— За пръв път чувам такова нещо! Кажи на Гелун и Вендан веднага да прекратят палежите!
— Защо трябва да им нареждам такова нещо, Таури? Та то дава резултати! Забавя настъплението на противника и същевременно предоставя на нашата войска повече време за подготовка. Вашите хора правят точно това, за което плащам на вас двамата.
— Обаче… Обаче… — опита се да възрази Таури.
Смегор рязко го сръга с лакът в ребрата и каза доста неубедително:
— Много се радваме, че нашите хора се справят така добре със задълженията си.
— На ваше място бих стоял по-далеч от прозореца, господа — предупреди ги Алтал. — Някой стрелец би могъл да ви улучи. — После бръкна в туниката си и извади лист хартия. — Един от нашите шпиони е доста талантлив. Това е рисунка на човека, на когото е заплатено, за да ви убие. Стражите на тази крепост разполагат с копия от рисунката, така че знаят кого да търсят. Тук наистина сте в безопасност, но на ваше място не бих излизал навън. А сега ви моля да ме извините, но трябва да ви напусна, тъй като ме чака много работа.
— Получи ли се, господин Алтал? — попита оживено Гер.
— Хванаха се като шарани, Гер — отвърна доволно Алтал. — И двамата познаха на рисунката Арган и знаят, че най-вероятно го е пратил Генд. Малката ни измислица, че Арган е убиец, напълно обосновава поставянето им под стража за тяхно собствено добро, така че те не могат да възразят, без да предизвикат подозрения. Положението им се утежнява от още нещо. Те чудесно знаят, че ако не обяснят на Генд, че опожаряването на реколтата не е извършено по тяхно нареждане, той по всяка вероятност наистина ще изпрати някой да ги убие. Предполагам, че в момента не са наясно от какво по-напред да се страхуват. Каквото и да направят, някой ще поиска да ги убие.
— Обзалагам се, че ще се побъркат — ухили се Гер.
— Притиснати са до стената. Разбира се, бихме могли да им кажем, че сме наясно, че работят за Генд, и че са заключени именно заради това.
— Това не бива да се прави, господин Алтал. Много по-зъбавно е да си останат в неведение.
— Прав си, Гер. Наистина е много по-зъбавно — отвърна Алтал. — Какво правят дамите?
— Еми учи Андина как да се преструва — обясни Гер. — Това има някаква връзка със съня, в който лошата жена бе стъпила на шията на Андина. Тя наистина побесня, когато Лейта й разказа, че двама от нейните генерали работят за Генд. Искаше да ги удире живи.
— Да ги удире?
— Да им смъкне кожата. Еми обаче й каза да не го прави. Каза й да се преструва. Да се прави на младо и страхливо момиченце, което се плаши от сянката си и така нататък.
— Та казваш, че Андина е станала плашлива, така ли?
— Все още не може да се преструва както трябва — призна Гер. — Трудно й е да се справя с гласа си. Еми иска гласът й да зазвучи плачливо и уплашено, обаче Андина не знае как да го направи. Гласът й все още може да счупи стъклата на прозорците. Андина е страхотна, когато се ядоса, нали?
— Зависи къде точно си застанал, Гер. Ако в момента, когато започне да използува този глас, случайно си пред нея, няма да ти е много приятно.
— Прав си. Тя няколко пъти ми изкрещя и наистина никак не ми беше приятно.
— Къде е княз Алброн?
— Долу е, при конската госпожица. Тя го учи на номерата, които използуват войниците на кон по време на война. Струва ми се обаче, че не научава много. Непрекъснато я гледа и от много гледане я слуша твърде разсеяно.
— Разбирам.
— Бих се радвал да не го правят пред мен. Непрестанно съм нащрек. Не знам какво ще направят в следващия момент.
Алтал замислено се почеса по бузата и каза:
— Май ще трябва да избързаме с разговора, за който ти споменах, че трябва да проведем, Гер.
Глава 32
— Просто не ми е по силите да направя това! — разнесе се безмълвно гласът на Андина. — Просто не мога да се поклоня на тази сипаничава крава, каквото и да мисли да ми направи.
— Не се получава, Еми — промърмори Алтал тихо в един друг, скрит диапазон на общото им съзнание. — Защо не ме оставиш аз да се опитам?
— Тя защо не прави просто това, което й се обяснява? — попита го сърдито Двейя.
— Виж, котенце, нека аз се погрижа за това. Бива те да подслушваш и да дебнеш, обаче тук става дума за нещо много по-сложно и… Не надничай тук, Лейта!
Лейта, която седеше на мраморната маса и прелистваше Книгата, му отвърна с невинен удивен поглед.
— Говоря сериозно — поясни Алтал. — Не се пъхай тук, освен ако не си поканена.
После погледна Андина, която все още пъхтеше от възмущение, застанала до северния прозорец на кулата и й каза на глас:
— Хайде да си поговорим.
— От такъв разговор няма да има никаква полза, Алтал — сопна му се тя. — Няма да го направя и толкова!
— Защо да не го направиш?
— Защото съм владетелката на Остос, а Гелта е просто едно животно.
— Това не предполага ли, че си по-умна от нея?
— Разбира се, че съм по-умна.
— Точно сега обаче това не личи, Андина.
— Какво искаш да кажеш?
— Когато подготвяш капан за едно животно, трябва вътре да сложиш стръв. Ако искаш да хванеш птичка, слагаш зрънца. Ако искаш да хванеш вълк или мечка, слагаш месо. Гелта е по-различно животно, така че и стръвта трябва да е различна. Нали си съгласна, че ще е добре да изядем Гелта на обяд?
— Това е отвратително, Алтал.
— Просто се изразих образно, Андина. За изяждането на жена като Гелта просто не биха стигнали подправките. Стръвта, която ще приготвим за нея, ще е толкова примамлива, че тя няма да може да удържи на изкушението. Това е твоя грижа, Андина. Покажи се като изкусителка. Бъди нежна, мила и вкусна. До момента, когато те докосне. Тогава аз ще затворя капана и после ще пъхна плячката в пещта.
Андина присви очи, замисли се и след малко каза:
— Само при едно условие, Алтал.
— Да?
— Аз ще изям сърцето й.
— Андина! — възкликна Лейта. — Та ти си по-лоша и от Гелта!
— Аз също се изразих образно, разбира се — засмя се Андина.
— Всичко се развива както трябва, Алтал — промърмори Двейя. — Не променяй нищо.
— Защо? — попита Салкан Бейд с такъв тон, че Алтал разбра, че сигурно спорят още от сутринта.
— Защото открай време е било така — отвърна Бейд на младия овчар.
— Това обаче не означава, че е правилно, братко Бейд — възрази Салкан. — Ако някой желае да разговаря с Бога, трябва да може да го направи когато си поиска и където и да се намира. Не е необходимо да влиза в храм и да плаща на някой алчен жрец, за да пренася посланията му. Не искам да те обидя, братко Бейд, но по мои наблюдения жреците се интересуват повече от парите, отколкото от Бога или от добруването на хората.
— Струва ми се, че те постави натясно, Бейд — каза Елиар. — Жреците винаги се интересуват от пари.
— Не и истинските жреци — възрази Бейд.
