ми? Не ставай смешна.
— Какво искаш да кажеш?
— Че си хитруша, малко котенце. Много те обичам, мила моя, но не съм толкова глупав, че да ти имам доверие.
— Това бе само игра, така че въобще не трябва да му обръщаш внимание.
— Какво общо имат любовта и доверието с отърваването от Генд и от Книгата му?
— Знам как трябва да се използува нашата Книга, а ти не го знаеш. Затова пък в твоя свят ти умееш да вършиш неща, които на мен не са ми по силите.
— Това е доста точна формулировка на проблема. Как ще го решим?
— Трябва да разрушим бариерите между нас, но това предполага да си имаме пълно доверие. Трябва да получа достъп до разума ти, за да мога да ти казвам какво да правиш и коя дума от Книгата трябва да произнесеш, за да го направиш.
— А после какво? Да те прибера в джоба си и да отидем заедно да убием Генд?
— Нещата са малко по-сложни, Алтал. Според мен ще ме разбереш по-добре, след като разрушим преградата между твоя и моя разум. Първото нещо, което трябва да направиш, е да разтвориш своя. Разтвори го, за да проникна в него.
— Какво имаш предвид?
— Мисли си за светлина. Или за мрак. Или за пустота. Просто изключи разума си.
Алтал се опита да изпразни разума си от мисли, обаче това почти никога не се получава. Разумът е като непослушно дете. Ти му казваш да спре, а то започва да тича още по-бързо.
— Ще трябва да опитаме друг начин — каза Есмералда и ушите й прилепнаха от раздразнение. — Да видим например… — тя се поколеба. — Иди до южния прозорец и се вгледай в планините на Кагвер. Започни да броиш дърветата по най-близката от тях.
— Да броя дърветата ли? Защо?
— Защото аз ти казвам. Не ми задавай повече глупави въпроси. Почвай да броиш.
— Добре де, Еми, не се вълнувай чак толкова — отвърна Алтал и отиде до южния прозорец. Най- близката планина се намираше на около километър и нещо от Дома. Алтал започна да брои покритите със сняг дървета. Снегът почти напълно заличаваше контурите им и броенето бе трудно.
— Отдалечи се малко от мен.
Гласът й сякаш се обади точно зад дясното му ухо и той изненадано извърна глава. Знаеше, че тя не се е покатерила на рамото му, обаче почти усещаше горещия й дъх до лицето си.
Есмералда продължаваше да седи на леглото на няколко метра от него.
— Помолих те да се отдалечиш малко, приятелю. — Гласът й сякаш прозвуча в самата му глава. — Трябва ми малко повече пространство.
— Какво правиш всъщност? — възкликна той.
— Тихо. Работя.
Стори му се, че в главата му нещо започва да се движи.
— Престани да шаваш — чу гласа й. — Не заемам чак толкова много място.
После усещането, че някой е нахълтал в тялото му, започна да избледнява и разумът му усети нежното й мъркане.
— Вече си мой — тържествуващо каза мъркащият глас.
— Какво става? — попита разтревожено Алтал.
— Вече няма да е необходимо да разговаряме на глас, приятелю. — Той усети дъха й върху разума си. — След като вече се настаних тук, съм в състояние да чувам мислите ти. А и ти можеш да чуеш моите, стига да си направиш труда да се вслушаш.
— Как го направи?
— Вече просто произнасяй думите наум, Алтал. Когато едновременно мислиш и произнасяш мислите си гласно, се появява много неприятно ехо.
— Ти сега наистина ли си тук? — помисли си той.
— Съзнанието ми е вече в теб. То се намира също и върху леглото, но да присъствуваш с разума си едновременно на две места е съвсем лесно. Тук има повече пространство, отколкото очаквах. По-умен си, отколкото предполагах. Че си и поетична душа, отгоре на всичко.
— Ти ще престанеш ли да си пъхаш носа насам-натам?
— Съвсем нямам такова намерение, приятелю. Ти не знаеше ли, че котките са любопитни животни?
— Как успя да проникнеш така бързо в главата ми? Мислех си, че това ще отнеме много време.
— Аз също, признавам го най-чистосърдечно. Започнах да руша преградата още преди да почнеш да броиш. Нищо не се получи обаче. Щом започна да броиш, преградата веднага се срина.
— Това означава ли, че винаги, когато пожелая да събеседваме по този начин, ще трябва да броя: едно, две, три…
— Съвсем не, приятелю. Сега съм в теб и вече няма да се отървеш от мен.
— Ще ми трябва известно време, за да свикна с това. Досега никой не бе влизал в главата ми.
— Това наистина ли е толкова неприятно?
— Всъщност, не е.
— Сега вече винаги ще бъде с теб, където и да си.
— Не мислех да си тръгвам без теб, Еми. Тъкмо исках да си поговорим за това. Няма да тръгна за никъде без теб, котенце, та ако ще и светът да се сгромоляса. Светът за мен не е важен. Ти си важната.
— Моля те, Алтал, не говори така.
Гласът й, който чуваше в главата си, сякаш се топеше.
— Като говориш такива неща, затрудняваш мислите ми — поясни тя.
— Забелязах. Ако ще говорим по същество обаче, стана ясно, че това ще се получи, още в момента, когато пристигнах тук. Ти тогава ме заговори на глас, а една говореща котка не е нещо естествено в този свят. Сега просто направихме поредна стъпка напред. Такава стъпка, че няма да ти се наложи да пропилееш още няколко хиляди години, за да ме научиш как да ползувам Книгата. Бихме могли да тръгнем още сега, ако не идваше зима.
Той я изгледа и повдигна въпросително вежди.
— След като вече отвори вратата, през нея започнаха да проникват всякакви неща — каза той на глас. — Не бих искал да ме възприемеш като критикар, Еми, но ако питаш мен, не би трябвало да си мислиш такива неща.
Тя го погледна за миг, след което скочи от леглото и се отдалечи.
— Да не би да се засрами, Еми? — попита я той кротко.
Тя се обърна към него и изсъска.
ВТОРА ЧАСТ
Събирането
Глава 7
— Не влизай там, Алтал! Какво има там не е твоя работа!
— Тази врата ти я отвори, Еми — отвърна кротко той. — Сигурно ти е ясно, че през нея може да се преминава в двете посоки.
— Просто си гледай работата и престани да надничаш. Ще трябва да започнеш да внимаваш повече, когато ти говоря. Когато ти назовавам думата, която трябва да използуваш, аз ти изпращам картинен образ на това, което ще направи тази дума. Длъжен си да задържиш в главата си както образа, така и самата дума. Думата, взета сама по себе си, е просто звук, приятелю. Ако просто започнеш да предизвикваш шум, нищо няма да се получи. А сега опитай отново.
— След колко време ще тръгнем на път?
— След месец. Най-много след месец и половина. Настъпи ли пролетта, ще тръгнем веднага, независимо дали си готов, или не.
— Ще трябва ли да вземем нещо от Арум?
