Хайде първо да си приберем златото, а после ще решим какво да правим с Хном.
Прибраха и останалите четири торби и се върнаха в конюшнята.
— Дава ли признаци на живот? — попита Генд.
— Никакви — отвърна Гер. — Залях го със студена вода, обаче не шава. Този арумец май здравата го е халосал.
Генд коленичи до приятеля си и започна да го щипе по носа и да го пляска по бузите.
— Какво се случи в действителност, Гер? — прошепна Алтал.
— Ами… халосах Хном с ведрото! — призна Гер. — Хном е хитър, така че очаквах да предположи, че и аз съм хитър. Един вид, да очаква, че може да се промъкна тихо зад него и да го ударя в гръб. Заради това реших да се държа другояче. Взех кофата и се запътих направо към него, без въобще да се крия. Той ме гледаше и даже ми се усмихваше. Дори и не мигнах, а направо го фраснах с все сила. Изглеждаше много изненадан. После го заудрях още, но Еми ми нареди да спра. Сигурно й бе забавно, защото се смееше. После ми каза, че ще направи така, че Хном да не си спомня кой го е ударил.
Гер изглеждаше малко засрамен.
— Това не беше хитруване по правилата, Алтал. Истинско хитруване щеше да е да се промъкна до него незабелязано, а аз не го направих. Просто го ударих по главата.
Алтал насмалко не избухна в смях, но се сдържа.
— Справил си се добре, Гер. Направо чудесно.
— Елиар занесе на Еми Книгата на Генд и след секунда я върна — каза Гер. — Сигурно пак си е играла с времето. Книгата сега си е там, където си беше преди да халосам Хном.
— Направихме всичко, което трябваше, и това е най-важното. Хай де да си прибираме златото и да тръгваме.
Глава 45
Генд беше много ядосан и ругаеше сърдито.
— Можеше да е и по-лошо, Генд — каза Алтал. — Може да е малко трудно да водиш коня на Хном, обаче ако е вързан както трябва, няма да падне. Ние с Гер ще имаме грижата никой да не ви следва, така че няма да има нужда да препускате.
— Може и да си прав — изръмжа Генд. — Всичко се развиваше така хубаво, а изведнъж това ни се стовари на главата!
— Случва се — каза Алтал. — Не може да се предвиди абсолютно всичко. Можеше да е и по-лошо. Арумецът можеше да убие Хном и да вдигне тревога.
— Прав си — отвърна Генд. После отиде до отворената врата и впери поглед в звездното небе. — Колко часа според теб остават до разсъмване?
— Горе-долу четири. Все още имаме достатъчно време.
— Сигурен ли си, че после ще дойдете в Хуле? Нали не си забравил, че ни предстои да обсъдим още един въпрос?
— Ще дойдем — обеща Алтал. — Вие с Хном тръгвайте. Ще се срещнем в странноприемницата на Набжор. С теб се сработихме, Генд, така че партньорството ни изглежда обещаващо.
— Кога ще дойдете в странноприемницата?
— Зависи от времето, което ще бъде необходимо на хората на Гости да се съвземат от празненството. Ако минат два дни, докато се сетят да ни преследват, ще пристигнем при Набжор само ден или два след вас. Ако започнат да ни търсят веднага, може и да се забавим една-две седмици. При Набжор има много развлечения, така че времето там тече бързо.
Вдигнаха неподвижното тяло на Хном, качиха го на коня и го вързаха за седлото.
— Тръгвайте — каза Алтал на Генд. — С Гер ще поразтребим малко и после ще се срещнем в края на гората.
— Какво ще разтребвате?
— Ще подредим всичко така, както си беше преди празненството. Ако има някакви промени, някой може да се усъмни.
— Какво ще направите с мъртвия арумец?
— Просто ще го посипем с повечко сено. Все още е студено, така че в близките дни няма да започне да мирише. Всъщност това няма да е от особено значение, след като Галбак разбере, че сме виждали съкровищницата. Да ти се намира въже, Генд?
— Въже ли?
— Трябва да намеря начин да върна този прът на мястото му. Не върви да си тръгнем и да оставим вратата да зее.
— Прав си — каза Генд и започна да рови в дисагите си. По едно време измъкна Книгата.
Алтал затаи дъх.
— Това ще свърши ли работа? — попита Генд и му показа едно намотано на кълбо въже.
— Да, благодаря.
— Няма защо — отвърна Генд, прибра Книгата в дисагите си и ги завърза. — Не се бави много.
После излезе, като водеше коня на Хном.
— Ти защо се развълнува? — попита Гер.
— Допусках, че може да установи някаква промяна в Книгата си — призна Алтал. — Някаква следа от присъствието на Двейя.
— Нали не смяташ да затваряш тази врата?
— Разбира се, че не — каза Алтал. — Просто исках да спомена, че трябва да го направя преди Генд да ме подсети.
После Алтал започна да се преструва, че се опитва да затвори вратата. Звездната светлина не бе ярка, обаче Генд имаше особени очи и Алтал не бе сигурен дали не може да вижда в мрака. Накрая с Гер се качиха на конете, препуснаха към близката гора и се присъединиха към Генд и все още не дошлия в съзнание Хном.
— Това е всичко, Генд — каза Алтал. — Мисля, че ще е по-добре да не яздиш много бързо. Ако конят на Хном започне да препуска, нашият приятел може да се изхлузи от него и да ти отвори още работа. Ще наваксаш скоростта след като Хном се свести. Дръж се встрани от пътя и не вдигай шум, когато минаваш покрай села. С Гер ще оставим достатъчно следи и ще вдигнем достатъчно шум, за да убедим Галбак, че всички сме тръгнали на юг. Не би трябвало да имаш проблеми, но все пак бъди внимателен.
— Добре. Значи ще се видим при Набжор.
— Приятно пътуване — каза Алтал. — Хайде, Гер.
След като Генд и неговият приятел се отдалечиха, Алтал спря и попита:
— Тук ли си, Елиар?
— Че къде другаде да съм? — чу се гласът на Елиар точно зад гърба им.
— Помислих си, че Андина или Бейд може да са те ангажирали с нещо. Сега ще ти подам златото. Прибери го на сигурно място.
— Ще имам грижата за това — обеща Елиар.
— Алтал — чу се шепотът на Двейя.
— Да, Еми?
— Би могъл да върнеш това злато на мястото му.
— Не говори глупости — изсумтя той.
— Това злато не ти трябва, любов моя. Забрави ли, че имаш собствена златна мина?
— Хвърлих доста труд за това злато и не смятам да го връщам.
— Знаех си, че ще ми отговориш така.
Алтал вдигна торбите над главата си, от нищото се подадоха ръцете на Елиар и ги взеха.
— А сега, бързо да разседлаем конете и да ги върнем в конюшнята — каза Алтал. — После ще отидем да събудим Галбак. Не ми се иска Генд да се отдалечи много.
— Остави ли достатъчно следи по пътеката, за да могат Галбак и хората му лесно да ги открият? — попита Гер.
