използуваме още сега?
— Не виждам защо да не го направим. Ще излъжа Марвейн, че в подземието има таен тунел. После ще го отведем там заедно с Алейкон. Избери си която врата намериш за добре и ни заведи в Дома. Оттам вече ще ги проводиш към новия им дом. Следи внимателно какво говоря, за да няма несъответствия между думите ми и действията ти. Разбра ли ме?
— Разбрах те, Алтал — потвърди Елиар.
Алтал стана, изправи се пред богато облечения княз Марвейн и рече учтиво:
— Моля да ме извините, ваше височество. Аз съм Алтал. Известен съм също и като херцога на Кентейн.
— Чувал съм за вас, ваше сиятелство — каза Мервейн и се поклони.
Алтал отвърна на поклона му и продължи:
— Ваше височество, наложи ми се да пренебрегна личните си дела, за да помогна на екзарх Бейд с някои делови съвети. Забелязали ли сте, че жреците понякога се затрудняват, когато трябва да решават житейски въпроси?
— Много пъти, ваше сиятелство — засмя се Марвейн.
— Така и предположих — каза Алтал и стрелна с поглед екзарх Алейкон. Безизразното лице на духовника го наведе на предположението, че Двейя вече е изключила разума му.
— Както и да е — продължи Алтал. — Когато разбрах, че към Магу се е устремило човешко море, реших да открия обходен път, по който да избягам. Екзарх Бейд може би вярва, че може да се спаси от тази бъркотия с помощта на молитви, но аз предпочитам да се погрижа сам за себе си. Обиколих храма и открих съвършен начин да се напусне Магу съвсем незабелязано. Тъй като и двамата сме благородници, любезността ми налага да споделя тази информация с вас. Понякога ставам толкова любезен, че самият аз трудно се понасям. — Той въздъхна.
— Струва ми се, че с вас ще постигнем разбирателство, херцог Алтал — отвърна Марвейн с широка усмивка.
— Напълно съм уверен в това. В момента не е необходимо да се проявява припряност, тъй като бунтовниците още не са достигнали града, обаче ако в Магу стане прекалено шумно, може и да не успеем да се срещнем. Позволете ми да покажа на вас, а и на екзарх Алейкон, един бърз начин за напускане на града, за да можете да се възползувате от него при необходимост.
— Чудесна идея, херцог Алтал. Къде са намира вашият спасителен път?
— В мазето, естествено. Подземните тунели почти винаги започват в мазета. Този тунел не е бил използуван от векове, ако съдя по паяжините. Минава под улиците на Магу и свършва в една горичка извън градските стени. Никой няма да ни забележи нито при влизане, нито при излизане от тунела.
— Възможно е да не ни се наложи да го ползуваме, но не е зле да го видим — каза Мервейн. — Ти ще дойдеш ли, Алейкон?
— Както нареди ваше височество — глухо отвърна Алейкон.
— Покажи им тунела, Елиар — каза Алтал.
— Слушам — отвърна Елиар и тръгна към вратата.
— Какво виждат? — обърна се безмълвно Алтал към Елиар.
— Паяжини, светлината на факла, мишки — отвърна младежът. — Всички тунели си приличат.
— Прав си. Колко още път остава?
— Съвсем малко. Вратата води към малка горска поляна. Когато стигнем до нея, трябва да ми дадеш съвсем малко време, за да настроя рамката. В Магу е сутрин, но в Дверия вече е нощ. Ще трябва да излязат в същия час на денонощието, за да не възникнат подозрения у Мервейн.
— Умно — съгласи се Алтал.
Елиар спря и се обърна към спътниците си.
— Тук е.
— Е, стигнахме най-сетне — каза Марвейн. — Бях започнал да си мисля, че вашият тунел е безкраен, херцог Алтал.
— Магу е доста голям град, ваше височество — напомни му Алтал. — След като се озовем в горичката, ще е добре да се огледаме, за да се уверим, че никой не ни е забелязал. Защо не отидете с екзарха до другия край на горичката, докато ние с Елиар огледаме местността пред градските стени? Не би било хубаво, ако някой бъбрив селянин обясни на целия град, че ни е видял, не мислите ли?
— Прав сте — съгласи се Мервейн. — Един такъв оглед е напълно уместен. След това ще се срещнем отново пред входа на тунела, съгласен ли сте?
— Разбира се — отвърна Алтал. — Когато стигнете края на горичката, проверете дали там няма падина или пътека, водеща на изток. Ако ще се измъкваме тайно от града, добре ще е да имаме предвид и тези неща.
— Виждам, че имате опит в това отношение, херцог Алтал.
— Имах много бурно детство, ваше височество. Кентейнското херцогство е доста оживено място. Ще се видим след около половин час.
— Добре — отвърна Мервейн. — Да вървим, Алейкон.
Двамата прекосиха поляната и влязоха в гората.
— Еми — каза безмълвно Алтал.
— Да, мили? — отвърна тя веднага.
— Нека главата на Алейкон остане изключена за още малко. Добре ще е двамата да се поразходят известно време из гората преди Мервейн да му съобщи лошата новина.
— Добре, мили, щом това ти доставя удоволствие.
Алтал замислено докосна отворената врата и каза:
— Запомни точното й местоположение, Елиар. Нищо чудно след време да ни свърши доста полезна работа. На Еми й настръхва опашката, когато убивам хора, но вече имам и друга възможност. Да се върнем сега в Магу и да приберем останалите. Струва ми се, че ще трябва да проведем едно малко съвещание в затворен кръг.
Сержант Халор бе стоял цял ден пред прозореца в кулата на Двейя.
— Давам им в най-добрия случай две седмици — каза той, когато влязоха. — Укрепват позициите си, докато напредват на север, но това не е армия. Това е недисциплинирана тълпа, която се интересува повече от грабежи, отколкото от религия или от социални въпроси.
— Революциите обикновено се развиват по този начин — тъжно каза Двейя. — Теоретиците произнасят високопарни речи. Техните последователи им ръкопляскат, но съвсем за малко, след което се отдават също на заниманието да присвояват всичко, което има някаква стойност.
— Виждам, че тази вечер си склонна към цинизъм, Еми — отбеляза Алтал.
— Всичко това вече съм го виждала — отвърна уморено Двейя. — При това много пъти. Всяка идея, колкото и да е славна, започва да избледнява почти незабавно. — Тя въздъхна, сякаш за да се отърси от мъката си, после каза: — Има няколко неща, които всички трябва да знаете. Видението, с което ви дарих, показва какво и къде трябва да се случи.
— Знам, че вие с Лейта бяхте в храма в Магу — каза Андина. — Какво точно обаче правехте там?
— Разтребвахме — отвърна простичко Двейя. — Лейта се погрижи за Коман, а ние с Бейд се справихме с Арган.
— Ти ни каза къде и какво ще се случи, Еми — каза Гер. — Не ни съобщи обаче кога. Генд винаги залага много на времето, когато използува тези видения. Твоето видение сега ли се осъществява? Или в някое друго време?
— Не се развива в настоящето, Гер. За да има полза от едно видение, то трябва да е или в миналото, или в бъдещето. Има определена възможност да се осъществят промени, като се въздействува върху настоящето. По-лесно обаче е да ги постигнеш, като отидеш назад или напред във времето.
— Това така и не го разбрах — призна Андина.
— Вероятно Еми още не е взела решение по въпроса — каза Гер. — Предполагам, че ще трябва да се случат още доста неща преди тя да е сигурна относно времето, когато ще се развие действието. Тя знае
