— Вие мъжете никога ли не пораствате?
— Когато можем да си го позволим, не.
Сред останалите без водачи войници от южен Арум се разгърнаха дискусии, свързани най-вече с терминологията. Накрая бе взето решение да се използува думата „временен“ вместо израза „временно изпълняващ длъжността“ и проблемите бяха решени почти без кръвопролития.
След края на дискусията княз Алброн отново взе думата.
— Господа — обърна се той към събралите се вождове. — Нашата очарователна работодателка има някои идеи, които би желала да сподели с нас.
— Каква е тази работа? — обърна се Алтал към Лейта.
— Андина иска да произнесе реч, татко — отвърна Лейта. — Това не те ли изпълва с вълнение?
— Винаги ли ще се заяждаш така с мен?
— Е, само от време на време. Понякога просто не мога да се сдържам.
Дребничката Андина се качи върху една обърната каруца, за да може да я видят всички едри арумски мъже, и заговори със звънкия си глас:
— Скъпи приятели! Воините от красивите арумски планини нямат равни на себе си в известния ни свят! Все още съм в плен на радостта от прекрасната победа, с която ме дарихте. Моите врагове бяха разгромени, а сега сме се устремили към Кантон. Бях намислила да разруша до основи този град, но току-що показаното от вас чувство на здрав разум и толерантност ме накара да размисля. Моят враг, владетелят на Кантон, е мъртъв. Камъните на Кантон не са ме обидили с нищо, а от наказването на камъни и без това не би имало голяма полза. Не сте ли съгласни?
Присъствуващите се засмяха.
— С подкрепата на цял Арум бих могла да нахлуя в Кантон и да наложа волята си на неговите граждани — продължи Андина. — Какво друго обаче бих постигнала с това, освен да си спечеля вечната им омраза? Днес наблюдавах с изумление как най-войнственият народ на земята се преклони пред разума и не допусна завръщане към братоубийствените войни от древните времена. Аз съм само една простодушна девойка, но урокът, който ми дадохте днес, силно ме впечатли. Заради това ще отида в Кантон не като завоевател, а като освободител. Нека се ръководим от здравия разум! От същия здрав разум, който залегна в днешните ви дискусии. Ще последвам вашия пример, мои доблестни воини! Доблестта ви пролича и в това, че в днешния ден не допуснахте никакви битки.
Всички вече бяха спрели да се смеят и след като Андина слезе от каруцата, се възцари ледена тишина.
— Тя ни плаща заплатите — каза простодушно княз Твенгор. — Значи ще правим това, което иска. Нали така? Ако някой не е разбрал, да дойде при мен и аз ще му обясня защо. Ще му го обясня и в най-големи подробности, ако иска.
— Хубава реч — промърмори Лейта.
— За коя от двете речи ти е думата? — попита Алтал.
— Не задавай такива въпроси, мили татко. Ако познавам Андина добре, а аз наистина я познавам добре, тя е автор и на двете. Не ти ли се струва, че епилогът на Твенгор се върза прекалено логично със завършека на нейното слово, за да можем да говорим за случайно съвпадение?
Късно вечерта Алтал се свърза с Двейя и й изпрати послание:
— Трябва да си поговорим, Еми.
— Проблеми ли има? — отвърна гласът й.
— Започвам да губя контрол над Лейта. С всеки ден става все по-неуправляема. Опитва се да скрие това, но е ужасно разтревожена за Бейд. Как е той?
— Без промени. Оставям го да спи. Или по-точно, принуждавам го да спи. Събужда се винаги в същото състояние.
— Откога продължава това?
— Поне от месец.
— И още не се е успокоил?
— Почти никак. Той е смазан от чувство за вина, Алтал. Вини себе си за смъртта на Салкан и е ужасен от това, че уби Яхаг. Все още ми е трудно да го обучавам.
— Той трябва да си възвърне трудоспособността, Еми! Перквейн ще започне да ври всеки момент, а ние скоро ще трябва да се отправим натам, нали?
— По всяка вероятност.
— В Перквейн се разгарят религиозни конфликти, които до един носят щемпела „Арган“. Бейд е човекът, който трябва да се справи с Арган, прав ли съм?
— По всяка вероятност.
— В такъв случай ще трябва да се съвземе, и при това бързо. Лишим ли се от Бейд, ще изгубим и Лейта. Тя е най-уязвимият член на групата и без Бейд направо ще се размекне.
— По-наблюдателен си, отколкото предполагах, любов моя.
— Това не е някакво особено мое достижение, Еми. Не забравяй, че някога се прехранвах чрез разгадаване на хорските намерения. Ако изминат още няколко дни, без Бейд да започне да се съвзема, Лейта може да се счупи като крехка стъклена чаша.
— Старая се, приятелю. Когато видиш Бейд следващия път, той може да ти се стори по-стар. Важното е обаче да остане при нас. Ако му потрябват години, за да се съвземе, ще имам грижата да му ги осигуря.
Пред зеещите градски порти на Кантон нямаше охрана. Улиците бяха пусти. Сержант Гебел се почеса по плешивата глава и жаловито въздъхна.
— Тук можеше да плячкосаме цяло състояние.
— И да продължим една война, която вече ни омръзна — допълни Халор.
— На княз Гвети няма да му стане много приятно, когато разбере, че в Треборея е избухнал мир.
— В живота на всички ни има и дъждовни дни, сержанте — каза му тържествено Лейта.
— Знам — отвърна Гебел. — Когато кажа на Гвети, че войните в Треборея са приключили, ще се намръщи като буреносен облак, който ще се стовари върху главата ми.
Сержант Халор изпрати в двореца няколко взвода войници, за да го претърсят и да проверят дали някъде няма потенциални огнища на съпротива. А също и за да доведат всички сановници, които намерят, в тронната зала, „за да събеседват с Освободителката“.
— Радвам се да те видя, княз Айдру — обърна се Дакан към един възрастен сановник, който боязливо се отдръпна встрани, когато Андина царствено влезе в тронната зала със свитата си. — Виждам, че си успял да оцелееш въпреки последните превратности на съдбата.
— Едва оцелях — отвърна старецът. — А ти какво правиш тук, Дакан? Мислех си, че вече си безнадеждно изкуфял.
— Айдру, не забравяй, че си поне няколко години по-възрастен от мен — напомни му Дакан. — Защо позволи на Пелгат да придаде на тази глупава война такива мащаби?
Старият кантонски сановник отчаяно размаха ръце.
— Той не ме слушаше, Дакан. Изобщо престана да ми обръща внимание. — Айдру примигна от удивление и попита: — Това ти ли си, сержант Халор? Аз пък си мислех, че си загинал по време на последната война.
— Не съм лесен за убиване.
— Виждам, че си преминал на другата страна.
— Там плащат по-добре, княже — обясни Халор.
— Ти все още не познаваш нашата божествена ариа, нали, Айдру? — попита Дакан.
Айдру погледна Андина и възкликна:
— Та тя е още дете! Според слуховете била цели десет метра висока.
— Това е заради гласа й, приятелю — обясни Дакан. — Тя е мъничка, но винаги успява да бъде ясно чута от всички.
— Дръж се прилично — ласкаво го смъмри Андина.
