Андина падна на колене.
— Направи с мен каквото пожелаеш, могъща кралице! — каза с най-жаловития тон, на който бе способна. — Умолявам те обаче да пощадиш милия ми град!
— Продължавай да говориш! — изсъска Алтал. — Всяка изречена от теб дума нарушава първоначалния сценарий на Генд.
— Бъди милостива, страшна кралице! — каза Андина още по-високо и гласът й започна да заглушава стенанието, придружаващо всички Видения, измислени от Генд, и още един звук, смесващ се с него.
Алтал стрелна с поглед Елиар, който заедно с Бейд и Салкан бе застанал сред треперещите придворни. Лицето на младия мъж бе мрачно и той бе измъкнал Ножа наполовина. Двейя очевидно даваше указания на всички останали, като бе пропуснала единствено Алтал.
— Притисни лице към земята! — заповяда суровата Гелта на коленичилата владетелка. — Пълзи пред мен, за да ме убедиш в искреността на подчинението си!
И тогава Алтал чу заглушени крясъци, раздаващи се извън двореца. Чу викове, заглушавани едновременно от засилващото се стенание и от песента на Ножа. Очевидно сержант Гебел се бе появил по разписание.
След това чу вика на Лейта в главата си.
— Алтал! — изкрещя Лейта. — Тя е истинска! Тя не е илюзия!
— Кое не е илюзия?
— Войската извън стените! Истинска е! Хиляди войници вървят към портите!
Алтал започна да ругае наум собствената си несъобразителност. Генд разполагаше със свои врати. Яхаг очевидно също имаше някакво отношение към случилото се, обаче събитията вече се развиваха твърде бързо, за да може Алтал да се замисли за това. Видението на Генд бе започнало да се осъществява с пълен размах.
Плачещата ариа Андина притисна лице към студените каменни плочи на пода. Стенанието премина в писък.
Сърцето на Гелта се изпълни с радост. Вкусът на победата бе силен и сладък.
Тя стъпи с грубия си ботуш върху меката шия на пълзящата Андина и опиянена от победата, тържествено каза:
— Всичко, което е било твое, Андина, сега е мое! Дори твоят живот и твоята кръв вече ми принадлежат!
Победните думи на Кралицата на нощта закънтяха по мраморните стени на двореца на унизената ариа на Остос.
В този момент съгласно плана войниците на Халор трябваше да обезвредят телохранителите на Гелта. Некверосците с черни ризници обаче продължаваха да стоят пред всички врати на тронната зала. Звуците, раздаващи се отвън, навеждаха на мисълта, че хората на Халор са се сблъскали с някаква неочаквана съпротива.
— Какво става, Алтал? — попита безмълвно Бейд. — Защо всички тези вражески войници стоят все още пред вратите?
— Това е работа на Яхаг — отвърна му също така безмълвно Алтал. — Вкарал е цяла армия в Остос, докато не сме го наблюдавали.
Песента на Ножа затихна, а стенанието премина в победен вик.
— Успях ли да те измамя, приятел? — каза подигравателно Арган на Алтал. — Би трябвало да си по- внимателен. С Генд може и да се справиш, но въобще не си от моята категория.
После се обърна към Бейд.
— Е, братко, най-сетне се срещнахме. Много мило от твоя страна, че най-сетне се появи. Така ми спести труда да те издирвам. Жалко, че няма да ни остане време за един хубав разговор, но точно сега съм много зает.
След това се обърна към своя облечен в черни доспехи придружител и каза небрежно:
— Яхаг, направи ми една услуга. Нали ще имаш добрината да убиеш този жрец?
Яхаг кимна безизразно и се запъти към Бейд, като понечи да извади тежкия си меч.
В този момент Салкан бързо измъкна меча на Елиар от ножницата му и с един скок се озова пред своя учител.
— Ще трябва да минеш през трупа ми! — изкрещя, като неумело размахваше меча на Елиар.
Яхаг повдигна рамене, с леко движение на ръката си отмести меча, който размахваше овчарят, и след това го прониза със своя меч.
Салкан се преви на две и мечът на Елиар издрънча върху пода на тронната зала.
— Махни се от пътя ми, Бейд! — изкрещя Елиар, когато двамата едновременно се устремиха към плъзгащия се меч.
Бейд успя пръв да стигне до него, грабна го и се устреми към Яхаг, който все още се опитваше да издърпа меча си от неподвижното тяло на Салкан.
Алтал веднага разбра, че Бейд никога не е държал меч. Стиснал дръжката му с две ръце, той го размахваше като брадва и се опитваше да улучи шлема на Яхаг.
Третият удар отхвърли шлема му и Яхаг вдигна ръце, за да защити главата си.
— Прободи го, Бейд! — извика Елиар. — Промуши го!
Бейд несръчно насочи острието срещу черната ризница на Яхаг. Върхът проникна съвсем леко в нея, но Бейд започна да извърта меча така, че да разшири отвора в стоманения нагръдник, после натисна с цялата си тежест и от устата на Яхаг рукна алена кръв.
Яхаг изкрещя и направи отчаян опит да задържи с ръце острието, което Бейд неумолимо вкарваше в тялото му.
Бейд, с изкривено от ненавист лице, натисна още веднъж с все сила. Яхаг започна да вие и ръцете му се пуснаха.
След поредния напън на Бейд Алтал съвсем ясно чу как върхът на меча на Елиар започна да стърже задната част на ризницата на Яхаг.
Стори му се, че за един съвсем кратък миг в погледа на Яхаг проблесна нещо като благодарност. После облеченият в черни доспехи дивак потрепери и се свлече до безжизненото тяло на Салкан.
Бейд погледна с ужас човека, когото току-що бе убил, както и другия, дал живота си за него, и се разрида като дете.
Светлината потрепна още веднъж по познатия им вече начин, Хном се появи от нищото, улови зашеметения Арган за ръката и го вкара в една врата, зад която се виждаха пламъци.
После вратата изчезна. Едновременно с нея изчезнаха и мъжете с черни брони и униформи, които бяха застанали на пост до всички врати на тронната зала.
— Махни си крака, воняща вещице! — разнесе се силният глас на Андина, който наруши тишината и същевременно заглуши гаснещото ужасно стенание и все по-звучната песен на Ножа.
Очите на Гелта се разшириха от удивление и ръката й посегна към дръжката на меча.
— Не прави това — посъветва я сержант Халор. — В момента десет стрели са насочени право към сърцето ти. Ако мечът ти помръдне дори само сантиметър, си мъртва.
Гелта застина неподвижно.
— Махай се от престола ми! — нареди й Андина, изправи се и се освободи от веригите си.
— Това е невъзможно! — възкликна Гелта.
— Току-що стана възможно! А сега се махай оттам, за да не те подхвана лично с една брадва!
— Аз имам войници! — опита се да си даде кураж Гелта. — Те могат да разрушат целия град!
— Та ти наистина ли не видя какво се случи? — попита я Алтал. — Когато Яхаг умря, цялата ти армия изчезна. Ти си съвсем сама, Гелта.
— Оковете веднага тази воняща крава и я хвърлете в тъмницата! — заповяда Андина.
Дворцовите стражи се нахвърлиха върху Кралицата на нощта и я омотаха с веригите, с които допреди малко бе окована Андина. После Алтал съвсем добросъвестно заключи катинарите.
Стражите повлякоха Гелта към една странична врата, обаче песента на Ножа така и не стихна.
— Почакайте малко, моля! — каза Елиар, който току-що бе измъкнал меча си от сгърченото тяло на Яхаг. — Искам да покажа нещо на пленницата.
