Арган.
— Не бъди толкова сигурен, Гору. Заповядай на двата полка да тръгнат към Остос. Първо трябва да си поговоря с Генд и Гелта, а после с Яхаг ще настигнем войските ти.
— Добре, Арган, ще го направя.
В кабинета на управителя нахлу разкошно облечен придворен и викна:
— Княже! Врагът наближава!
— Успокой се, човече. Престани да крещиш и по-добре ми кажи някои подробности — отвърна Дакан. — Колко са враговете и на какво разстояние са от града?
— Милиони са, княже!
— Вейко, та ти не можеш да преброиш до милион дори и животът ти да зависи от това.
— Войската се простира от единия до другия край на хоризонта, княже! — завайка се уплашеният придворен. — Изгубени сме!
— Върви си, Вейко — каза му хладно Дакан.
— Но…
— Излез веднага. И затвори вратата тихо.
Придворният за миг се замисли, сякаш бе готов да спори, но после се отказа и излезе.
— И той е един от тях — каза Лейта на Андина.
— Наистина ли? — попита Андина. Изглеждаше изненадана. — Генд сигурно съвсем е закъсал с агентите, щом е опрял до Вейко. В двора никой не го приема сериозно.
— Той е доста по-умен, отколкото изглежда — каза Лейта. — Членува в една от сектите, които Арган започна да основава в равнинните страни. Обещана му е висока длъжност в новото правителство на Остос. Арган му нареди да всява паника. Замисълът му е да се предадеш без бой.
— Думата „секта“ започва да става все по-разпространена — отбеляза Бейд. — Какво всъщност се крие в тези малки тайни религии, Лейта?
— Сигурен ли си, че наистина искаш да разбереш?
— Не смяташ ли, че би трябвало да съм наясно с тях? Рано или късно аз ще съм този, който ще трябва да им се противопостави.
— Просто вземи всичко, на което са те учили, и го обърни с главата надолу — отвърна тя. — Така ще придобиеш доста ясна представа за сектите. Арган го бива да обещава награди на последователите си. Всички те имат неосъществени желания, най-често свързани с пари, власт и жени. Арган проповядва осъществяването на тези желания. Почти всичко, което ти възприемаш като грях, в новата религия на Арган е обявено за добродетел. — И добави дяволито: — Мога да ти я опиша и в още по-големи подробности, ако желаеш.
— Не, Лейта, не е необходимо — каза Бейд и се изчерви. — Това ми е достатъчно.
— Нямаш чувство за хумор — упрекна го тя.
— Остави го на мира, Лейта — каза й безмълвно Алтал.
Андина стана, погледна през прозореца и каза:
— Листата вече пожълтяват. Нощите стават по-хладни. Колко според теб трябва да проточим преговорите, Алтал?
— Ще се опитам да ги проточа до края на днешния ден — отвърна Алтал. — Утре е денят, когато се предполага, че трябва да се случи всичко, а според мен нашето разписание трябва да съвпадне с това на Гелта. Ако капитулираш днес или вдругиден, Еми по всяка вероятност много ще се ядоса.
— Дакан, по-добре намери пратеник, който да преговаря със сипаничавата грозница — предложи Андина.
— Досега никога не сме капитулирали, господарке — отвърна Дакан. — Имате ли представа къде бих могъл да открия бяло знаме?
— Най-добре му дай някоя от фустите си, мила — предложи дяволито Лейта. — По този начин цялата история ще придобие по-интимен характер.
— Много смешно, Лейта — отвърна малко сърдито Андина. След това се обърна към управителя си и каза сърдито: — Дакан, забранявам ти да напускаш града!
— Не това имахме предвид, Андина — каза Алтал.
— Кой в такъв случай ще бъде нашият пратеник? Трябва да е човек, който да е в течение на всичко.
— Това ми е известно — каза Алтал. — Точно затова ще се нагърбя лично с тази задача.
Кралицата на нощта яздеше начело на колоната си. Спря се, когато видя Алтал и Елиар, придружени от взвод от стражата на Андина, да излизат през главната порта с бяло знаме. Излая няколко кратки заповеди и войниците й бързо разпънаха просташки нашарена шатра за предстоящите преговори. Алтал стрелна с бегъл поглед въображаемата армия зад гърба й. Погледната от стените на Остос, армията изглеждаше съвсем материална. Сега обаче, отблизо, Алтал забеляза, че тя не помръдва и на сантиметър. Беше неподвижна като нарисувана.
— Генд би трябвало да попрактикува малко повече — прошепна безмълвно на Елиар.
— Не те разбирам, Алтал — каза младежът.
— Ако се доближиш малко по-близо до неговата илюзия, виждаш как тя се разпада пред очите ти. На някои от конете и четирите им крака са във въздуха. Знамената пък стърчат така, сякаш са от дърво. Това е само изображение на армия, Елиар. Войската на Гелта са само двата полка около шарената палатка. Когато влезем, дръж ръката си близо до дръжката на Ножа. Гелта не е с всичкия си, така че може и да се наложи да й покажеш острието му, за да я вразумиш.
— Няма да я изпускам от поглед — отвърна Елиар.
Пред палатката слязоха от конете и Алтал метна през рамо бялата тога, която бе заел от княз Дакан.
— Ей, ти там — рече високомерно на един от генералите на Гелта. — Отведи ме при командира си, и при това по-бързо!
Генерала почервеня от възмущение, но не каза нищо. Отиде до пъстрата палатка и отметна брезента. Преди да влезе, Алтал с небрежен жест хвърли в краката на генерала медна монета и с възможно най- „господарския“ си тон каза:
— Похарчи я за мое здраве, човече.
— Не преиграваш ли? — прошепна Елиар.
— Просто влизам във форма — промърмори Алтал.
Кралицата на нощта бе седнала в грубо сковано полево кресло и очевидно се стремеше да изглежда царствено.
Алтал направи бърз формален поклон и каза:
— Аз съм Траг. Представлявам нейно величество Андина, ариа на Остос. Какви са исканията ви?
— Отворете портите на града — отвърна със стържещ глас Гелта.
— Не и преди да сме обсъдили условията, уважаема — отвърна Алтал и погледна и нея „господарски“.
— Ако направиш точно това, което ти казвам, може и да пощадя главата ти — отвърна Гелта.
Сега, отблизо, Алтал най-сетне успя да разбере колко е грозна. Лицето й бе истинска плетеница от белези от едра шарка. Големият й нос очевидно бе чупен поне няколко пъти. Имаше малки свински очички и съвсем ясно очертани мустаци. Плещите й бяха като на вол и отгоре на всичко миришеше на нещо кисело.
— Госпожо, нито мястото, нито времето са подходящи за заплахи — отвърна хладно Алтал. — Обстоятелствата ви дадоха леко преимущество и заради това моята господарка ми нареди да проверя какви са вашите условия.
— Няма никакви условия, тъпако! — избухна Гелта. — Или отваряй портите, или ще разруша града!
— Опитайте се да оценявате нещата в перспектива, госпожо — каза Алтал. — Ако желаете, излезте за миг от палатката и погледнете стените на Остос. Тези стени ще издържат, с каквото и да ги замеряте. Една продължителна обсада обаче би причинила известни малки неудобства на гражданите. С две думи: колко
