много не ги бива, но поне работят с въодушевление.
— Крепостните стени ще удържат ли?
— В никакъв случай — каза Халор. — Взех на заем от Дрегон и Гебел някои от овчарите на Салкан, така че Твенгор ще може да разчита не само на собствените си стрелци, но и на техните прашки. Това, което в момента прави в Пома, е да разчиства булевардите, за да има простор за техните камъни, след като врагът проникне в града. Когато приключи, от Пома няма да е останало много.
Алтал и Гер наблюдаваха разположеното на хълма укрепление, където се предполагаше, че се укриват Таури и Смегор.
— Къде е Арган? — попита Алтал. — Не го виждам.
— Скрил се е зад онези храсталаци на запад — отвърна Гер. — Трябва да призная, че го бива за разузнавач. Чака да се стъмни, за да влезе и да каже на Смегор и на другия да престанат да опожаряват нивите. Разбира се, няма да ги открие. Затова пък ще открие бележката, която оставихме с Елиар.
— Бележка ли?
— Елиар нищо ли не ти каза? Останах с чувството, че той ще има грижата да те уведоми.
— Навярно е забравил. Защо не ми обясниш това ти, Гер?
— Завчера разговаряхме с Елиар за Смегор и за другия. Попитах Елиар защо тези двама генерали просто не убият своите князе, след като не ги обичат. Елиар ми обясни, че подобно убийство би предизвикало ужасни битки. Арумците, изглежда, имат доста странни представи кое е ужасна битка, нали?
— Арумците по начало имат странни представи за много неща. Защо не ми кажеш за бележката?
— А, да. Та тогава се сетих как казахме на Смегор и на другия колко много им е сърдит Генд, задето са запалили нивите, и ни дойде наум нещо друго. Решихме, че ако Генд наистина повярва в някаква измишльотина за Смегор и за другия, наистина ще изпита желание да ги убие. И че ако ги убие той, вместо да ги убиват генералите, няма да има причини арумците да се карат. Вместо това гневът им ще се насочи към Генд. Нали е много хитро?
— Кажи ми какво пише в бележката, Гер — настоя Алтал. — Дума по дума.
— Само се опитах да ви обясня защо я написахме, господин Алтал — защити се Гер. — Както и да е, Арган е толкова способен разузнавач, че ще се промъкне в укреплението. Затова решихме да оставим там бележка, уж написана от сержант Халор. Написа я Елиар, тъй като моят почерк все още не е хубав. Преписахме я четири-пет пъти, за да стане хубава. В бележката се казва на Смегор и на другия да продължават да се преструват, че работят за Генд, и да хвърлят вината за изгарянето на храната върху своите генерали. Освен това им се казва да се опитат да научат плановете на Генд от някои от неговите хора и да ни ги съобщят, за да знаем предварително какво са си наумили да направят. Освен това с Елиар написахме и колко злато ще платим на онези двамата. Накрая написахме, че сме наистина разтревожени от хода на войната, както и няколко много лоши неща за брата на Еми. Как мислиш, господин Алтал, от това ще има ли полза?
— Ако Генд се обърка толкова, колкото се обърках и аз, вероятно ще има — каза Алтал.
— Забравих да ти кажа нещо. Малко се смутих, когато започна да ме разпитваш за бележката.
— Добре, какво пропусна? — попита Алтал.
— След като войната свърши, нали няма да има смисъл да задържаме Смегор и другия в Дома?
— Вероятно не.
— С Елиар решихме, че би било умно да ги преведем през някоя врата до място, където Генд би могъл лесно да ги намери. Той ще е наистина вбесен от поражението и вероятно дори ще ги измъчва преди да ги убие. Те си го заслужават, понеже се опитаха да ни измамят. След като Генд ще има грижата за убийството им, двамата генерали няма да си омърсят ръцете и в Арум няма да има кавги. Нали всичко е замислено добре?
— Поне аз не виждам слаби места в плана ти — призна Алтал.
— Та точно затова те извиках до прозореца — каза Гер. — Щеше ми се да видиш изражението на Арган, когато прочита бележката. А после, ако имаме време, би било хубаво да видим изражението и на самия Генд, когато Арган му предаде бележката. Правилно ли постъпих?
— Много правилно, Гер — отвърна Алтал и избухна в смях.
На другата сутрин веднага след закуска Елиар, Алтал и сержант Халор тръгнаха по коридорите към лагера на княз Колейка Желязната челюст и го отведоха на пътя, водещ към град Мавор.
— Мили Боже! — не се сдържа обикновено мълчаливият Колейка. — Що за стени!
— Внушителни са, нали? — попита Халор.
— Построяването на подобно нещо навярно е струвало цяло състояние!
— Доколкото успях да разбера, през по-голямата част от живота си херцог Нитрал е изучавал архитектура и инженерство — каза Алтал. — Ходил е в Дейка, в Авес и в много други градове специално за да пречертае стените им и обществените сгради. Мавор е разположен на река Остос и е много богат град. Когато херцог Нитрал взел властта, решил да се отдаде на своята страст. Възнамерява да превърне Мавор в най-великолепния град в Треборея.
— Убеден съм, че ще успее — каза Желязната челюст. — Радвам се, че сме на негова страна. Не бих искал да нападам този град.
— Няма и да ти се наложи — каза му Халор. — Колко време смяташ, че ще можеш да удържиш Мавор?
— Реката минава непосредствено пред стените, така че градът винаги ще разполага с много вода. Ако в складовете има достатъчно храна, бих могъл да го удържа и десет години.
— Да се надяваме, че няма да се наложи да го удържаш толкова дълго — каза Алтал. — По-важно обаче е да не допуснеш врага да се откаже от обсадата и да продължи към Остос.
— Стига да дойдат, ще ги задържа тук — увери ги Колейка, при което долната му челюст се издаде още повече. — Това място е съвършен капан. Ще им позволя да се доближат и да започнат обсадата. Ако се опитат да се оттеглят обаче, ще ги унищожа. Ще трябва да струпат цялата си армия тук, защото в мига, когато се опитат да се оттеглят, ще изляза от крепостта и ще ги направя на нищо. Няма да ми избягат, Алтал, гарантирам ти.
— Досега не бях чувал от теб такава дълга реч, княже Колейка — отбеляза Халор.
— Съжалявам — извини се Колейка. — Поувлякох се. Тези стени наистина ме впечатлиха.
— Да влезем в града — предложи Алтал. — Ще те представим на херцог Нитрал, а вие после ще се договорите какво да правите.
Херцог Нитрал обаче го нямаше в двореца.
— Негово сиятелство е на брега на реката — обясни им един от стражите. — Надзирава някакъв нов строеж. Струва ми се, че има отношение към доковете.
— Това е нещо необичайно — отбеляза Халор. — Повечето благородници не се занимават с такива неща.
— Не познавате нашия херцог — засмя се стражът. — Когато някое от неговите начинания го погълне, той просто сваля палтото си и започва да реди тухли заедно с обикновените зидари. Разбира от този занаят не по-малко от хората, които се препитават с него. Вярно е, че по този начин похабява много скъпи дрехи, но това очевидно не го смущава.
— Ще се радвам да се срещна с този човек — каза Колейка. — Щом е готов да си изцапа ръцете, значи е творец. Очевидно именно заради това тези стени са толкова красиви.
Отидоха до портата, водеща към реката, и излязоха на къс широк павиран път, минаващ под стената. На реката имаше кейове, над които множество работници делово строяха куполи.
— Нитрал ли ви трябва? — попита един надзирател, когато Халор му обясни, че търсят херцога. — На горния кей е. Има трудности при забиването на пилоните.
Когато Алтал и приятелите му стигнаха на северния кей, видяха, че работниците са се втренчили разтревожено в мътните води.
След малко един човек, в когото Алтал разпозна Нитрал, изплува от водата и си пое дъх.
— Попаднахме на скала — обясни на хората на кея. — Ще трябва да я пробиваме. Трябва да забием тези пилони на всяка цена.
