че няма да могат да си построят кораб. Ако ги оставим там, там и ще си останат. За вечни времена.
— Не смятате ли, че ще ни липсват? — попита подигравателно Гер.
— Ще трябва да проявим твърдост и да се примирим с това — въздъхна престорено Лейта.
— Аз мога да проявявам твърдост, Лейта — каза Гер. — Ако стисна силно зъби, вероятно ще мога да преживея тази загуба.
— Това момче е наистина очарователно — нежно каза Лейта.
— За какво говориш, Бейд? — попита Алейкон на следващата сутрин, когато тримата екзарси се отзоваха на поканата на Бейд да го посетят.
— Опитвам се да ви спася живота, Алейкон — отвърна Бейд. — Ти вече чу проповедта на Арган в Дейл. Селяните убиват всеки жрец, който им попадне. Просто съм длъжен да ви отведа на безопасно място.
— И ние знаем безопасни места, където можем да се укрием — каза надменно Алейкон.
— Наистина ли? — каза Алтал. — Навсякъде е пълно със селяни, екзарх Алейкон. Достатъчни са две любопитни очи, за да ви открият веднага. Повярвайте ми, Бейд е прав. Ако искате да останете жив, махайте се оттук и вземете и княз Марвейн със себе си.
— Алейкон, ще направиш добре, ако се вслушаш внимателно в думите му — каза екзарх Емдал. — Едон, може би този съвет важи и за нас двамата. Нали взехме решение Бейд да се справи с обстановката в Перквейн? Не е ли по-добре да не му се пречкаме и да го оставим да си гледа работата?
— Май си прав — съгласи се Едон.
В кабинета влезе един унил жрец и каза на Алейкон:
— Княз Марвейн е тук, ваше високопреосвещенство. Иска незабавно да бъде приет.
— Още не сме приключили разговора си, братко — каза му Бейд. — Кажи на Марвейн, че ще му се наложи да почака.
Подпухналото лице на Алейкон пребледня и очите му се ококориха.
— Не можете да си позволявате такова нещо — възкликна той. — Марвейн е владетелят на Магу! Никой не си позволява да го кара да чака!
— Всичко в този свят се променя, Алейкон — каза философски Алтал. — И на Марвейн няма да му навреди да разбере това.
— Никой няма да приеме Бейд сериозно, ако нашите хора са на всеки ъгъл — грубо каза Емдал. — Възложихме му да свърши една работа. Нека да се махнем оттук и да не му пречим да я върши.
— Но… — понечи да възрази Алейкон.
— Къщата ти се е запалила, Алейкон — прекъсна го Едон. — По-добре се махай оттук, докато все още е възможно. И не забравяй да вземеш всичките си жреци. В случая си нямаме работа с обикновени хора. Самият аз успях да осъзная това още по време на ансуйското нашествие във Векти. Войната в Перквейн е продължение на онази война, а нашите врагове не са човешки същества в същинския смисъл на думата. Портите на Нагараш бяха отворени, Алейкон, и ти чудесно знаеш какво означава това.
При споменаването на Нагараш Алейкон побледня. Очевидно все още не бе забравил кошмарите си.
— Трябва да ви кажа още нещо, екзарх Алейкон — каза доволно Лейта. — Добре е да вземете със себе си и жреците с кафяви раса, които се опитват да се укрият, като се разтворят сред населението. Те няма да могат да се укрият, защото Коман ще ги открие до един, а Арган ще ги използува за съчки. Единственият, на когото е по силите, да се справи с Арган, е брат Бейд. Добре ще е вие и вашите хора да се укриете колкото се може по-скоро.
— Струва ми се, че вече изчерпахме тази тема — отбеляза Емдал. — Не е зле да извикаме Марвейн преди да се е вбесил. Да му кажем, че трябва да се готви за път, и да се отървем от него. Съгласни ли сте?
Княз Марвейн нахълта в помещението почти в прединфарктно състояние.
— Как се осмелявате? Не знаете ли кой съм аз? Никога не ми е била нанасяна такава обида!
— Разисквахме много важен проблем, ваше височество — опита се да успокои обстановката Алейкон. — Изправени сме пред сериозна криза.
— Селското въстание ли имаш предвид? — попита презрително Марвейн. — Много лесно се плашиш, Алейкон. Ще смажа това въстание още преди да се доближат до Магу. Достатъчно е да кажа една дума и всички въстаници ще бъдат избити.
— Не ми се вярва да се получи, княз Марвейн — обади се Емдал. — Селяните превъзхождат вашите сили в съотношение хиляда към едно.
— Кой е този човек, Алейкон? — попита Марвейн.
— Екзарх Емдал, ръководител на ордена на жреците с черни раса, ваше височество — отговори Алейкон.
— Нека си изясним обстановката още сега — каза Емдал. — Току-що проведохме заседание на Върховния църковен съвет, а Църквата не е подотчетна на светските власти, когато става дума за чисто религиозни дела. Църквата се видя принудена да се преустрои в съответствие с обстоятелствата, предизвикани от сегашната криза. Орденът на жреците с кафяви раса ще напусне, а на негово място ще действува орденът на жреците със сиви раса.
— Защо никой не ме попита дали позволявам това? — възкликна Марвейн. — Не можете да правите такива неща без моето разрешение!
— Току-що го направихме.
— Забранявам го!
— Можете да забранявате каквото си искате, княз Марвейн, обаче кафявите раса вече не разполагат с никаква власт в Перквейн. Ако имате въпроси от религиозно естество, отсега нататък ще трябва да ги отнасяте към екзарх Бейд, глава на ордена на жреците със сиви раса.
— Ей сега ще извикам стражата! — закани се Марвейн. — Ще ви тикна всичките в тъмницата! Никой не може да си позволява подобни работи без мое разрешение!
— Е, Бейд, как възнамеряваш да се справиш с този малък проблем? — попита Емдал.
— С решителност — отвърна Бейд и гласът му зазвуча като гласа на Емдал. Той погледна твърдо самозабравилия се аристократ и каза високо:
— Княз Марвейн, Върховният църковен съвет взе решение, което не подлежи на обсъждане. Останалите църковни ордени вече започнаха да напускат Перквейн, като ще бъдат заместени от ордена със сиви раса. Отсега нататък ние сме Църквата, а аз съм гласът на Църквата, така че млъкнете и ме слушайте внимателно.
Екзарх Алейкон примига.
— Нямаме време за дипломатически любезности, княз Марвейн — продължи Бейд. — Ще говоря открито. Вие и останалата част от аристокрацията със съучастието на кафявия орден дълго издевателствувахте над обикновените хора и сега това ви се връща. Вашата наглост и вашата бруталност проправиха пътя на хора, с които наистина не бихте пожелали да се срещнете. Тези хора успяха да разбунтуват простолюдието на Перквейн и то в такава степен, че то сега жадува за кръв. За вашата кръв.
Княз Мервейн пребледня.
— Виждам, че май успяхте да вникнете в същината на думите ми — продължи Бейд. — Срещу Магу не напредва армия, княже. Напредва недисциплинирано море от хора, готово да размаже с лекота всякаква сила, която се опитате да му противопоставите. Въстаниците ще нахълтат в Магу като мравки и ще убият всеки, който им се изпречи на пътя. Никак не бих се изненадал, ако първото им решение бъде да ви отрежат главата и да я набучат на кол над градските порти. По всяка вероятност ще разграбят Магу, а после ще го опожарят до основи.
— Бог няма да допусне такова нещо! — каза Мервейн.
— На ваше място не бих разчитал много на това, ваше височество — каза Бейд. — Познавам добре Бог и ми е известно, че по начало той не се бърка в човешките дела.
— Това започва да става досадно — промърмори безмълвно Алтал. — Елиар, успя ли да откриеш вратата, водеща към острова, за който ни говори Еми?
— След малко ще я открия — отвърна облеченият във фустанела млад арумец. — Нима смяташ да я
