— Слушам! — излая войникът и застана „мирно“.
— Господа, щастливи сте, че имате момчета като това във войската си — заяви Халор на генералите, стисна дръжката на брадвата и викна: — Дръж! — И метна брадвата. Тя се завъртя във въздуха над главите на привелите се генерали. Войникът с ловко движение хвана въртящото се оръжие.
— Добре се справи — каза му Халор.
Войникът само се усмихна и после отново застана „мирно“.
Глава 31
След като потресените генерали си тръгнаха, Андина отведе всички в покоите си.
— Моля да ме извините за миг, но ще трябва да се освободя от това — каза, като докосна царствената си дреха. — Иначе след малко ще се разтопя. Брокатът наистина е красив, но определено не е подходящ за лятото.
Гостите насядаха в удобните кресла в приемната на владетелката.
— Вашият подход към генералите беше може би малко грубоват, сержант Халор, обаче те съвсем определено разбраха това, което им казахте — отбеляза княз Дакан.
— Радвам се, че ви допадна, княже — отвърна Халор с широка усмивка.
— Нали не смятахте наистина да ги избиете?
— Вероятно нямаше да го направя. Те обаче не знаеха това, нали?
— Израстването в една военна култура навярно е много вълнуващо.
— То си има и хубави страни, княже. Трудното е да се живее достатъчно дълго, за да станеш пълнолетен. Едно младо момче с току-що набола брада е склонно много да се хвали и рано или късно трябва да подкрепи хвалбите си с дела. Това обикновено предполага сбивания, а не е хубаво малките момчета да се бият, когато около тях се търкалят твърде много брадви и мечове — отвърна Халор. После се обърна към Алтал. — Алтал, трябва да си поговоря с жена ти.
— Не знаех, че сте женен, княз Алтал — каза Дакан изненадано.
— Съпругата ми е домашарка — отвърна Алтал.
— Имате ли си дом?
— Да. Той всъщност е неин. Приятно и уютно местенце.
Котката Еми с беззвучни стъпки се доближи, и спря пред креслото на сержант Халор, погледна го с яркозелените си очи и измяука въпросително.
— Не се дръж така, Еми — смъмри я Алтал.
В отговор котката го погледна хладно и прилепи уши към главата си.
— Много странна котка — каза Халор.
— Всички ние сме й много задължени, сержанте — каза Дакан. — Всъщност преди около година именно тя спаси живота на младия Елиар.
Андина се върна, облечена с лека рокля без ръкави, седна, потупа се по бедрото и каза:
— Ела тук, Еми.
Еми стрелна Алтал с надменен поглед и веднага отиде при Андина.
— Добро котенце — каза ласкаво Андина. После погледна сержант Халор. — А сега какво следва?
— Иска ми се да видя нашествениците, госпожице. Виждал съм повечето армии по света и знам, че всяка от тях си има отличителни белези. Опознаването на врага е много важно, когато водиш война. Опознах доста добре Гелта след войната във Векти, обаче би трябвало да видя и войниците й, за да мога да направя по-точни преценки.
— Това няма ли да е опасно? — попита Дакан. — Твърде ценен човек сте, за да се разхождате пред лицето на врага.
— Известни са ми начини да го наблюдавам, без самият аз да бъда забелязан, княже — отвърна Халор. — Начини, които са или съвсем нови, или толкова стари, че светът ги е забравил. С тях ни запозна съпругата на Алтал, когато бяхме във Векти. Именно заради това искам да си поговоря с нея. При това колкото се може по-скоро.
— Къде е Гер? — попита безмълвно Елиар, когато се върнаха в кулата.
— Играе си — отвърна Лейта. На Алтал му се стори, че гласът й кънти в главата му.
— Не можете ли да се въздържите от това? — попита Алтал. — Не можете ли да водите разговорите си без мое участие?
— Елиар е още неопитен — каза Двейя. — Доколкото си спомням, на теб ти бе необходимо доста време, за да се отучиш да крещиш.
— Какво прави сега Гер? — попита отново Елиар, вече малко по-спокойно.
— В източния коридор е — отвърна Лейта. — С хората на сержант Гебел. Салкан го учи как да стреля с прашка.
— Това беше моя идея, Алтал — призна Бейд. — Оставих Гер със Салкан. Реших, че това е може би най-лесният начин да доведа Салкан в тази част на Дома.
— Трябва да използувам прозорците ви, госпожо — обърна се Халор към Двейя. — Генералите на ариа Андина не са съвсем наясно със състава на нахлуващата армия, така че ще е добре лично да й хвърля един поглед.
— Разбира се, сержанте — съгласи се Двейя.
Халор бързо се огледа и попита:
— Нали не сте оставили моя княз и племенницата на Кройтер сами?
— Сега си почиват, сержанте.
— Елиар, защо не доведеш Гер и Салкан? — безмълвно попита Алтал. — Ако ще слагаме юзди на Салкан, може би е време да го направим.
— Иди с него, приятелю — промърмори Двейя.
— Аз ли? Защо?
— Нека Гер не му казва много неща наведнъж. Искаме Салкан да се чувствува удобно с юздата си. Гер е малко припрян.
— Добре казано — съгласи се Алтал.
— Това е най-важното, Гер — обясняваше Салкан, когато Елиар и Алтал отидоха при тях. — Всеки глупак може да завърти прашка над главата си. Важното е да знаеш кога точно да хвърлиш камъка. Окото ти и ръката ти трябва да действат заедно.
— Обаче е доста по-сложно, отколкото изглежда.
— А, Гер, тук ли си бил? — каза Алтал. — Търсихме те къде ли не.
— Нещо лошо ли се е случило? — попита Гер.
— Не. Еми реши, че след като сме толкова близо до нейния Дом, можеш да я посетиш. Салкан, може би и ти ще поискаш да дойдеш с него?
— Не знаех, че из тези планини има къщи — каза Салкан.
— Домът е на закътано място, Салкан — каза Елиар. — Еми обича уединението.
Салкан се огледа.
— Не виждам дори пътища или пътеки.
— Стараем се да не оставяме следи — отвърна Алтал. — Домът на Еми е красив и богат, а из тези планини има разбойници. — После се обърна и посочи коридора зад себе си. — Домът на Еми се намира от другата страна на този хълм. И без това е време за вечеря, а Еми готви много по-вкусно от кашаварите на сержант Гебел. Нима не заслужаваме едно хубаво хапване?
— Воденето на война предполага много други неща освен умението да се борави с меч, лък или прашка, Салкан — каза сержант Халор на младия вектианец, след като приключиха вечерята, преминала в истински банкет, и се почука по челото. — Най-важната част на войната се води ей тук. Трябва да мислиш по-бързо от врага си.
— Аз не съм войник, генерал Халор — отвърна Салкан. — Вярно е, че от време на време избухвам, но
