— Оставих — отвърна Алтал. — От задната врата на плевнята до края на земите на Гости има следи от два коня. Толкова ясно се виждат, че ще ги забележи и дете. Хората на Галбак няма да са във форма, обаче и те няма как да не ги видят.
— Сигурен ли си, че ще успееш да събудиш Галбак? Когато го оставихме, бе страшно пиян.
— Елиар вече се е погрижил за това — увери го Алтал. — Обработил го е така, както навремето обработи княз Твенгор. Галбак е направил кратко пътешествие до вдругиден, а после се е върнал в нашето време и ефектът от препиването е съвсем отслабнал. Все още няма да се чувствува съвсем добре, но поне ще разбере това, което ще му кажа.
Алтал потупа коня си по врата и животното послушно се върна в конюшнята.
— Предполагам, че вече сме готови да съобщим какво е направил Генд. Почваме ли?
— Отдавна очаквам този момент — отвърна нетърпеливо Гер.
— Когато отидем в трапезарията, искам да седнеш някъде близо до Галбак.
— Да се правя, че спя, така ли?
— Точно така. Аз ще разкажа на Галбак една малка история, към която ти нямаш отношение. Просто се преструвай на заспал и не си отваряй очите преди Галбак да се развика. А той непременно ще се развика, след като чуе това, което ще му кажа.
Гости хъркаше в огромния си стол, повечето от останалите се търкаляха по пода. Алтал забеляза, че хъркането им от време на време се прекъсва от стонове и каза:
— Скоро ще започнат да се будят. Хайде, Гер, заемай позиция и се преструвай на заспал.
— Готово — каза Гер и седна близо до стенещия Галбак.
Алтал се затътри към масата, като стискаше главата си с ръце. Коленичи до братовчеда на Гости и леко го разтърси.
— Галбак — рече с измъчен глас. — Събуди се!
Галбак изхърка. Алтал го разтърси по-силно.
— Галбак! Събуди се! Нещо не е наред.
— Ооох! — изстена Галбак и докосна челото си с трепереща ръка.
— Галбак! Събуди се! — продължи да го разтърсва Алтал.
— Ти ли си, Алтал? — попита Галбак и го погледна с кръвясал поглед. — Какво има?
— Тая медовина беше нещо много силна — каза Алтал. — Чувствувам се по-зле от куче. Но май видях в двора нещо, което трябва да знаеш.
— Главата ми буквално се пръска — изстена Галбак. — Остави ме да спя. Ще ми го разкажеш утре сутрин.
— Тогава вече може да е късно — разтревожено каза Алтал. — Стори ми се, че видях нещо, което не е наред, и ще е добре да го провериш и ти. Не съм съвсем сигурен, но ми се струва, че преди малко ви ограбиха.
— Какво? — извика Галбак, седна и стисна главата си с ръце. — Ужас! За какво говориш, Алтал?
— Преди малко станах, защото стомахът ми буквално изгаряше — каза Алтал. — Измъкнах се на двора и повърнах. И преди съм страдал от махмурлук, но никога, както досега. Както и да е, видях, че през двора минават двама души. Мъкнеха тежки торби. Вгледах се и видях, че това са Генд и слугата му Хном. Непрестанно се озъртаха и останах с чувството, че ги е страх да не би някой да ги види. Тогава Хном изтърва една от торбите и тя издрънча. Не съм съвсем сигурен, но ми се стори, че в нея имаше пари.
Галбак го погледна изумено.
— Както и да е — продължи Алтал. — И двамата отидоха в конюшнята, а след няколко минути чух скърцане, сякаш се отваря врата. Звукът идваше като че ли откъм плевника. После чух тропот на два коня. Според мен няма да е зле да надникнеш в съкровищницата на Гости. Разумът ми още не е съвсем избистрен и е възможно да съм си въобразил всичко това, обаче при всички случаи ще е добре да я провериш.
Галбак с мъка се изправи, веднага се присви и започна да повръща. Когато се посъвзе, успя да каже:
— Ела с мен!
Двамата тръгнаха по коридора и след малко стигнаха до стъпалата пред съкровищницата. Двамата стражи кротко похъркваха. Галбак ги прекрачи и се опита да отвори вратата. След това тихо се засмя.
— Нямаш представа как ме уплаши, Алтал! Вратата е заключена, така че всичко е наред. Сигурно си имал кошмар.
— Все пак няма да е зле да надникнеш вътре, Галбак — каза Алтал. — Аз съм имал кошмари и преди, обаче досега никога не съм имал кошмар, в който да повръщам. Ще се чувствувам много по-добре, ако все пак надникнеш вътре, за да се убедиш, че всичко е наред.
— Може и да си прав — отвърна Галбак. — Пък и това няма да ми струва нищо.
Извади от джоба си дълъг бронзов ключ, отключи, свали факлата от стената, отвори вратата и влезе.
Алтал едва успя да скрие усмивката си. Купчината медни монети на пода и обърнатата маса нямаше как да не привлекат вниманието на Галбак.
— Ти беше прав, Алтал! — изкрещя Галбак. — Ела с мен!
Двамата забързаха към трапезарията.
— Ставайте всички! — изрева Галбак и започна да разбужда гостите с ритници. — Ограбиха ни!
— Какво има, Галбак? — сънено попита Гости.
— Ограбили са съкровищницата ти, Гости! — изкрещя Галбак в ухото на братовчед си. — На пода са разпилени монети, а няколко чувалчета със злато липсват!
— Ти си пиян, Галбак — надменно каза Гости. — Главната порта е заключена. Никой не може да влезе в крепостта и да ме ограби.
— Крадците са били в крепостта, глупако! — викна Галбак. — Ограбили са те Генд и слугата му. Алтал ги е видял как се промъкват през двора с торби злато в ръце.
После Галбак започна отново да разбужда съплеменниците си с ритници.
— Идете в конюшнята и яхвайте конете! Крадците едва ли са далеч! Бързо!
— Някой може ли да ми обясни какво става тук? — попита Гости.
— Разкажи му това, което разказа и на мен, Алтал — рече Галбак.
— Събудих се, защото ми се гадеше — започна Алтал. — Излязох на двора и започнах да повръщам, и изведнъж видях Генд, човека, който каза, че идва от Регвос. Заедно с приятеля си минаха през двора и се озъртаха като кокошки, които се пазят от ястреб. Така се прокрадват само хора, които крият нещо, и заради това ги проследих с поглед. Хном изтърва нещо и то издрънча. Оттам отидоха в конюшнята и малко след това чух тропота на коне, отправили се на север.
— Видя ли ги да излизат през главната порта? — попита Гости.
— Не ги видях, обаче чух тропота на коне, които се отдалечават.
— Това са били чужди коне — каза Гости. — От крепостта може да се излезе единствено през главната порта.
— Грешиш, Гости — обади се белокосият арумец, който бе спорил с другия старец. — Плевникът има още една врата. Не е използувана от години, обаче си е на мястото. Може и да е била закована, но този Генд беше тук доста време, така че може и да е успял да я разкове.
— Галбак! Иди в съкровищницата и провери дали всичко е наред! — извика Гости.
— Вече ти казах, че бях там, Гости! — извика и Галбак. — Ограбиха те, братовчеде!
— Хванете бързо разбойниците! — изрева Гости. — Искам си златото!
— Нали точно това ти обяснявах досега, дебелако!
— Чиста работа — прошепна Гер на Алтал.
— Радвам се, че ти хареса.
— А сега какво ще правим?
— Ти стой тук. Ако някой те пита къде съм, кажи, че пак съм излязъл да повръщам. Не искам да участвуваме в потерята. Не искам Генд да ни види сред преследвачите си.
След четвърт час арумците вече бяха строени на двора с конете си. Следотърсачите на Галбак бяха открили следите — Алтал се бе погрижил те да започнат още от вратата на плевника и да продължат към пътя, минаващ покрай реката. Отвориха главната порта и Галбак и хората му излязоха.
