— Ние професионалистите използуваме тази дума като работен термин, братко Бейд. Та кого си решил да убиеш?
— Става дума за Пелгат, владетеля на Кантон. Докато той заема кантонския престол, в Треборея ще има безредици, а Генд залага именно на безредиците.
— Превъзходна идея! — възкликна Андина.
— Нека всички започнем да се придържаме към някои правила още отсега — строго каза Двейя. — Не позволявам никакви убийства, никакви армии, появили се от нищото, никакви залавяния на шпиони и никакви бунтове в арумските родове преди Гелта да влезе в тронната зала на Андина в Остос. Не ви се позволява да направите нищо, което да попречи на това видение. Ако някой от вас ме зашлеви през лицето с парадокс, много ще се разсърдя.
— След като тези сънища са толкова важни, защо не си създадем собствени сънища? — попита Гер.
Двейя го изгледа. Личеше, че й е забавно.
— За какво според теб сме се събрали тук, Гер?
— Не знам. Да не би защото господин Алтал ни нареди да се явим тук?
— Защо според теб го направи?
— Не знам. Може би, защото ти си му наредила.
— Защо според теб изпълнява моите нареждания?
— Всички изпълняваме твоите нареждания, Еми.
— Защо?
— Защото сме длъжни да го правим. Не знам защо е така, но сме длъжни.
— Така е. Виденията на Дейва са прекалено очебийни. Моите видения са много по-изтънчени. Понякога не са потребни особено големи усилия, за да се промени реалността, Гер. Понякога за целта е достатъчна една проста дума. Това вече всъщност се случи — каза Двейя и се обърна към Андина. — Ти какви думи прочете върху острието на Ножа, мила?
— „Подчинявай се!“ — отвърна Андина.
— Какво ще се случи с Гелта, след като ти й се подчиниш, когато тя ти нареди да коленичиш пред нея?
— Ще се озове в моята тъмница.
— Имаш ли други въпроси, Гер? — обърна се Двейя към момчето.
Той се усмихна.
— Не, Еми. Струва ми се, че вече всичко ми стана ясно.
— Радвам се да чуя това — отвърна му тя ласкаво.
Нашествието откъм Кантон бе буквално прекратено до момента, когато на юг потеглиха големи кервани с продоволствие за гладуващата войска. В този момент Гелун и Вендан спряха опожаряването на нивите и се заеха с устройването на засади на керваните. Все пак достатъчно каруци успяха да си пробият път и да осигурят на нашествениците поне минимална прехрана. Настъплението срещу град Кадон скоро бе възобновено и той бе обкръжен. Елиар и сержант Халор започнаха да стават раздразнителни.
— Бихте могли да се редувате на смени — каза им Лейта. — Не е необходимо да бодърствувате денонощно и двамата едновременно.
— Тя е права, Елиар. Защо не си подремнеш? — каза Халор, който наблюдаваше град Кадон през прозореца.
— Защо не си починете вие, сержанте? — възрази Елиар. — Засега те само устройват лагерите си и докарват обсадните машини.
— Ще ме събудиш ли веднага, ако се случи нещо необичайно?
— Сержанте, неведнъж съм бил на пост и знам какво се очаква от мен.
— Наистина съм малко уморен — призна Халор.
— В такъв случай си легнете.
— Слушам — отвърна Халор с лека усмивка.
— Грижата за здравето на командира е едно от моите задължения, сержанте.
— Не се престаравай — прозина се Халор.
— Приятни сънища, сержанте — каза Лейта.
— В подобни обстоятелства бих предпочел да не сънувам нищо — каза той, докато се отправяше към стълбището. — Не знам защо, но от мисълта, че Гелта може да се вмъкне в леглото ми, кръвта ми изстива. — Прозина се още веднъж и излезе.
— Наистина много ми се иска да разбера дали нашият замисъл се осъществи, Елиар — каза Гер. — Това няма да ни отнеме много време.
— Съжалявам, Гер, но сержантът ще ме одере жив, ако напусна поста си — отвърна Елиар.
— За какво спорите? — попита Двейя.
— Гер иска да напусна поста си, за да проследим Арган — отвърна Елиар.
— Това е много важно, Еми — каза Гер. — Оставихме писмото от сержант Халор в крепостта, където се предполагаше, че се укриват Смегор и другият. Не е ли редно да разберем дали го е намерил?
— Той има основания да настоява — каза Алтал. — Ако писмото създаде у Генд убеждението, че Смегор и Таури са го предали, той ще има грижата да им види сметката и няма да се наложи с това да се занимават Гелун и Вендан. Метежите по време на война наистина не са хубаво нещо. В арумските родове има множество кръвни връзки и ако неколцина втори братовчеди решат да защитават семейната чест, тези два рода, вместо да отблъскват нашествениците, могат да започнат война помежду си, а ние не искаме да се случва подобно нещо, нали?
— Прозорецът трябва да си остане такъв, какъвто е — заинати се Елиар.
— Мъжки работи — каза Двейя на Лейта и въздъхна.
— Разочароват ни, нали? — каза русата девойка и се обърна към Алтал с нахална усмивка. — Виждам, че в кулата има още три прозореца, татко. Не ги ли забеляза?
— Двейя, кажи й да млъкне — каза Алтал.
— Нали разбра какво иска да ти каже?
— Ти наистина ли можеш да направиш това?
— Разбира се. Нима не знаеше?
— Понякога татко не слуша много внимателно — отбеляза Лейта.
— Започваш да ми омръзваш с това твое „татко“, Лейта — скара й се Алтал.
— Моля те да ме извиниш — отвърна Лейта с престорено съжаление.
Алтал понечи да отговори, но Двейя го изпревари.
— Защо пък да не видим каква физиономия ще направи Генд, докато Елиар продължава да е на пост? — каза тя и ги поведе към Северния прозорец.
— Това място не ми е познато — каза Бейд, когато видя през прозореца военен лагер. — Къде точно се намира, Двейя?
— Нямам представа — отвърна тя. — Съсредоточих се върху Генд, а не върху някаква конкретна местност. Заради това прозорецът се проектира направо върху самия Генд, без да се интересува от географията.
— Какъв чудесен прозорец! — възкликна Гер.
— И на мен ми харесва — съгласи се Двейя.
— Това не е ли Арган? — попита Лейта, като посочи един самотен конник, който се приближаваше към лагера.
— Вероятно е той — отвърна Двейя.
— Това, че Арган се появява тъкмо в момента, когато започнахме да гледаме, съвпадение ли е? — попита Андина.
— Не съвсем — каза Двейя. — Това, което ще видим, всъщност се случи преди два дни.
После се усмихна и каза:
— Отработила съм много отдавна тази процедура. Много е по-лесно да изучаваш история по този начин,
