би ли ми услужил с брадвата си?
Войникът бързо погледна княз Дакан в очакване на указания. Дакан присви очи и заповяда:
— Дай му брадвата.
— Слушам, княз Дакан — каза войникът и подаде на сержанта бойната си брадва с дълга дръжка.
Халор я претегли с ръка и каза одобрително:
— Тежестта й е подходяща. — После прокара пръст по острието. — Добре си я наточил. — И потупа войника по рамото. — Добър войник си.
— Благодаря ви, господине — рече стражът и гордо се изпъчи.
— Добре ще е да приключим с всичко това преди да е станало още по-горещо — предложи Халор. — Вие защо не заемете местата си? После княз Дакан ще ме представи на генералите и ще започнем.
— Постарайте се да не проливате много кръв, сержанте — каза Андина уж на шега, но и сериозно. — Петната върху мрамора се измиват много трудно.
— Ще се постарая да пазя чистота — обеща Халор.
Дакан даде знак на тръбачите и се разнесоха тържествени, макар и малко продължителни звуци.
Сетне царствената Андина и облеченият в броня Елиар до нея бавно и тържествено се запътиха към престола й. Утихналите генерали направиха дълбок поклон.
— Отваряй си добре ушите, Лейта — промърмори Алтал на русокосото момиче. — Почти съм сигурен, че Арган е вербувал някой и друг генерал.
— Ще ги открия — обеща Лейта.
На трона на Андина се бе настанила котката Еми и грижливо чистеше лапичките си. Щом видя Андина, измяука въпросително.
— Ето те и теб — каза Андина и я гушна. — Къде изчезна, палаво котенце?
После с Еми в ръце седна на трона. Генералите възобновиха разговорите си.
Пред престола бе поставена катедра. Дакан застана зад нея и почука по наклонената дъска.
— Моля за вашето внимание, господа.
Повечето от генералите въобще не му обърнаха внимание и продължиха разговорите си.
— Тишина! — разнесе се внезапно звучният глас на Андина. Генералите веднага млъкнаха.
— Благодаря ти, господарке — тихо промърмори Дакан.
— За какво си ни извикал, Дакан? — обади се един месест генерал с позлатени доспехи.
— Как да ви кажа, генерал Теркор, води се една малка война — отвърна Дакан. — Не знаехте ли?
Генералът се усмихна подигравателно.
— Струва ми се, че ще е добре да започнеш да говориш по същество, Дакан. И да свършиш преди да е станало още по-горещо.
— С такива искания ме лишаваш от приятни преживявания, Теркор — възрази Дакан. — Както и да е, искам да запозная всички ви с един сержант. Казва се Халор. Предупреждавам ви, че трябва да сте любезни с него, тъй като има лют нрав, а ви предстои да изпълнявате неговите заповеди.
— Аз съм генерал, Дакан, и не се подчинявам на сержанти — отвърна Теркор.
— Много ще ни липсвате, генерал Теркор — промърмори Дакан. — Както и да е, ще ви направим хубаво погребение.
Халор влезе и небрежно тръгна към трона, като полюшваше бойната брадва. Спря до катедрата и попита:
— Ще позволите ли?
— Разбира се, сержант Халор — отвърна любезно княз Дакан и се отдалечи.
Халор застана зад катедрата и не каза нищо. Възмутените генерали продължиха да си бърборят.
Но разговорите спряха, когато брадвата направи катедрата на трески.
— Започнаха да ми похабяват мебелите — промърмори Андина, вперила поглед в тавана.
— Добро утро, господа — изрева Халор с глас, подходящ повече за плац. — Имаме много неща за обсъждане, така че млъкнете и ме слушайте внимателно.
— Как си позволявате?! — викна възмутеният генерал Теркор.
— Ако пак си отвориш устата, ще разцепя и тебе! — кресна Халор. — Хайде да не се занимаваме сега с всички тези глупости, свързани с чиновете. Аз съм арумец и нашите воински звания не съответствуват на вашите. При нас „сержант“ означава „главнокомандуващ“. — После вдигна бойната брадва и попита:
— Виждате ли това? Това е моето звание и именно то ме поставя начело на нашата малка компания. Ако някой от вас има възражения, готов съм за двубой с него. Сега и тук.
— Тази реч той я е произнасял много пъти — тихо каза Елиар на спътниците си. — Не знам защо, но никой не се усъмнява в истинността на думите му.
Генералите не откъсваха поглед от брадвата, която Халор държеше в ръка.
— Превъзходно, господа — каза Халор. — Виждам, че ще се разберем. А сега слушайте: неотдавна в страната ви нахлу наемна армия на кантонския идиот и вашата очарователна малка владетелка ме нае, за да обясня на нашествениците, че трябва да се махат. Нашият враг, поне на пръв поглед, е владетелят на Кантон. Познавам го добре, тъй като командувах неговите войски при последната война, която води срещу Остос. Казва се Пелгат и няма и грам мозък в главата. Надявам се, че няма да ви обидя, господа, обаче вашите вечни треборейски войни започнаха да ми омръзват, така че ще ги приключа веднъж и завинаги. Единственото, което се иска от вас, е да защитавате този град. Не се намесвайте в нещата, които ще върша в другите градове и в селата, защото въобще няма да ви обърна внимание. Ариа Андина нае именно мен за тази война и аз ще имам грижата тя да завърши успешно за нея. Младият човек до владетелката ви е ефрейтор Елиар, който е под мое командуване. Когато той ви нареди нещо, знайте, че говори от мое име, така че не му възразявайте. Подготвил съм плановете за тази кампания в най-големи подробности и съм привлякъл армии от страни, за които вероятно дори не сте и чували. Чудесно знам какво правя и не ми трябват никакви съвети от любители. Първата ми работа ще е да унищожа нахлуващите армии, а след това ще разруша град Кантон. Това ще е последната война в Треборея, господа, така че й се наслаждавайте, докато не е приключила. И нека всички си гледаме работата.
После прокара пръст по острието на бойната брадва й отбеляза:
— Малко я нащърбих. — Погледна към войника, застанал до вратата на тронната зала. — Съжалявам, че нащърбих брадвата ти, боец. Благодаря ти, че ми услужи с нея. Когато я наточваш, използувай много вода.
