— Ваше сиятелство, искат да ви видят едни странници — каза му един от хората на кея.
— Кажи им, че съм зает.
— Те са вече тук, ваше сиятелство.
Междувременно Колейка бе започнал да се съблича. После каза на херцога:
— Изчакайте ме. Идвам при вас.
И скочи от кея и изчезна под повърхността.
На Алтал се стори, че Колейка се задържа под водата цяла вечност. Усети, че също изпитва потребност да си поеме дъх.
След миг Желязната челюст се появи на около десет метра от кея.
— Можете да забиете пилона тук, ваше сиятелство — каза, след като си пое дъх. — Точно под мен в скалата има триметрова пукнатина.
— Отбележете това място! — каза херцогът на работниците.
— Да, ваше сиятелство — отговори надзирателят.
Желязната челюст доплува до кея и каза на плуващия до него херцог на Мавор:
— Целта на тези куполи е да защитават снабдителните кораби, нали?
— Точно така — отвърна Нитрал. — От другата страна на реката имам приятел, който ще закупува жито от перквейнците и ще ми го изпраща, когато Мавор се окаже под обсада. Не искам вражеските кораби да нарушат снабдяването ни. Изглежда, разбирате доста от изграждането на укрепления.
— Мога и да ги изграждам, когато ми се наложи — отвърна Колейка. — Задачата ми обаче е много по- лесна, тъй като те вече са си на мястото. Казвам се Колейка и ме наеха, за да накажа както трябва враговете ви.
— Приятно ми е да се запознаем, княз Колейка — каза херцог Нитрал и му протегна ръка.
— Може ли да отложим ръкостискането за по-късно, ваше сиятелство? — попита Колейка. — Не съм много добър плувец, а ръцете ми точно сега са заети. Имаме ли още работа тук?
— Струва ми се, че вече приключихме — отвърна Нитрал.
— Защо в такъв случай не излезем от водата? Реката е много студена и направо замръзвам.
Глава 33
Това бе очевидно свързано с формата на ръката й, реши Алтал, докато разглеждаше Двейя, която седеше замислено на масата, положила ръка върху Книгата. В приятно закръглените ръце на Двейя имаше почти безкрайно съвършенство, от което коленете му омекваха.
— Пак си ме зяпнал, Алти — каза тя, без дори да повдига очи.
— Знам. Така или иначе, това ми е позволено. Знаеш ли, че имаш много красиви ръце?
— Да.
— И останалата част от теб е красива, но не мога да откъсна очи от ръцете ти.
— Радвам се, че ти харесват. По-добре си мисли за нещо друго, Алти. Разсейваш ме. Извикай децата. Искам да си поговоря с тях. Всъщност би могъл да приспиш за малко Алброн, Астарела и Салкан, просто за наше спокойствие.
— Добре, Еми — отвърна Алтал и докосна с мисълта си все още непривичното за него групово съзнание. — Еми иска да разговаря с всички ни в кулата — съобщи безмълвно на останалите.
— Пак крещиш, Алтал — отбеляза Двейя.
— Не съм свикнал с това, Еми. Досегът с останалите е различен от връзката, съществуваща само между двама ни.
— Нашата връзка е просто по-дълбока, любов моя.
— Забелязах това. Все още можем да разговаряме само помежду си, нали?
— Естествено.
— Защо казваш „естествено“? Помислих си, че след като сме свързани и с други, те присъствуват непрестанно.
— Не присъствуват, Алтал. Тази конкретна връзка е много лична. Тя съществува само между двама ни. Предполагам, че скоро ще се установят и други такива частни връзки.
— Имаш предвид връзки между Елиар и Андина и Лейта и Бейд?
— Да. Не им го казвай обаче, любов моя. Нека ги открият сами. Освен това ми е интересно колко време ще им отнеме да ги създадат.
— Не възразявам, Еми — отвърна Алтал. После се сети за нещо и попита:
— Какво ще правим със Салкан? Бейд отделя твърде много време и усилия, за да привлече това момче към своята религия. Струва ми се, че това е безполезно. Не вярвам от Салкан да се получи добър жрец. Прекалено независим е по характер, а и няма особено високо мнение за духовенството.
— Засега нека си продължава, приятелю. Бейд изживява лична криза.
— Така ли?
— Вие двамата с Елиар го откъснахте от традиционното духовенство с черни дрехи и сега той изпитва чувство за вина. Опитът му да приобщи Салкан към църквата може би представлява вид изкупление.
— Мислех си, че тази връзка отдавна приключи, Еми.
— Бейд смята, че е изоставил ордена си и е нарушил обета си. Може би смята да предложи на своя орден човек, който да го замести.
— Искаш да кажеш, че се опитва да се откупи от църквата, като й даде Салкан?
— Изразяваш се доста грубо, но и доста точно. Остави ги на мира, Алтал. Бейд с нищо не вреди на Салкан, а точно сега се опитва да реши един свой личен проблем. Не след дълго Бейд ще се осъзнае и ако проповедите му пред Салкан ускорят този миг, нека си проповядва. А сега подтикни Алброн, Астарела и Салкан към малко сън. Трябва да си поговоря с теб и с децата.
— Искаше ми се да споделя нещо с теб, Двейя — каза Андина, след като всички се събраха в кулата. — Не можем ли да се преместим в моя дворец в Остос, вместо да оставаме в Дома? Наистина е редно да съм там. Възможно е да потрябвам на Дакан.
— Ако нещо се случи, аз ще го науча, Андина — увери я Двейя. — Причините да сме тук, а не в твоя дворец, наистина са основателни. Ако щеш дори и само заради това, че тук няма шпиони.
— Ако позволиш на Лейта да ми каже кои са тези шпиони, веднага ще се освободя от тях.
— Точно това е едно от нещата, за които искам да си поговорим — каза Двейя и се огледа. — През последните дни всички вие кроите най-различни планове. Някои от тях са умни, но други са доста глупави. Както и да е, всичко това го казвам между другото. Искам всички да разберете съвсем ясно, че не ви се позволява да предприемете каквото и да било начинание преди Гелта да влезе в замъка в Остос. Ти чуваш ли ме, братко Бейд? — обърна се тя строго към жреца.
— Разбира се, божество — бързо отвърна Бейд.
— В такъв случай кажи на убийците си да се върнат.
Алтал погледна удивено младия жрец и попита:
— Какво си направил, Бейд?
Бейд се изчерви и каза:
— Не ми е позволено да говоря за това, Алтал.
— Позволявам ти да говориш, братко Бейд — каза му Двейя доста студено.
Бейд примигна и смутено започна:
— Как да ви кажа… Църковната политика е нещо много сложно и понякога, макар и не много често, някои се отклоняват от нея и стават някак си неудобни. Съществуват законови процедури, с които тези хора могат да се санкционират, обаче понякога откритите съдебни процеси смущават някои от представителите на църковната йерархия. Църквата разполага и с алтернативни способи за действие при такава обстановка.
— Ако те разбирам добре, говориш за наемни убийци — отбеляза Алтал.
— Не се изразяваш съвсем точно, Алтал — възрази Бейд.
— Кого си решил да убиеш?
— Бих се радвал, ако не използуваш тази дума, Алтал — каза Бейд малко притеснено.
