А после в Петелея се бе появил Бейд и я бе спасил от кладата.
— Заслугата не е само негова, Лейта — поясни Алтал на глас. — Изпрати ни Еми, а и Ножът ни помогна.
— Знам това много добре, татко, но в онзи ден бях много напрегната. След като Елиар ми показа Ножа, разбрах, че вече не съм сама. Бях се сдобила изведнъж със семейство, и именно Бейд бе направил това възможно. Поне така го възприех в онзи миг.
— А сега си влюбена в него.
— Мислех си, че това е съвсем очевидно, татко.
— Пак използуваш това обръщение.
— Ти май не ме слушаш внимателно, Алтал. Нали и тази дума влиза в понятието „семейство“? Когато бяхме във Векти и Елиар бе временно ослепял, ти през цялото време се опита да ме убедиш да допусна Елиар в разума си, като използува думи като „братя и сестри“ и „семейство“. Не си ли даваш сметка, че с тези думи сам предложи да играеш ролята на баща? Аз наистина се нуждая от баща, обаче ти сам предложи да поемеш тази роля. Вече е късно да се отмяташ от думите си.
— Струва ми се, че думите ти не са лишени от своеобразна извратена логика, Лейта — предаде се най- сетне той. — Добре, щом си решила да ми викаш „татко“, не възразявам.
— Слава Богу! — отвърна тя с престорено въодушевление. — А сега ми кажи: какво ще правим с клетия Бейд?
— Еми ще има грижата за това.
— Не, татко, не е Еми. Тя очаква да се сетиш, че това е именно твоя отговорност.
— Откъде накъде?
— Имам си собствени източници на информация, татко. Можеш да ми вярваш — каза тя. — Ще дойде ден, когато на двама ни с Бейд ще се наложи да направим някои ужасни неща на някои хора и поради това и двамата ще трябва да възприемаме някого като своя опора. Струва ми се, че подхождаш за тази роля.
— „Ужасни неща“ звучи доста неопределено, Лейта. Би ли могла да бъдеш малко по-конкретна?
— Съжалявам, но засега просто не знам нищо повече, татко. Знае ги Двейя и се опитва да ги скрие от мен, но успявам да доловя по нещо. Просто си длъжен да върнеш Бейд към нормалното му състояние. Той трябва да е способен да действува, тъй като няма да се справя сама!
После отново започна да плаче и Алтал също отново, без да се замисля, я прегърна.
— Трябва бързо да се върна в Дома — каза Алтал на Елиар, когато гостите напуснаха къщата на Алайя и се запътиха към замъка на княз Алброн.
— Толкова ли е спешно?
— Да. Трябва да поговоря с Еми. Пак играе някакви игри, които вече започнаха да ме дразнят.
— Може да си имаш неприятности, Алтал.
— Няма да ми е за пръв път. Когато пристигнем, ще е по-добре да ме почакаш в столовата, Елиар.
— Ама разговорът ви май наистина ще е сериозен!
— По всяка вероятност да, така че ще е добре да не се въртиш наоколо, когато започне разправията.
Изостанаха от групата тъкмо когато тя навлезе в селото, и Елиар отвори една врата, видима само за него.
— Пожелавам ти късмет — каза Елиар, когато остави Алтал до стълбището, водещо към кулата на Двейя.
Алтал само изръмжа и тръгна по стъпалата.
— Каква приятна изненада! — възкликна радостно Двейя, когато Алтал отвори вратата на стаята с юмрук.
— Еми, престани — отсече той. — Знаеше, че идвам, и ти е много добре известно защо идвам.
— Май днес сме много раздразнителни.
— Престани. Защо не ми каза какво искаш от мен?
— Бейд все още не беше готов за това, мили.
— Жалко. В такъв случай ще го подготвя. Вие двамата насмалко щяхте да погубите Лейта, а аз няма да допусна това.
— Алти, ти наистина ли започна да се вживяваш сериозно в ролята на „татко“?
— Да, съвсем сериозно. Къде е Бейд?
— Нали няма да му направиш нищо лошо?
— Това ще зависи от ината му. Може и да се наложи да го блъсна няколко пъти в стената, но ще го излекувам. А после двамата с теб ще трябва да проведем един доста дълъг разговор.
Зелените й очи се присвиха.
— Не ми харесва тонът ти, Алтал.
— Ще свикнеш. Къде е Бейд?
— На две врати от столовата. От лявата страна на коридора. Не вярвам обаче да те пусне да влезеш.
— Нима може да ми попречи? — Алтал излезе и затича по стълбището, като взимаше по две стъпала наведнъж.
— Не забравяй, без бой! — разнесе се зад гърба му гласът на Двейя.
Алтал стигна до вратата, зад която се намираше Бейд, и за миг се спря, за да успокои гнева си.
— Бейд, аз съм, Алтал. Отвори.
Нямаше отговор.
— Бейд, отвори веднага!
Безмълвието продължи.
В последния момент Алтал реши да отвори вратата, без да прибягва до помощта на половината дузина думи от Книгата, които можеше да използува за целта, и я разби с ритници.
Бейд, небръснат и с празен поглед, се бе свил в единия ъгъл на подобната на затворническа килия стая и методично удряше главата си в стената.
— Прекрати това и веднага стани — нареди му Алтал.
— Аз се погубих. Аз извърших убийство! — изстена Бейд.
— Видях — потвърди Алтал. — Малко несръчно го извърши, обаче резултатът бе добър. Ако ще практикуваш това занимание, ще трябва да потренираш.
Бейд го изгледа така, сякаш не вярваше на ушите си.
— Нима не ме разбираш? Аз съм жрец. На нас ни е забранено да убиваме.
— Не останах с чувството да си имал някакви задръжки, когато си наемал онези двама убийци, които трябваше да довършат владетеля на Кантон.
— Това не е същото.
— Така ли? Че каква е разликата?
— Нямаше да убия владетеля лично.
— Това си е чиста софистика, Бейд, и ти чудесно го знаеш. Грехът, ако държиш да го наричаш така, се крие в помисъла, а не в това кой точно е промушил жертвата с нож. Яхаг уби Салкан, а ти направи точно това, което трябваше да се направи. Редно е човек да убива хората, които убиват приятелите му.
— Аз обаче съм жрец.
— Забелязал съм. Към коя религия обаче принадлежиш? Можеш да обсъдиш този въпрос с Еми, макар че според мен тя възприема света малко по-различно от брат си. Това обаче в случая е без значение. Ако не отвориш вратата към разума си за Лейта, ще направя с нея същото, което направих с вратата на тази стая. Идиот си, Бейд, защото не се замисляш, че тъпашкото ти чувство за вина и самосъжалението ти буквално погубват Лейта. Не ме интересува колко още хора ще убиеш, обаче ако продължаваш да причиняваш болка на Лейта, ще бръкна в гърлото ти и ще ти изтръгна сърцето.
— Салкан загина по моя вина!
— Вярно е, така беше. И какво от това?
Бейд го погледна ужасено.
