какво и къде ще се случи. Обаче ще успее да определи момента едва след като лошите се озоват в града, как се казваше…
— В Магу — уточни Лейта.
— Да де — каза Гер. — Според мен Еми изчаква Арган и другият да влязат в храма, преди тя да определи момента. Спомням си за Векти. Там всички сънувахме някогата, когато е била направена каменната брадва на оная лошата.
— Обичам това момче — каза топло Лейта. — Бих могла да размишлявам цели седмици върху неговите разбирания за времето. Трябва да се научиш да пишеш, Гер. Имаш душата на поет.
— Ни си права — каза Гер и се изчерви. — Работата е там, че просто не знам всички думи, с които трябва да облека мислите си, и заради това измислям нови. Както и да е, Арган и неговият приятел — макар че те всъщност не са приятели — ще нахълтат в храма, но ще се окажат във време, което не е сега. Обикновените хора, които вървят подир тях, много ще се изненадат, защото ще им се стори, че техните водачи са се превърнали в нищо. Обзалагам се, че това ще хвърли в ужас цялата тълпа и тя вероятно ще реши, че революцията вече не е забавна. Предполагам, че ще си тръгнат за вкъщи и няма да ни се наложи да убиваме никого. Това е най-добрият начин да се приключи една война, не мислите ли?
— Би трябвало от време на време да си поемаш дъх, Гер — каза му нежно Андина. — Понякога се въодушевяваш твърде много.
— Ти вече реши ли кое време ще използуваш, Еми? — попита Елиар.
— Време, в което храмът ми принадлежи — отвърна тя.
— В миналото ли е?
— Може би — отвърна тя със загадъчна усмивка. — А може и да е в бъдещето.
— Ти смяташ ли да се завърнеш в своя храм, Двейя? — попита Бейд. В гласа му пролича известно смущение.
— Аз никога не съм го напускала, Бейд. Храмът е все още мой и винаги ще бъде мой. Засега ти разрешавам да го използуваш — каза Двейя и го погледна дяволито. — Може би някой ден, когато разполагаш с повечко време, няма да е зле да се разберем колко ми дължи твоята Църква за наемането на сградата. Сигурно вече се е натрупала немалка сума.
— Как са успели да променят лицата си, Еми? — попита Гер след шестнадесет дни, когато видя през прозореца как жреците с червени раса се разхождат сред огромната тълпа селяни пред портите на града. — В Екверо от шлемовете им висяха стоманени висулки, но тук, в Перквейн, лицата им са съвсем открити.
— Това е само илюзия, Гер. Дейва го бива по илюзиите, а е научил и жреците си на това умение.
— Как ще ги накараме да възвърнат истинския си облик, когато дойде времето за това?
— Няма да ни се наложи да го правим — отвърна Двейя. — Когато Елиар им покаже Ножа, всичките илюзии ще се изпарят.
— Много бих се радвал да имам и аз такъв нож.
— На теб такъв нож не ти трябва, Гер. Ти можеш да виждаш и да разбираш нещата по-добре от всички.
— Все още не, но се старая да го постигна.
— Успя ли вече да опразниш града, братко Бейд? — попита сержант Халор.
— В общи линии, да, сержанте. Останаха само малко хора, укрили се по тавани и мазета в най-бедните квартали. — Бейд се усмихна. — Това са тези, които ще се присъединят към хората на Арган веднага след като преминат през градските порти. Вероятно просто са решили да заемат стартова позиция за плячкосването на града.
— Защо трябва винаги да палят пожари? — обърна се Бейд към Алтал. Двамата бяха застанали пред входа на храма и наблюдаваха как от различни квартали започват да се издигат стълбове дим.
— Не знам, Бейд — призна Алтал. — Възможно е тези пожари да са предизвикани от небрежност. Грабителите са по начало възбудени хора и понякога са твърде безгрижни. Възможно е палежите и да са умишлени, за да се накажат аристократите.
— Това е глупаво, Алтал — възрази Бейд.
— Естествено, че е глупаво. Тълпите са по начало глупави. Умът на тълпата се определя от ума на най- глупавия й член.
Бейд посегна колебливо напред, сякаш за да докосне нещо.
— Не се тревожи за това, Бейд — каза Алтал. — Щитът е на мястото си и нищо не може да проникне през него. Освен гласа ти естествено.
— Сигурен ли си?
— Имай ми доверие, Бейд. Никой няма да те нарани със стрела или да разбие черепа ти с брадва. Лейта направо ще ме съсипе, ако позволя да ти се случи нещо лошо. Твоите хора по местата си ли са?
— Да — каза Бейд. — Те ще проникнат в тълпата заедно с местните бунтовници. — После въздъхна със съжаление. — Жалко, че се налага да действуваме по този начин, Алтал. Някак си не е честно.
— И какво от това? Не е ли за предпочитане да се контролира тълпата, както го правя аз, а не както би го направил княз Мервейн?
— На това няма как да се възрази — съгласи се Бейд.
— Идат — каза Алтал и посочи към площада. Там се бяха появили неколцина мъже с коси, вили и брадви. — Сега е по-добре да се прибера. Ще бъда до прозореца. Той е непосредствено зад теб, на около метър и половина над главата ти. Ако нещо не се получи както трябва, ще те изтегля през него. Да направим една последна репетиция. Играта е сложна, така че трябва да сме сигурни във всяка стъпка.
— Вече я репетирахме десетина пъти, Алтал — каза Бейд.
— Нищо, братко Бейд. Значи ти ще излезеш пред входа на храма, за да посрещнеш Арган и Коман, когато стигнат стълбите. Елиар ще бъде при вратата. Арган и Коман ще прекосят площада и ще започнат да те ругаят и да те заплашват.
— И Коман ще подслушва всичките ми мисли — добави Бейд.
— Няма да успее. Лейта ще го заглуши. След това започва интересното. Арган ще поиска да влезе в храма и ти ще го поканиш да направи това. В следващия момент ще направиш стъпка вдясно, за да им дадеш път.
— Знам. В същия момент Елиар ще отвори вратата на храма и ще се премести вляво от нея.
— Виждам, че си запомнил всичко — каза Алтал. — Интересно. Истинската цел на всичко това е Елиар да застане между Арган и Коман и тълпата, която ги следва. Когато Елиар извади Ножа, Арган и Коман ще побягнат в една посока, а тълпата — в противоположната. На Еми не й трябва тълпа в храма, докато работи там. После ти ще произнесеш своята малка проповед пред тълпата и ще се присъединиш към дамите в храма. И не се туткай, Бейд. Еми няма да може да започне да изпарява Арган, докато ти си там. Всичко ли запомни?
— Толкова пъти съм го репетирал, че мога да го направя и насън.
— По-добре не го прави насън. Дръж очите и ушите си отворени. Ако се случи нещо неочаквано, ще се наложи и ние да направим малки промени в сценария. И ще правиш каквото ти кажа, без да питаш и без да мислиш.
— Не прекаляваш ли, любов моя? — промърмори Двейя.
— Понякога се налага някои неща да се набиват в главата на Бейд, Еми — отвърна той. — Често е склонен към творчески изяви. Лейта как се справя?
— Знае, че това, което й предстои да направи, е наложително. Помогни й, доколкото можеш.
Той кимна и зае мястото си до прозореца.
Облечените в червено палачи на Арган бяха в челната редица на настъпващата тълпа. Площадът пред стълбището на храма се изпълни с въодушевено простолюдие. После Арган и Коман тръгнаха към храма.
— Дръж се, Бейд! — каза Алтал на приятеля си. — Не забравяй, че не могат да ти направят нищо.
— Разбрах — отвърна Бейд.
Алтал се обърна към Елиар и му подвикна:
— Ти вече слез долу. Постарай се да не биеш на очи.
— Знам какво трябва да направя, Алтал — отвърна Елиар и нахлузи на главата си качулката на сивото
