на Мавор излетя ветрило от огнени копия.
— Наистина е красиво — коментира Халор. — Не виждам как обаче…
— Само гледай какво ще стане — прекъсна го весело Колейка и започна да потрива ръце.
Огнените копия започнаха изящно да се снижават и паднаха сред обсадните машини на нашествениците. От тях веднага във всички посоки се заизвиваха огнени езици, които обхванаха катапултите.
— Какво стана? — попита удивеният Елиар.
— Веднага си дадох сметка, че едно копие може да убие само един човек — отвърна скромно Колейка. — При това само ако го улучи. Споделих с Нитрал, че според мен замяната на стоманените остриета на копията с глинени стомни, пълни с разтопен катран, ще е подобрение. — Той се усмихна. — Човек трябва да внимава, когато предлага разумни неща на Нитрал. Усвои ли нещо разумно, веднага започва да го обогатява. В случая допълни тази моя идея с още няколко. Тя така му хареса, че добави към катрана нафта, сяра и една течност, която неговите хора извличат при дестилирането на силна бира. За подпалването на тази смес е достатъчна само една искра. Вероятно забелязахте, че към всяко копие бе привързан запален парцал.
Обсадните машини бурно горяха. Около тях тичаха хора, превърнали се в живи факли, и издаваха нечовешки писъци.
— Това се дължи главно на катрана — обясни Колейка. — Той полепва по всичко. Когато стомната се счупи, сместа опръсква всичко, а горящият парцал го подпалва.
Князът хвърли поглед към горящите катапулти и добави:
— Много приличат на комети в нощното небе. Красиво е, нали?
— Те май не очакваха такова нещо — отбеляза Халор.
— Нямаше как да го очакват. Току-що го използувахме за пръв път.
— Как успяхте да постигнете такава точност на попадението?
— Това е заслуга на Нитрал — отговори Колейка. — Той е инженер и предполагам, че е изчислил точно как ще полетят копията. Цели два дни се опитваше да ми обясни нещо, свързано с ъгли, дъги и числа, но не успях да го разбера. Той обаче ме увери, че изчисленията му са верни.
— И аз мисля, че са верни, княже Колейка — съгласи се Халор и посочи огньовете, обхванали обсадните машини. — Би ли ми направил една услуга? Опитай се да научиш от него формулата на горящата смес. Имам предчувствието, че пръскането на огън върху хора ще се окаже важно за решаването на много спорове. Вече наясно ли си как ще попречиш на враговете да се измъкнат оттук и да продължат към Остос?
— Ако се опитат да го направят, ще изгубят повече от половината си войска — отвърна Колейка. — Край задната градска порта минава реката, а Остос се намира на юг, по течението й. Мога да изпратя по реката мои хора с лодки, които да направят засади на всички колони, отправили се към Остос. Отслабят ли обръча около Мавор, ще отворя предната порта и ще ги нападна. Огънят на Нитрал е само едно от нещата, които ще ги поразят. Ще ги задържа така, че да не могат да се оттеглят, а вече се задава и зимата.
— Точно това ни е нужно, княже — каза Алтал. — Ако не стигнат Остос преди първите снежинки, можем да смятаме, че сме спечелили войната.
Когато се върнаха в Дома, Алтал, Елиар и Халор завариха Двейя сама в кулата. Лицето й бе замислено, почти тъжно.
— Струва ми се, че е време да привлечем към действия Кройтер и Дрегон, сержант Халор — каза тя. — Трябва да сме абсолютно сигурни, че Гелта няма да успее да събере истинска армия, когато стигне Остос. Ако Лейта е успяла да разчете правилно мислите й по време на сън, тя разполага само с два полка. Нека толкова си и останат.
— Не мога да разбера как мисли да превземе града само с два полка — каза Халор.
— Ние с Алтал ще проверим това, докато вие с Елиар разговаряте с Кройтер и Дрегон, сержанте. Листата на дърветата започнаха да окапват, така че Гелта трябва да тръгне на път много скоро. Държим да сме абсолютно сигурни, че не ни е приготвила някакви изненади.
— Правилно разсъждавате — съгласи се Халор. — Елиар, да вървим при Кройтер и Дрегон!
— Слушам — отвърна Елиар.
— Изглеждаш тъжна, Еми — каза Алтал, след като Елиар и Халор излязоха.
Двейя въздъхна.
— Есента винаги ме изпълва с тъга, любов моя. През есента светът остарява и се задава зимата.
Тя се протегна и се прозина.
— Освен това, преди да се появят хората, прекарвах зимата в сън.
— Като мечките ли? — попита Алтал. Думите й го удивиха.
— Мечките са по-умни, отколкото изглеждат, Алтал. През зимата така или иначе няма какво да се прави, така че е добре да се използува поне за почивка. След като всичко приключи, можем отново да опитаме този начин на почивка.
После на лицето й внезапно се появи делово изражение.
— Ела до прозореца, Алтал. Искаш ли малко да пошпионираме?
— Готов съм, Еми.
Във вражеския лагер пред Мавор цареше суматоха, очевидно предизвикана от Кралицата на нощта. Разгневената Гелта бълваше ругатни и размахваше брадвата си. Един кантонски генерал безуспешно се опитваше да я успокои. Тя въобще не му обръщаше внимание.
От една палатка излезе Арган, придружен от човек, облечен с черната ризница на некверците.
— Какво й е, генерал Гору? — обърна се Арган към кантонеца.
— Събитията не се развиват точно така, както й се иска, Арган, а това винаги я вбесява.
— Виждам, че и ти си го забелязал това — сухо отвърна Арган. — Има ли начин да се махнеш оттук?
— Изключено е, Арган. Не съм в състояние да превзема града, а ако се опитам да изтегля войските си, хората в града ще излязат и ще унищожат цялата ми армия. Кажи на Генд, че войските, които ми даде, не са достатъчни за превземането на този град.
Гелта продължаваше да бълва проклятия.
— Яхаг, накарай я да замълчи! — раздразнено каза Арган.
Придружителят на Арган повдигна забралото на черния си шлем и се доближи до буйствуващата Кралица на нощта без изобщо да обръща внимание на каменната й брадва.
— Аз пък си мислех, че всички некверци са демони — каза Алтал. — Този има почти човешки облик.
— Огледай го отново, Алтал — отвърна ледено тя. — Това е Яхаг. Той е по-зъл от всички демони на Нагараш.
Алтал се вгледа по-внимателно в човека с черната броня. Лицето му бе изпито и мъртвешки бледо. Бе съвсем безизразно и с вледеняващо мъртвешки очи. Каза нещо съвсем тихо на Кралицата на нощта и тя се разтрепери и се отдръпна.
— Та тя се страхува от него! — възкликна Алтал. — Досега си мислех, че Гелта не знае какво е страх.
— Всички в Нагараш се боят от Яхаг, Алтал — каза Двейя. — Дори и Генд малко нервничи в неговата компания.
— Защо в такъв случай не е член на вътрешния им кръг?
— Вероятно защото Генд не може да го контролира. Яхаг е подчинен непосредствено на Дейва. Той е истинско чудовище.
— Виждам, че изпълнява нарежданията на Арган.
— Не се опитвай да разбереш политическия живот на Нагараш, Алтал. Той е абсолютна лудница.
— След три дни Гелта трябва непременно да е в Остос, Гору — каза Арган. — Трябва й нещо като армия, която да я придружава. Колко войска можеш да й заделиш?
— Може би два полка, но не и повече, а те едва ли ще й стигнат за завземането на Остос.
— Ще видим — отсече Арган. — Два полка би трябвало да стигнат. Имам достъп до някои илюзии, които би трябвало да убедят защитниците на Остос да се явят на масата на преговорите.
— Илюзии ли? — отвърна пренебрежително Гору. — Войните не се печелят с въображаеми войници,
