— Защо му е да се занимава с това? Дейвос не се занимава с дреболии, мили. Той просто задвижва нещата и ги оставя да се движат сами. Всички грешки, които допускате, са си изцяло ваши. Не винете Дейвос за тях.
Алтал разроши козината й.
— Ще се радвам да престанеш да правиш това — каза тя. — Отнема ми много време да се среша отново.
— Е, поне има с какво да запълваш времето между сънищата си, Еми — отвърна й той и отново се вглъби в Книгата.
Глава 6
Колкото повече Алтал постигаше съдържанието на Книгата, толкова по-бързо миналото избледняваше в паметта му. Той вече я бе прочел толкова пъти, че можеше да цитира големи откъси от нея наизуст. Колкото повече Книгата проникваше в паметта му, толкова повече променяше схващанията му за света. Неща, които бе възприемал като много важни, преди да дойде тук, в Дома на края на света, сега му се струваха съвършено нищожни.
— Нима наистина съм бил толкова незначителен, Еми? — попита той другарката си една вечер. Току-що бе започнала една от многото поредни есени на безкрайно точещите се години.
— Какво точно имаш предвид, приятелю? — попита тя, докато разсеяно приглаждаше ушите си.
— Бях убеден, че съм най-великият крадец на света. Сега ми се струва, че съм бил обикновен разбойник, удрящ хората по главата, за да им открадне дрехите.
— Да, това е доста близо до истината. Какво те вълнува?
— Не мислиш ли, че можех да изживея живота си по по-добър начин?
— Точно заради това сме тук, приятелю. Независимо дали го желаеш, или не, сега ще живееш по по- добър начин. Аз ще имам грижата за това.
После го изгледа със загадъчните си зелени очи и каза:
— Струва ми се, че вече е време да се научиш да използуваш силата на тази книга.
— Да използувам силата й? Какво имаш предвид?
— С помощта на Книгата можеш да накараш някои неща да се случат. Откъде според теб идва вечерята, която получаваш всеки ден?
— За това имаш грижата ти, Еми. Нали си съгласна, че от моя страна не би било възпитано да любопитствувам?
— Възпитано или не, ще се научиш да правиш това, Алтал. Някои от думите в Книгата обозначават действия. Например „сека“, „копая“ или „режа“. Би могъл да се научиш да правиш тези неща с Книгата, вместо с мускулите си, стига да знаеш как да я използуваш. Не ще и дума, че в началото ще трябва да докосваш Книгата, когато вършиш тези неща. След като обаче натрупаш известен опит, и това вече няма да е необходимо. За тази цел ще ти бъдат достатъчни само нещата, които си научил от Книгата.
— Книгата завинаги ли ще остане тук?
— Позна, мили. Книгата трябва да остане тук. Не би било безопасно да бъде изнесена извън Дома, особено там, където ти предстои да свършиш много работи.
— Така ли? Какви работи имаш предвид?
— Дреболии. Да спасиш света. Да задържиш звездите в небосвода, където им е мястото. Да гарантираш, че ходът на времето няма да бъде прекъснат. Това имам предвид.
— Ти шегуваш ли се, Еми?
— Не. Както и да е, с тези неща ще се занимаем по-нататък. Сега нека се заемем с лесните задачи. Събуй си обувката и я хвърли върху леглото. После й заповядай да се върне.
— Не вярвам тя да ме послуша, Еми.
— Ще те послуша, стига да използуваш правилната дума. Трябва само да поставиш ръка върху Книгата, да погледнеш обувката и да кажеш „гвем“. Все едно че викаш кученце.
— Това е съвсем старовремска дума, Еми.
— Така е. Тя е една от първите думи. Езикът на Книгата е майка на твоя собствен език. Твоят език се е развил от него. Просто се опитай да направиш това, приятелю. За развитието на езика ще поговорим друг път.
Той с известно съмнение събу едната си обувка и я хвърли върху леглото. После постави длан върху Книгата и каза „гвем“, но с малко унил глас.
Нищо не се случи.
— Нищо не се получи — промърмори Алтал.
— Заповядай й да го направи, Алти — каза Есмералда малко раздразнено. — Едно кученце ще ти обърне ли внимание, ако му говориш с такъв тон?
— „Гвем!“ — изкомандува той строго.
Не бе очаквал и този път нещо да се случи, така че обувката го удари право в лицето.
— Добре че не започнахме опитите с копието ти — отбеляза Еми. — Алтал, добре е, когато издаваш тази заповед, винаги да протягаш ръце напред. Така обувката ще разбере къде точно искаш да отиде.
— Наистина се получи! — възкликна удивено той.
— Естествено, че се получи. Нима не ми повярва?
— Повярвах ти, разбира се. Просто не бях очаквал да се получи така бързо. Предположих, че обувката ще се придвижи по пода. Не очаквах, че ще полети.
— Просто й го заповяда малко по-строго, отколкото трябваше. Тонът, който се използува, е от голямо значение при издаването на такива заповеди. Колкото по-висок глас и по-строг тон използуваш, толкова по-бързо се изпълнява заповедта.
— Ще запомня това. Такова нещо — собствената ти обувка да те ритне в лицето — не се забравя лесно. Все пак защо не ме предупреди?
— Защото не слушаш какво ти говоря, Алти. Предупреждението щеше да е просто загуба на време. Сега опитай още веднъж.
През следващите няколко седмици обувката прелетя доста километри, а Алтал постепенно усвои умението да регулира тона на гласа си. Освен това научи, че различните заповеди карат обувката да върши различни неща. Думата „деу“ например я караше да се издигне от пода и просто да застане във въздуха пред него. Думата „дреу“ пък я спускаше на пода.
Един ден в края на лятото, докато той продължаваше да отработва тези команди, изведнъж му дойде наум една глупава мисъл. Погледна Есмералда, която лежеше на леглото и внимателно почистваше ушите си. Съсредоточи вниманието си върху нея, сложи ръка върху Книгата и каза „деу“.
В следващия миг Есмералда се възнесе на равнището на очите му. Продължи да чеше ушите си, сякаш нищо не се бе случило. След това го погледна и зелените й очи му се сториха изпълнени със строгост и студенина. А после остро каза „благ!“
Ударът й улучи Алтал точно в брадичката и той падна на пода. Дойде сякаш от нищото и го разтърси целия, чак до пръстите на краката.
— Нали няма да си погаждаме такива номера? — каза му тя не без известно удоволствие. — А сега ме спусни.
Алтал все още не бе в състояние да фокусира погледа си. Закри едното си око с ръка, за да може с другото да я види, и произнесе думата „дреу“ с тона на човек, който се извинява.
Есмералда бавно се спусна върху леглото.
— Така е по-добре — каза тя. — Ти ще станеш ли, или ще си починеш известно време пода?
След това пак се зае с почистването на ушите си.
В този момент той разбра, че има правила, които е по-добре да не нарушава. Разбра освен това, че тя му бе преподала и следващия урок. Въобще не беше в близост до Книгата, когато го просна на пода.
Той продължи да се упражнява с обувката. Нямаше собствена вещ, която да познава така добре, и освен това лишена от остри ръбове. За да провери новопридобитите си умения, й измисли крилца и тя запърха из стаята и започна да се блъска в стените. Хрумна му, че една хвърката обувка ще предизвика сензация в кръчмата на Набжор или в покоите на Гости Големия търбух. В тези места бе ходил много
