Макар всичко да се развиваше точно според плана, Алтал се чувствуваше неловко. Галбак му бе симпатичен и Алтал не се гордееше от начина, по който бе измамил братовчеда на Гости. Вярно, че това бе задължителна част от плана и че крайната цел на този план бе благородна, но все пак…
— Гости, шансът Галбак да хване крадците е доста голям — каза той, когато се върна в трапезарията. — Генд и Хном имат най-много един час преднина и освен това не познават околностите така добре като Галбак: — После се усмихна на дебелака. — И още нещо: може и да ти се стори странно, но алчността на Генд работи в наша полза.
— Не те разбрах, Алтал — каза Гости.
— Златото е тежко нещо, Гости — каза Алтал. — Ако съм разбрал добре от думите на Галбак, липсват около осем чувалчета.
— Осем чувалчета! — изстена Гости.
— Щеше да е добре алчният Генд да бе награбил още повече злато, но и осем чувалчета не са малко. Генд и Хном имат само два коня, а така натоварени коне не могат да се движат бързо. Галбак и хората му не са натоварени, така че могат да се движат бързо. Предполагам, че ще настигнат крадците още следобед.
— Разсъжденията ти звучат убедително, Алтал — каза Гости и се усмихна облекчено.
— Очевидно твоето злато много те обича, Гости. Забележи как помага на двама ви с Галбак да заловите крадците.
— Обича ме, така ли? Досега не се бях замислял за това.
— Това злато е било предназначено за теб, Гости, и сега прави всичко възможно, за да се върне отново тук.
— Допада ми твоят начин на мислене, Алтал.
— Никога не е зле да се гледа оптимистично на живота.
Алтал и Гер останаха при Гости още два дни. Настроението на техния дебел домакин започна да се влошава, защото пратениците на Галбак не носеха добри новини.
— Време е да си тръгваме — каза Алтал на Гер на третия ден. — Ще минем по моста на Гости и ще се видим с Елиар на отсрещния бряг. Оттам ще се върнем в Дома.
— Аз пък си мислех, че ще отидем в Хуле, за да се срещнем с Генд.
— Искам преди това да поговоря с Еми. В последно време доста променихме действителността. Според мен би било редно нещата да се върнат повече или по-малко в първоначалния си вид, преди да продължим. Доколкото мога да преценя, ние променихме само една случка. Ако се забавим повече, може да се променят още неща. С две променени събития мога да се справя, но ако станат десет или дванадесет, не съм сигурен дали ще успея.
— Така би станало още по-зъбавно — каза Гер и очите му светнаха.
— Не ни трябват такива забавления — твърдо отсече Алтал.
Двамата си прибраха нещата и отидоха да се сбогуват с Гости.
— Бихме се радвали да останем повече време при теб, Гости — каза Алтал. — Трябва обаче тази пролет да се срещна с един човек в Магу, а той много ще ми се разсърди, ако го накарам да чака до лятото. Предстои ни да решим няколко делови въпроса, а той е мърморко, който не обича закъсненията.
— Разбирам те, Алтал — отвърна Гости.
— Бихме се радвали, ако можем да минем по моста, но точно сега съм малко зле с парите. Смяташ ли, че…
— Ще предам на хората си да те пуснат — прекъсна го Гости. — Смятам, че ти дължа това. Твоите приказки внесоха светлина в една мрачна и дълга зима, а отгоре на всичко именно ти откри обира. Ако не бе видял как Генд се измъква от крепостта, може би щеше да мине седмица преди да разберем, че ни е ограбил.
— Радвам се, че приемаш нещата така. Ще се отбием отново при теб при следващото си идване в Арум. Тогава пък ти ще ми разкажеш как Галбак е заловил Генд и го е заковал с гвоздеи за някое дърво, та да го изядат вълците.
— Галбак не би направил такова нещо, Алтал.
— В такъв случай можеш да му го подскажеш.
— От това би се получила една наистина хубава история, нали? — усмихна се малко зловещо Гости.
— Прав си. А ако се разчуе, ще мине много, много време преди някой да си помисли, че може да те ограби.
Алтал и Гер отидоха в конюшнята, оседлаха конете си и тръгнаха. Стражът на моста ги пусна безпрепятствено.
— Всичко мина чудесно, нали, Алтал? — гордо каза Гер.
— Мина почти съвършено, Гер — съгласи се Алтал. — Съжалявам единствено, че се наложи да измамим Галбак.
— Защо те смущава това?
— Защото ми е симпатичен.
— Елиар ни чака — каза Гер. — Ако побързаме, Еми може би ще успее да ни приготви нещо за обяд. През тази зима много ми липсваха нейните манджи.
— И на мен, Гер.
Елиар ги пресрещна и те го последваха в гората.
— Еми е силно впечатлена от теб, Алтал — каза младежът. — Не съм сигурен дали всичко, което направихте, й хареса, обаче не престана да се смее, докато водехте Генд за носа.
— Тя има артистична нагласа, Елиар — обясни Алтал. — Номерът, който с Гер пробутахме на Генд, бе наистина произведение на изкуството. Ако разполагам с малко повече време, ще я превърна в един от най- добрите крадци на света.
След малко вече бяха на стълбите, водещи към кулата на Двейя.
— Приветствуваме победоносния рицар — каза Лейта, щом влязоха.
— Защо говориш така?
— За да изразя обичта си към теб, татко — отвърна тя с лъчезарна усмивка.
— Еми, мога ли да погледна твоя фалшификат на Книгата? — попита Алтал.
— Разбира се, приятелю. Ето там е, на мраморната пейка.
Алтал отиде до пейката и взе черната книга.
— Корицата й е досущ като тази на истинската.
— Естествено.
Той отвори капака на кутията и извади най-горния лист.
— Не знам защо, но сега ми се вижда различен — призна, след като се втренчи в него.
— Вероятно защото вече си в състояние да го прочетеш — каза Двейя.
— Може и да си права. Когато навремето Генд ми показа истинската Книга, не можах да разбера нищо. Прави ми впечатление обаче, че някои от думите все още са написани с червени букви. Мислех си, че мога да прочета всякакъв текст, но просто не мога да схвана смисъла на думите, написани с червено мастило.
— Не е и необходимо. Върни листа на мястото му.
— Може ли да видим какво прави в момента Генд, Еми? — попита Гер. — Едва ли е в добро настроение.
— По-точно ще е да се каже, че се чувствува умерено зле — каза Андина и се изкиска.
— Гер, не мислиш ли, че действува прекалено рязко спрямо Хном? — попита Бейд. — Ножът ти каза „излъжи го“, а не „удари го по главата“.
— Повече няма да допускам такова нещо — отвърна Гер, докато отиваше към южния прозорец. — Нямах намерение да разочаровам Ножа, но ми се наложи да извадя Хном от строя за достатъчно дълго време, за да успея да взема Книгата на Генд. Освен това реших, че „излъжи“ може да се изтълкува и като „направи нещо, което Хном няма да очаква, че ще направиш“. Последното, което той очакваше, бе удар по главата.
— Логиката ти е безупречна, макар и малко особена — призна Бейд.
