— Добре, майчице — отвърна Дакан с поклон.
— Бих се радвала, ако престанеш да използуваш тази дума — смъмри го Андина.
— Извинете, ваше величество — каза Дакан. — Повлиях се от Лейта, вярвам, че ме разбирате. — После тонът му изведнъж стана официален. — Имам честта да ви представя моята господарка, нейно величество Андина от Остос.
Айдру направи дълбок поклон.
— А това, господарке, е Айдру, управителят на Кантон. До смъртта на владетеля Пелгат бе негов главен съветник.
— Трябва някъде да споменеш и думата „пренебрегнат“, Дакан — каза Айдру. — Преди края на живота си Пелгат отказваше дори да ме види. Единствените хора, на които обръщаше внимание, бяха неколцина чужденци, които само дето не се бяха заселили в тронната зала.
— Това ни е известно — намеси се Алтал. — Ако подходим към въпроса по същество, неотдавнашната война нямаше отношение към Кантон. Тя бе един от резултатите от един мой много стар конфликт с един човек на име Генд.
— Знам го! — каза Айдру. — Кръвта ми изстиваше само при мисълта, че съм в едно и също помещение с него. — Кантонският сановник посочи с ръка трона и се обърна към Андина. — Желаете ли да заемете своя нов престол, ариа Андина?
— Не, Айдру — отвърна тя. — Едва ли е необходимо. Прекалено е масивен за моя вкус, пък и не дойдох в Кантон като завоевателка. Както обясни княз Алтал, истинската война се води между него и Генд. — На лицето й се появи очарователна усмивка. — Всъщност, Кантон и Остос бяха по-скоро невинни странични наблюдатели на тази война. Точно сега ни предстоят по-важни дела от разнищването на стари вражди. По време на неотдавнашната неприятност основно бойно поле бе централна Треборея, при което бе унищожена голяма част от тазгодишната реколта на пшеница. Застрашени сме от една продължителна и гладна зима, княже, и аз съм решила да не допусна хората да гладуват, дори и ако това доведе до изпразването на хазната на Кантон и на Остос.
— Напълно съм съгласен с вас по този въпрос, ариа Андина.
— Има ли наблизо заседателна зала? — попита Дакан. — Започват да ме болят краката, а тъй като разискването на този въпрос ще отнеме доста време, ще е добре да поседнем удобно.
— Ще позволите ли да поканя на заседанието някои експерти, ариа Андина? — попита Айдру.
— Естествено, княже — бързо отвърна тя. — Заедно с вас и с Дакан бихме могли да умуваме цял ден по въпроса, без да стигнем до конкретен извод. Нали именно за такива случаи са ни необходими експерти.
— Щастлив човек си ти — каза Айдру на Дакан. — Твоята владетелка е не само приятна за гледане, но има и глава на раменете. Просто си нямаш представа колко неприятен стана животът в Кантон, след като престолът бе зает от Пелгат. Ако успея да разбера кой уреди смъртта на този луд, съм готов да му оближа краката.
Андина повдигна малкото си краче и го огледа неодобрително.
— Точно сега краката ми не са особено чисти, княже — отвърна му с лукава усмивчица. — Бихме могли да разискваме този въпрос след като се изкъпя.
Айдру примигна от удивление, после изведнъж се засмя.
— Трябваше да се сетя. Защо не потърсим добре затоплена стая с удобно кресло за нашия сърдит приятел? Там ще можем да си поговорим за убийства и за форми на управление, и за това как по дяволите ще успеем да изхраним народа на Треборея до следващата пролет.
Заседателната зала, в която ги отведе Айдру, бе голяма и удобна.
— Да наредя ли да донесат бира? — попита Айдру.
— За мен не е нужно, благодаря — каза княз Твенгор. — Виж, ако има нещо за ядене, не бих отказал.
— Добре ли си? — попита удивено княз Лейвон.
— Точно сега се чувствувам много добре, Лейвон — отвърна Твенгор. — При това имам намерението да продължавам да се чувствувам така. Не знам как точно Алтал успя да прочисти остатъците от десетгодишно пиянство в кръвта ми, обаче не съм се чувствувал така добре, откакто бях юноша. Заради това не смятам да рискувам.
— Имаш ли нещо против аз да си пийна малко? — попита Лейвон.
— Ти сам се разпореждаш с корема си и с главата си. Ако си решил да ги увреждаш — давай!
Присъстващите заеха местата си около дългата заседателна маса.
— Струва ми се, че преди всичко ще се нуждаем от някои конкретни числа — каза Алтал, който откри заседанието. — Необходимо е да установим колко точно гърла ни предстои да изхраним и на колко точно възлизат запасите от пшеница в Кантон, Остос и другите треборейски градове. Чак след това ще установим допълнителните количества, които ни трябват. — После се обърна към Айдру. — Нашата малка майчица вече взе някои мерки в това отношение.
— Ще престанеш ли най-сетне? — извиси се гласът на Андина. — Не съм ничия „майчица“!
— Тя може и да те напляска — каза Лейта. — Едва ли обаче ще е много сурова.
— Да се върнем на темата — продължи Алтал. — Ариа Андина вече изпрати в Магу херцог Олкар. Самият той е търговец, който добре познава повечето търговци на пшеница в Магу. След като разберем какви са потребностите ни, ще отида в Магу и ще кажа на Олкар колко пшеница не ни достига. Едва ли ще е необходимо да изкупим цялата тазгодишна реколта.
— Не, за Бога! — възкликна Айдру. — Така хазната на цяла Треборея би останала без стотинка. — После погледна нервно Андина. — Ариа Андина, преди да продължа да се изказвам, бих искал да узная какъв е моят статут тук? На военнопленник, на пленник, комуто предстои да заплати откуп, или на потенциален роб?
— Ще измислим подходяща титла за вас, княз Айдру — отвърна тя.
— „Имперски съветник“ ми звучи добре — каза Лейта. — На нашата Андина много й хареса титлата „императрица на Треборея“. Нали така, мила?
— Вече престана да ми харесва, Лейта — отвърна Андина. — Това мое конкретно заблуждение не продължи дълго. Засега ще е най-добре да дадем на Кантон статута на протекторат. Терминът е неопределен, така че няма да нарани хорските чувства, а освен това свидетелствува за временно състояние. Ще трябва да посрещнем предстоящата зима и да се освободим от всички слуги на Генд преди да открием едно по-дълготрайно решение. Става дума за нещо временно. Нещо, което ще продължи само докато обстоятелствата се изяснят.
— Това „временно състояние“ едва ли ще продължи повече от два века — тихо каза княз Твенгор на племенника си Лейвон.
— Може и три — поправи го Лейвон. — Хайде, да кажем, най-много пет.
Глава 36
— Положението не се оказа толкова лошо, колкото предполагаше Андина, Еми — каза Алтал, когато двамата с Елиар на път за Магу се отбиха в кулата. — Дакан очевидно държи в главата си цяло счетоводство. Когато към житните резерви на Остос добавихме и тези в Кантон, се оказа, че няма да възникне необходимост от закупуването на особено големи количества жито. Имаш ли нещо против да се отбия до нашата частна златна мина, за да взема оттам парите, необходими за целта?
— Защо си решил да направиш това, приятелю? — попита тя.
— Ако не го направя, много от сънародниците на Андина ще измрат. Ако не й се помогне сега, тя ще страда години.
— И?
— Какво искаш да кажеш с това „И?“?
— Нали не си се разтревожил единствено за настроението на Андина, любов моя?
— Парите си стоят заровени в земята, Еми, и не се използуват за нищо полезно. С това не искам да кажа, че изпитвам безразличие към тях.
— Значи твърдо си решил да не си признаеш, Алтал, така ли?
— За какво признание става дума?
