иначе по начало предпочитам да се грижа за овцете си.
— Струва ми се, че се подценяваш, младежо — каза княз Алброн. — За съвсем кратък срок ти мобилизира единственото, което би могло да се окачестви като вектианска армия. Твоите момчета допринесоха много за съвместния ни успех.
— Независимо дали това ти харесва, или не, Салкан, ти наистина командуваш войски. Според мен ще е добре да поседиш тук и да научиш едно-друго от Халор — каза Алтал на червенокосия младеж.
— Щом казвате, господин Алтал, ще го направя — съгласи се Салкан. — Дали Елиар би могъл да ме отведе в лагера на генерал Гебел, за да си прибера нещата и да поговоря с приятелите си.
— Ще имам грижата за това, Салкан — каза Елиар.
— Това беше хитро — промърмори Двейя на Алтал.
— Не чак толкова, Еми. Младият Салкан по начало обича да доставя удоволствие на хората, стига да му посочиш убедително основание за това. След като е вече в Дома, всички ще имаме достъп до него: Бейд, Халор, ти, Гер, а може би и аз. Преди да е изтекло лятото, ще успеем да го убедим.
На следващата сутрин небето над централна Треборея бе изпълнено с дим от горящите ниви, а пътищата бяха задръстени от бягащи селяни. Лицето на сержант Халор, който наблюдаваше опустошенията от прозореца, бе свъсено.
— Май започвам да остарявам, след като не мога да наблюдавам тези неща безучастно — тихо каза той, сякаш говореше на себе си.
— Войната не сте я измислили вие, сержанте — отвърна му Двейя замислено. — Можете ли да видите това, което ви интересува, от тази височина?
Халор отново погледна нивите, горящи под него, и каза:
— Нека отидем малко по на север, преди да се снижим. Вероятно има неща, които не бих желал да видя в твърде големи подробности.
— Разбирам — каза тя.
В кулата не се чувствуваше никакво движение, но пейзажът, наблюдаван от южния прозорец, непрестанно се променяше.
— Тук можем ли да се снижим малко, госпожо? Бих искал да видя тези войници по-отблизо.
— Разбира се, сержанте.
Алтал отиде при тях.
— Пехотата им, изглежда, е главно от Кверон и Регвос — отбеляза Халор. — Виждам и кагверци, но не изглежда да са много.
— А тези конници? — попита Алтал.
— Това са главно скотовъдци от граничната зона между Перквейн и Регвос — отвърна Халор. — Като ездачи ги бива, но трудно бих ги окачествил като първокачествена кавалерия. При тях обаче виждам разни хора, които не мога да разпозная. Кои са мъжете в черни ризници, които очевидно командуват?
— Това са некверосци, сержанте — отвърна Двейя. — Генд възлага командуването на наемниците на своите собствени офицери.
— Досега не бях виждал некверосци.
— В такъв случай сте имали късмет.
— Как придават този черен цвят на доспехите си? Боядисват ли ги?
— Не. Този черен цвят се придобива благодарение на начина, по който ги изковават. И на мястото, където го правят. Тези хора не са човешки същества в същинския смисъл на думата, сержанте. А и доспехите им служат не толкова, за да ги защитят, колкото за да скрият истинския им облик. Не са същества, приятни за гледане.
От столовата дойдоха Елиар и Гер.
— Жените пак започнаха да си говорят за дрехи, а Бейд и Салкан си говорят за овце — оплака се Гер. — На нас с Елиар не ни беше интересно, така че решихме да дойдем и да видим какво става с войната.
— Какво прави моят княз? — попита Халор.
— Същото, което прави през последните няколко дни, сержанте — отвърна Елиар. — Стои като вцепенен и не откъсва поглед от госпожица Астарела. — Елиар внезапно примига и стисна дръжката на Ножа. — Това там долу да не е Треборея?
— Да — отвърна Алтал. — Сержантът пожела да види отблизо вражеските войски.
— Там някъде долу е Генд! — каза рязко Елиар. — Ножът насмалко не изскочи сам от пояса ми.
— Можеш ли да го откриеш? — попита Халор.
— Да. Намира се някъде при опожареното село там, на изток.
Картината пред очите им леко се размаза. Елиар изпита леко виене на свят, тъй като очите му му казваха, че се движи, докато тялото му говореше обратното.
— Ей го там — прошепна Елиар и посочи две фигури до развалините на една опожарена селска къща.
— Кой е с него? — попита Халор.
— Арган — отвърна кратко Двейя.
— Прокуденият жрец ли?
— Да. Генд впрочем не обича много Арган. Арган е прекалено цивилизован, а Генд в крайна сметка си е варварин. Арган освен това е много амбициозен и изглежда смята, че русата му коса е признак за някакво расово превъзходство. Точно затова го изгониха.
— Искам да ги чуя, госпожо — нервно каза Халор.
Тя кимна и след малко чуха гласа на Генд.
— Не ме интересува как ще ги откриеш, Арган — каза с раздразнение Генд. — Но ще ги откриеш, и ще им кажеш да наредят на войниците да спрат да палят нивите. Армията ми ще умре от глад, ако не престанат.
— Нима Гелта и останалите наемници не си носят припаси? — попита Арган.
— Те са примитиви, а примитивите се отнасят към земята, сякаш са добитък.
— Гелта наистина прилича на крава — съгласи се Арган. — А и мирише като крава. Добре. Ще наредя на Смегор и Таури да сложат край на палежите, обаче не вярвам да има особена полза.
— Какво имаш предвид?
— Трябва да обръщаш по-голямо внимание на прислугата, приятелю. Ти похарчи прекалено много злато за тези двамата. Те имат титли, но не и реална власт. Решенията се взимат от техните военни.
— Заповядай им да се размърдат и да поемат командуването лично. Искам тези палежи да бъдат прекратени.
— Ще им предам, приятелю, щом смяташ че ще има някаква полза. Лично аз смятам, че грешиш, но това го знаете само ти и Господарят, нали?
— Ти поддържаш ли контакт с Яхаг? — попита Генд.
— Естествено, приятелю, добре съм го дресирал. Яхаг не смее дори да се почеше по носа, преди да поиска разрешение от мен.
— Кажи му да държи некверосците изкъсо. Искам Алтал да научи за съществуването им колкото се може по-късно.
— Знам добре какво правя, Генд.
— Постигна ли някакви успехи в Остос?
— Да. Нашата религия определено допада на някои аристократи. Думата „смирение“ определено не се харесва на мнозина от благородниците и това работи за нас.
— Не изпускай от поглед тези глупаци, Арган — каза Генд. — Първо обаче намери Смегор и Таури.
— Слушам, велики вожде — отвърна Арган и се поклони подигравателно.
— Има ли възможност да убием Арган преди да се е срещнал със Смегор и Таури? — обърна се Халор към Двейя.
— Не. На Арган му предстои да свърши още някои неща, така че нека засега го оставим жив.
— Длъжни сме да предотвратим тази среща — настоя Халор. — Ако двамата изменници поемат командуването лично, опожаряванията ще спрат, а именно недостигът на храна забавя
