— Ще им трябва обаче поне още един ден, за да изтрезнеят — каза Халор.
— Не съвсем — възрази Халор, погледна към дъното на коридора и каза: — Елиар, можеш да дойдеш.
Русокосият младеж се присъедини към тях и сбърчи нос.
— Не ухаят особено приятно.
— Дишай по-плитко и през устата — посъветва го Алтал. — Коя врата води към пътя за Пома?
— Ей тази — каза Елиар и посочи.
— Отвори я. Трябва да раздвижим тези хора.
— Те са заспали, Елиар.
— Ние с теб го знаем, но те не го знаят.
— Това ми се струва безсмислено, Алтал — протестира Халор.
— След минута ще стане смислено — отвърна Алтал и се обърна към Елиар. — Освен вратата за пътя към Пома ще ми трябва и вратата към миналата седмица.
— Към миналата седмица ли? — попита озадаченият Елиар.
— Времето е единственото средство за изтрезняване, така че ще ми трябва поне седмица. Ще накарам нашите наквасени приятели да се раздвижат, както си спят. От теб ще искам да ги отведеш към миналата седмица и да ги върнеш. После ще ги преведем през вратата, която води за Пома.
— Не е ли по-лесно да обединим двете врати в една?
— Можеш ли да направиш това? — попита с изумление Алтал.
— Мисля, че да — каза Елиар, стисна дръжката на Ножа и се съсредоточи. — Да — продължи уверено. — Сега се сетих как точно трябва да се направи. Непрестанно забравям. Пространството се крие в самата врата, а времето — в рамката й.
— Става ли ти ясно какво говори? — обърна се Халор към Алтал.
— В общи линии да — отвърна Алтал. — Като минат през вратата, Халор и неговите хора ще се озоват в миналата седмица, а после ще се върнат. Тук са пияни, но там ще бъдат трезви, защото минаването през вратата за тях означава две седмици за изтрезняване. А тъй като са заспали, така и няма да разберат какво се е случило.
— По-добре го направете, а не ми го обяснявайте. Понякога и двамата сте като Гер — каза Халор.
— Ама тези хора не са сериозни! — избухна княз Твенгор, когато видя стените на Пома.
— Херцог Бердор е безхарактерен, княже — поясни Халор. — Местните търговци не искат да плащат данъци, а Бердор е съвсем безгръбначен и не смее да настоява.
— Искам да ми предоставиш пълна свобода на действие, Алтал — каза сухо съвършено трезвият Твенгор. — Искам въобще да не ми се месиш.
— Какво точно си намислил?
— Ще накарам тези търговци да си платят данъците с лихвите. Именно те ще имат грижата за укрепването на градските стени.
— Не ми се вярва да се съгласят.
— Някъде в багажа имам камшик — отвърна мрачно Твенгор. — Ще се съгласят. Когато ти казвам, че ще се съгласят, можеш да ми повярваш. Хайде сега да си поговорим с тази медуза, херцога.
Влязоха в града и княз Твенгор се възмути още повече, когато се озоваха в търговската част — канторите приличаха на дворци. А когато стигнаха занемарения дворец на херцог Бердор, лицето на Твенгор се бе вкоравило като стомана.
— Това е княз Твенгор, ваше сиятелство — каза Халор на мекушавия владетел на Пома. — Той ще се заеме с отбраната на вашия град.
— О, чудесно! — възкликна младият Бердор с треперещия си глас.
— Ваше сиятелство, ще трябва да свършим някои неща — грубо каза Твенгор. — Нали ще си помагаме?
— Разбира се, княже Твенгор! Разбира се!
— Чудесно. Искам до половин час всички граждани на Пома да са се събрали на площада пред вашия дворец. Трябва да си поговоря с тях.
— Не знам дали търговците ще се съгласят, княже Твенгор. Те не обичат да ги прекъсват, когато се занимават със сделки.
— Ще се съгласят, ваше сиятелство, повярвайте ми — увери го Твенгор. — Кажете им, че моите хора ще обесят всеки, който откаже да се яви. При това ще ги обесят точно на табелите, които виждам над вратите на хубавите магазини.
— Няма да посмеете!
— Ще посмея, и още как.
— Съвсем различен е, когато е трезвен, нали? — обърна се тихо Елиар към сержант Халор.
— Вярно е — съгласи се Халор. — Някога по начало си беше такъв. Това стана преди да започне да плува към дъното на всяка срещната бъчва. Не си спомням през последните десет години умът му да е бил така бистър.
Твенгор изпрати няколко от хората си да придружат дворцовите стражи, на които бе възложено да съберат гражданите на площада, и скоро по-голямата част от населението на Пома се яви там. Разкошно облечените търговци бяха възмутени, че ги откъсват от работата им.
— Моля да ме извините… — започна плачливо херцог Бердор от дворцовия балкон, извисяващ се над площада. — Моля ви…
Тълпата въобще не му обърна внимание.
— Нека по-добре аз да си поговоря с тях, ваше сиятелство — каза Твенгор, излезе на балкона с брадва в ръка и изрева с могъщия си глас. — Тишина!
Площадът внезапно затихна.
— Кантонците нахлуха в земите на владетелката на Остос — съобщи делово Твенгор. — Някои от вас може би вече знаят това, но както и да е: аз съм Твенгор от Арум. Възложиха ми да защитавам вашия град. Това означава, че аз ще издавам заповедите, и че ще обеся всекиго, който не ми се подчини.
— Няма да се осмелите да го направите! — възкликна един от търговците.
— Сигурен ли си? Я се огледай. Мъжете с мечове и брадви, които виждаш, са моите хора, и ще направят всичко, което им наредя. След като вече отговарям за Пома, заповядвам ви да укрепите градските стени.
— Това е грижа на херцог Бердор, а не наша — каза друг търговец.
— Вие в чий град живеете? — попита Твенгор. — Ако кантонците разрушат стените, ще изгорят града до основи и ще избият всички ви. Това не означава ли, че състоянието на градските стени е именно ваша грижа? — Той направи кратка пауза, за да си поеме дъх. — Всичките вие от много акъл сте заявили на херцога си, че десетпроцентовите данъци са непосилни за вас. Кантонците ще ви наложат стопроцентов данък. След като плячкосат града, тук няма да остане нищо освен трупове, които не се нуждаят от нищо. Не съм ли прав? Хайде, заемайте се със стените.
— Откъде да намерим строителни материали? — чу се глас от тълпата.
Твенгор огледа града.
— Дори оттук виждам всякакви камъни, годни за градеж: къщи, магазини, кантори и какво ли не. Докато всичко приключи, можете да живеете на палатки, но поне ще сте живи. По-добро не мога да ви предложа. Хайде, почвайте да рушите.
— Чудесна реч — коментира Халор.
— Аз съм си красноречив — отвърна скромно Твенгор.
— Заслужава си да видите това, господин Алтал — каза Гер. — Арган се опитва да проникне в укреплението, където бяха Смегор и оня, другият. Ще ми се да видя изражението му, когато разбере, че не са там.
— Как се развиха нещата в Пома? — попита Андина.
— Твенгор прояви съвсем умерена грубост, девойче — отвърна Халор. — Успя обаче да убеди местните граждани в правотата си. В момента всички са се включили в нова дейност. Вярно е, че като зидари много-
