Когато тръгна към двореца, все още се смееше.
— Да знаеш, че наистина ми е симпатичен — каза сержантът.
— Точно това пък никога нямаше да ми дойде наум — промърмори Алтал.
Настъпи следващата сутрин, ясна и слънчева. Есента изпълни света с цветове.
— Не си гризи ноктите, Андина — каза Лейта.
— Просто съм малко притеснена, Лейта — отвърна Андина.
— Двейя няма да позволи да ти се случи нищо лошо, мила.
— Не това ме тревожи, Лейта. Смяташ ли, че е редно да направим още една репетиция?
— Андина! Та ние вече репетирахме десетки пъти! Ако досега не си го научила, няма и да го научиш.
— Винаги се притеснявам, когато излизам пред хора — призна Андина. — Започна ли, се успокоявам, но самото очакване е ужасно. — Протегна дясната си ръка, която видимо трепереше. — Виж! Винаги става така!
— Всичко ще се получи както трябва, мила — каза Лейта и прегърна дребничкото момиче.
В кабинета на Дакан влезе Елиар и докладва:
— Алтал, вече започнаха да кладат огньовете на походните си кухни. След като полковете на Гелта закусят, ще бъдат готови за действие.
— Може и да са готови, но предполагам, че Гелта няма да избърза — каза Алтал и се намръщи. — Предполага се, че трябва да стъпи на врата на Андина точно по пладне. Ако го направи по-рано, по всяка вероятност всичко ще се разпадне така, както се получи предишния път.
— Иска ми се тук да беше Еми.
— Тя е тук, Елиар — увери го Алтал. — Може и да не я виждаме, но тя е тук.
Времето продължи да се точи много бавно. Някъде около два часа преди пладне Кралицата на нощта излезе от шатрата си и веднага започна да раздава заповеди. Войниците й се затичаха към конете си, яхнаха ги и се строиха. След това Гелта бавно се качи на коня си и застина. Личеше си, че очаква нещо.
От шатрата излязоха Арган и Яхаг. Арган каза нещо на Кралицата на нощта и между тях избухна свада.
Яхаг веднага се удари с облечената си в броня ръка в гърдите и Гелта и Арган смутено млъкнаха.
После Яхаг им каза нещо. Гелта се опита да възрази, но Яхаг отново издумка по ризницата си.
— Интересен начин да накараш някого да замълчи — отбеляза Халор. — Сигурно крие някаква заплаха.
— Най-вероятно — съгласи се Алтал. — Еми не желае да говори за Яхаг, обаче аз го видях как сплашва Гелта. Тя наистина се бои от него!
— Защо ти, Елиар и Гер винаги наричате съпругата ти „Еми“?
— То е от тези гальовни имена, които съпрузите често използуват — отговори Алтал. — Гер и Елиар също го харесаха. Халор, не изпускай от поглед Яхаг. Генд и Арган кроят нещо и каквото и да е то, Яхаг е ключът към него. Гласи се нещо, което още не мога да разбера, а такива неща винаги ме държат нащрек.
Вратите на Остос бяха широко отворени и без охрана. Това трябваше да покаже на врага, че градът е незащитен. Гелта и Яхаг, яхнали конете си, победно влязоха в града и поеха по широкия булевард, водещ към двореца. Следваха ги двата кантонски полка.
— Тя не остави собствена охрана на градските порти — каза Халор, сякаш не вярваше на очите си.
— Гелта е селско момиче, сержанте — бързо отговори Алтал. — Не знае как да се държи в градска обстановка. Но все пак се е сетила да се обуе.
— Много забавно, Алтал — отвърна иронично Халор.
Кралицата на нощта стигна до двореца, излая няколко заповеди и полковете й обкръжиха огромната сграда.
— Дали да не извикаме Гебел веднага? — каза Халор. — Така тази глупост би се прекратила още сега.
— Направим ли го, ще объркаме представлението на Андина и тя ще има да ни се сърди цели седмици.
— Това е сериозен аргумент. Гласът й наистина е хубав, но не ми е приятно, когато го насочва към мен.
Когато стигнаха тронната зала, Андина все още старателно репетираше раболепно държане.
— Не преиграва ли малко? — тихо попита Халор.
— Аудиторията й няма да е особено изискана — каза Алтал. — А сега, сержанте, слушай ме внимателно. Когато Андина коленичи пред Гелта, това ще е знак за тебе, че трябва да започнеш да действуваш. Искам войските на Гебел да обградят хората около двореца още в мига, когато коленете на Андина докоснат земята. В същия миг твоите хора в двореца трябва да обезвредят телохранителите на Гелта. Ще чуеш някои странни звуци, обаче не им обръщай внимание.
— Жена ти вече ми обясни всичко това, Алтал — каза Халор.
— Така ли? Не ми е казала нищо.
— Може би е искала да те изненада. Знам къде трябва да бъда и какво трябва да направя. Сега защо не влезеш вътре и не ме оставиш да си гледам работата?
Като мърмореше под носа си, Алтал се запъти към тронната зала.
Може би беше съвпадение, а може би и не, но добре познатото на Алтал стенание започна да кънти из двореца тъкмо в момента, когато той влезе в тронната зала. Само миг след това на вратата се появи Кралицата на нощта, следвана плътно от Арган и мъртвоокия Яхаг.
— Кое е момичето, което осквернява престола ми? — сурово попита Гелта.
— Аз… Аз съм Андина, ариа на Остос — отвърна Андина с треперещ глас.
— Била си ариа! Вече не си! Нека момичето бъде оковано във вериги и нека го оковат собствените му слуги! Тези, които ми служат вярно, не трябва да се омърсяват от допира с това гнусно създание!
— Княз Траг, бихте ли ни направили честта да свършите тази работа лично? — развеселено подхвърли Арган на Алтал.
— Както заповядате, уважаеми — отвърна Алтал и се поклони. Нещо не беше наред. В оригиналното Видение Арган и Яхаг не присъстваха. Така или иначе, той се запъти към трона. Андина се бе подготвила добре, но все пак…
— Затвори си устата и сведи очи — посъветва я той безмълвно. — Гелта ще се опита да те подлъже да направиш някаква грешка.
— Ще я убия! — изкрещя безмълвно в отговор Андина.
Алтал благоразумно бе приготвил вериги, еднакви с тези, които бе видял в съня си, и бързо ги омота около китките и глезените на владетелката.
— Не се дърпай! — нареди й безмълвно, след като усети обзелия я гняв. — Оковите не са заключени — добави. След това я улови грубо за ръката и я издърпа от трона.
— Твоето старание няма да остане невъзнаградено, княз Траг — и с решителни стъпки тръгна към трона. — Кажи и на всички останали, че единственият път към живота е покорството.
— Всичко, което заповядваш, ще бъде изпълнено, Кралице на нощта — отвърна Алтал и се поклони до земята.
Стенанието толкова се усили, че стените започнаха да треперят.
Тогава Гелта, Кралицата на нощта, се изкачи на подиума и седна върху златния трон на Остос. Опита се да заеме царствена поза и не скри задоволството си.
— А сега коленичи пред мен и ми засвидетелствувай покорството си, крехко дете — изграчи плещестата като вол Гелта. — Ако твоето смирение ми допадне, може би ще пощадя живота ти.
Алтал улови Андина за ръката и я повлече към подиума.
— Знаеш какво трябва да направиш. Направи го — нареди й безмълвно.
