— Ти да не би да очакваше, че ще те оневиня? Стореното — сторено. Бейд, няма наказания или награди. Има само последици. Ти направи грешка и ще трябва да живееш с мисълта за нея. Сам. Няма да ти позволя да потапяш в своето чувство за вина цялото семейство. Ако си решил да се погубваш, свърши тази работа насаме. Някъде, където да не те гледаме.
— Аз съм убиец — заяви Бейд.
— Не особено добър, ако питаш мен. А сега престани да хленчиш, че ни чака работа. — Алтал неодобрително огледа мръсната килия. — Почисти този боклук и се измий. Трябва да отидем в замъка на княз Алброн. Предстои ти да извършиш бракосъчетание.
— Не мога да направя това!
— Можеш, братко Бейд, можеш. И ще го направиш, повярвай ми. Та ако ще за целта да трябва да застана зад гърба ти с тояга в ръка. Хайде, действувай!
Денят на сватбата на Алброн и Астарела бе ясен и хладен. Поради сезона замъкът бе украсен почти изключително с вечнозелени растения и яркоцветни знаменца.
След предната вечер, в която Алброн се прости с ергенския си живот, поканените на сватбата князе, генерали и благородници се чувствуваха, меко казано, деликатно. Поради някакви свои причини княз Твенгор намираше това за много забавно.
С ръководството на младите дами, участвуващи в сватбената церемония, се бе заела Алайя. Доколкото Алтал можа да прецени, в седмицата преди сватбата заниманията им се изразяваха главно в правене на украси и кикотене.
За церемонията бяха пристигнали княз Гвети и старият княз Делур, тъй като по традиция арумските вождове трябваше да присъствуват на бракосъчетанието на свой събрат. През по-голямата част от времето Гвети прояви сдържаност. Решението на Андина да не позволи плячкосването на град Кантон бе възмутило княза и той очевидно не намираше достатъчни основания за радост.
Церемонията трябваше да се състои по пладне. Това бе древен арумски обичай, целящ да даде на гостите възможност да се възстановят след веселбата от предната вечер и същевременно да не пречи много на веселията след самата церемония. Арумците се отнасяха сериозно към своите ритуали.
Относно самия обред възникнаха известни религиозни спорове, тъй като богът на арумците бе планинският бог Бергос, докато плакандците се кланяха на Хердос, бога на скотовъдците.
— Бракосъчетанието ще бъде извършено от брат Бейд — каза Алтал с доста рязък тон, който веднага сложи край на спора.
И така, малко преди пладне Бейд, облечен с черните си дрехи, застана пред входа на главната зала на замъка заедно с княз Алброн, сержант Халор и княз Кройтер, в очакване на идването на младоженката и на нейните шаферки Андина и Лейта.
Заедно с останалите гости Алтал чакаше началото на церемонията. Когато огромната врата се отвори, за да пропусне Астарела и придружителките й, той усети едно много добре познато му ухание, извърна се и видя Двейя.
— Ти какво правиш тук? — попита я тихо.
— Всичко е наред, любов моя. И аз съм поканена на сватбата.
— Нямах това предвид. Мислех, че не можеш да напуснеш Дома в същинския си вид.
— Как можа да ти хрумне такова смехотворно нещо?
— Досега никога не си го правила. Винаги излизаше в облика на котката Еми. Бях решил, че не ти се позволява да го правиш в истинския си облик.
— Никой не може да ми забранява или позволява нещо, глупчо. Мислех си, че това ти е известно — отвърна Еми. После присви съвършените си устни. — Е, признавам, че не го правя често. В същинския си вид привличам прекалено много внимание.
— Особено мъжкото.
— Дръж се възпитано, Алтал. Мина ли ти ядът?
— Какъв яд?
— При последното ти идване в Дома ми се стори доста ядосан.
— Изкарах си яда на Бейд.
— Нали не си го блъскал в стената?
— Е, не особено силно. Ето, идва Астарела.
Сияещата Астарела тръгна през залата. Лицето на княз Алброн придоби едновременно глуповато и възхитено изражение.
— Подай ми носната си кърпа, Алтал — каза Двейя и подсмръкна.
Алтал я погледна изненадано.
— Еми, ти да не би да плачеш?
— Винаги се разплаквам на сватби, Алтал. А ти?
— Не съм бил на много сватби, Еми — призна Алтал.
— Добре е да свикнеш с бракосъчетанията, приятелю. В моите представи за света те са нещо много важно. А сега мирувай и ми дай носната си кърпа.
— Да, мила.
Глава 37
— Наистина ли трябва да тръгваш, Алтал? — попита княз Алброн два дни по-късно.
— Боя се, че да, Алброн — отвърна Алтал. Бяха в една от стаите на горния етаж на замъка. — В Перквейн назряват смутове и искам да съм в течение на събитията. Ако не възразяваш, а и дори да възразяваш, бих те помолил да пуснеш с мен сержант Халор. Възможно е да ми потрябва, а да не разполагам с време да се връщам тук да го търся.
— Нямам нищо против, Алтал. Така може би ще ти се отплатя поне малко за всичко, което направи за мен.
— Нима си ми задължен с нещо?
— Не се прави на наивен, Алтал. Ти имаш голям принос за брака ми с Астарела.
— Чрез този брак се решиха доста проблеми — отвърна Алтал и повдигна рамене.
— Какво всъщност става в Перквейн?
— Назряват селски бунтове. Или поне така изглежда на повърхността.
Алброн неодобрително поклати глава.
— Изглежда, в равнините не се проявява особено разбиране към грижите на обикновените хора.
— Нямат си и представа за тях. Аристократите прекарват твърде много време, за да се любуват на себе си пред огледалото, така че не им остава време за простолюдието. От това, което чух, такива бунтове има приблизително веднъж на десет години. Близко е до ума, че след петия или шестия бунт аристократите би трябвало да започнат да се досещат, че правят някаква грешка.
— Дано да не се досетят. Ако аристократите започнат да се държат като разумни човешки същества, арумските родове ще останат без работа.
— Имам още една молба към теб, Алброн.
— Трябва само да я кажеш.
— Би ли могъл да задържиш Андина и Лейта за известно време в замъка?
— Разбира се, но защо? Нима в Дома няма да са в безопасност?
— Бих искал Лейта за известно време да е далеч от брат Бейд. Той преминава през душевна криза и ще е най-добре да я изживее сам. Няма защо да занимава Лейта с нея. На Бейд и на мен, както и на Елиар и сержант Халор, ще ни се наложи да прекосяваме Дома доста често. Заради това ще е най-добре младите дами за известно време да са другаде.
— И Гер ли ще остане тук?
— Не, ще го взема с мен. Често има доста интересни идеи.
— Така е — усмихна се Алброн. — Да не забравя: ако в Перквейн избухнат военни действия, извести ме чрез Елиар. Докато успееш да мигнеш, ще съм изпратил в Дома цяла армия.
— Няма да забравя това, княже — отвърна Алтал и стана. — Между другото, добре ще е да наредиш на
