искате, за да се махнете оттук?
— Ти хем си съобразителен, хем и много смел човек, Траг — почти измърка Гелта. — Няма да успееш обаче да ме ядосаш. Градът ви не може да издържи напора на моите сили. Утре до обяд ще бъда в двореца на вашата ариа.
Алтал усети внезапно желание да танцува върху масата, обаче успя да запази изражението си на човек, обхванат едновременно от скука и чувство за превъзходство. Гелта съвсем неволно бе издала точния час на Видението, което щеше да внуши Генд.
— Това все още не е сигурно — рече небрежно той. — Иде зима, а стените на Остос съвсем определено могат да дочакат пролетта. И то пролетта на която и да било година. За да се избегнат обаче излишни кръвопролития, моята господарка даде съгласие да капитулира и да ви предостави нашия град за плячкосване както намерите за добре за една седмица, но не и за повече. В отговор на нейното великодушно предложение тя очаква вие да не закачате града до утре до обяд, за да могат мирните граждани да се изтеглят.
Лицето на Гелта потъмня, но празноокият Яхаг, застанал зад импровизирания й трон, я стисна леко за рамото и й прошепна нещо на ухото.
Гелта за миг се присви, но веднага се съвзе и на лицето й се изписа хитро изражение.
— Вашите прости хорица и без това само ще ми пречат — каза Гелта с грубия си глас. — Твоята ариа и велможите й обаче трябва да останете в двореца и да капитулирате пред мен утре преди пладне.
— Вашата молба ми се вижда разумна — отвърна Алтал.
— Това не е молба — сопна му се Гелта.
— Въпрос на словесност може би — учтиво каза Алтал. — Вашето произношение, госпожо, ме навежда на мисълта, че сте от Ансу. Тук, в Треборея, езикът значително е еволюирал през последните няколко еона. Ще съобщя исканията ви на моята ариа и преди залез ще се завърна с отговора. Има още нещо. Не трябва да има никакви палежи. Ако не сте съгласна с това условие, смятайте преговорите за прекратени.
— Защо ми е да опожарявам нещо, което е мое?
— Съвсем уместен въпрос, госпожо. Убеден съм, че престоят ви в двореца на нашата ариа ще ви хареса. Той предлага много удобства, с които може би не сте свикнали. Позволявам си да предложа по време на престоя си да използувате прекрасната баня, която ще откриете в двореца.
На устните на мъртвоокия Яхаг се изписа наченката на усмивка, от която Алтал потрепери.
Веднага обаче се отърси от моментната си уплаха и се поклони на Кралицата на нощта.
— В такъв случай до скоро виждане, госпожо Гелта — каза любезно и двамата с Елиар излязоха от шатрата преди до Гелта да стигне смисълът на репликата му, която бе предизвикала усмивката на Яхаг.
— Тя се издаде без да иска, Еми — докладва Алтал, когато се върнаха при останалите в кулата. — Струва ми се, че и сега не си дава сметка какво е направила. Сигурен съм обаче, че Яхаг я усети. Виж, от него наистина ми изстива кръвта, той няма да допусне никаква непредпазливост. Така или иначе, малкото представление на Гелта е насрочено за утре по пладне.
— Можем ли да приготвим всичко необходимо за този час, сержанте? — обърна се Двейя към Халор.
— На Елиар навярно ще му се наложи тази нощ да бодърствува, но смятам, че ще имаме готовност — отвърна Халор.
— Елиар ще ми бъде необходим за около половин час, сержанте — каза Бейд. — Трябва да съобщя това на моите познати убийци от Кантон.
Двейя кимна с разбиране и каза:
— Може би няма да е зле и да върнем Смегор и Таури в онази крепост. След като Генд обеща лично да се погрижи за тях, няма причини да не го улесним. Лейта, ти успя ли да разбереш какво е намислил Яхаг?
— Той ме блокира, Двейя — отвърна Лейта. — Не знам как го направи. За миг си помислих, че е мъртъв.
— В известен смисъл той е наистина мъртъв, Лейта — каза Двейя. — Не би трябвало да се опитваш да преодолееш неговата бариера. Той е по-стар и по-покварен дори и от Генд.
— Гелта се бои от него — каза Елиар. — Личи си.
— Всички те се боят от Яхаг — каза Двейя. — Дори и самият Генд се бои от него. Дейва държи Яхаг в Нагараш като резерв за спешни случаи.
— Не се ли гордееш от това, че и ти си спешен случай, мила? — обърна се лукаво Лейта към Андина.
— Не съвсем — отвърна Андина и се обърна към Двейя. — Кога Дакан трябва да събере всички шпиони и сектанти в двореца?
— Нека го направи още тази вечер — реши Двейя. — След като се окажат в тъмницата, сержант Халор може да започне да докарва подкрепленията, необходими за обезвреждането на войниците на Гелта още в момента, когато тя стъпи в двореца.
— Май всичко се подрежда както трябва, нали? — рече с въодушевление Гер. — Лошите си мислят, че утре по пладне ще ни победят, обаче ние ще ги прецакаме!
— Това е най-голямото удовлетворение, което човек получава от една добра измама, Гер — обясни му Алтал. — Радват те не толкова парите или вещите, които си отнел, а удовлетворението, че си надхитрил жертвата си. Радва те най-вече разбирането, че тя съзнава какво си й направил. Утре по това време Генд ще гризе собствения си черен дроб.
— Ти си наистина ужасен, Алтал — смъмри го Двейя.
— Бъди искрена, Еми — отвърна той. — Нима мисълта, че Дейва също ще загризе черния си дроб, не би стоплила сърцето ти поне мъничко?
— Това е съвсем различно — каза тя и отметна глава.
— На твое място не бих си поставила такава цел, Алтал — предупреди го Лейта.
През нощта инсценираха евакуация на Остос — дълги колони граждани с факли в ръце излязоха от южната порта за голямо удовлетворение на Гелта. След като улиците на града се поопразниха, служителите на княз Дакан тихо прибраха в двореца хората, които Лейта бе разкрила като вражески агенти. Малко по- късно, около два часа преди зазоряване, Елиар и сержант Халор доведоха в града плешивия сержант Гебел и шест полка от пехотата на княз Гвети.
— Предполагам, че повечето от войниците им ще захвърлят оръжията още като те видят, Гебел — каза Халор на плешивия воин. — Нищо чудно обаче между тях да има и някои ентусиасти. Накажи ги показно, а останалите ще разберат какво трябва да правят.
— Това се разбира от само себе си, Халор — изръмжа Гебел. — Какво искаш да направя с тях след като ги обкръжа?
— Изобщо не ме интересува — каза Халор. — Ще си заловил около десет хиляди пленници. Може да извадиш късмет и да попаднеш на някой търговец на роби.
Очите на Гебел светнаха.
— Това е добра идея.
— Двадесет процента са за мен — каза Халор.
— Не ставай смешен. Най много да ти дам пет процента.
— Петнадесет!
— Добре де, Халор, и без това знаеш, че повече от десет процента няма да ти дам — каза с измъчен глас Гебел. — Защо трябва въобще да ми споменаваш такива безумни цифри?
— Реших, че си струва да опитам — отвърна Халор.
— Добре, Халор. А сега се махай, защото моите хора трябва да заемат позициите си.
— Имай грижата никой да не може да ги види преди да ти дам знак.
— Няма ли да ми напомниш и да им наредя да се обуят, господин велик военен гений?
— Гебел, понякога наистина си много язвителен.
— Тогава престани да ми обясняваш как трябва да си върша работата. Махай се от очите ми, Халор!
