— Как биха реагирали, ако си устроим бивак зад магазина?
— Това не би им харесало. Пък и не би трябвало да го правиш. Непрестанно се молят, и при това молитвите им са шумни. Деловите хора, които сме останали тук, живеем от лявата страна на развалините на източната стена на града.
— Откъде жреците намират пари?
— Продават хороскопи на наивниците, които вярват в подобни глупости, и при това на висока цена.
— Добре. Щом те мамят миряните, ние ще измамим тях. Много обичам да сключвам сделки с хора, които са твърдо убедени, че са по-умни от мен. Благодаря за информацията.
— Радвам се, че можах да ти бъда полезен. Трябват ли ти паници или чайници?
— В момента не. Благодаря.
— Той знае кой си, Алтал — предупреди го гласът на Еми.
— Разбрах. Признавам че е умен, обаче не е търговец.
— Откъде разбра?
— Не ме попита какво продавам. Това е първият въпрос, който задава всеки търговец. Никой търговец не иска да му се появи конкурент точно от другата страна на улицата. Трябва ли да се отървем от него? С Елиар можем да го убием веднага.
— Не. Не на вас двамата е отредено да се справите с Хном. Просто се пази от него и толкова.
— Къде ще отидем сега? — попита Елиар.
— До източната стена — отвърна Алтал. — Ще си устроим бивак там и утре още призори ще започнем да търсим необходимия ни човек.
— Можеш ли да ми намериш сапун? — попита Елиар, докато водеха конете по обсипаната с развалини улица.
— Мога. Защо ти е?
— Защото Еми ми каза да се изкъпя. Дали това е първата мисъл, която винаги се появява в един женски ум? Винаги, когато се прибирам у дома, това са първите думи, които казва майка ми.
— Ако съм те разбрал добре, май не обичаш много къпането. Така ли е?
— Не, винаги се къпя, когато е необходимо, но веднъж на седмица според мен е достатъчно, не мислиш ли? Разбира се, стига междувременно да не си чистил обори.
— Еми има много остро обоняние, Елиар. Хайде да не я обиждаме.
— Ти също се изкъпи, Алтал — промърмори гласът на Еми.
— Не се нуждая от баня, Еми — възрази той безмълвно.
— Грешиш. Съвсем определено се нуждаеш. След няколко седмици езда миришеш направо на кон. Изкъпи се, и то бързо, ако обичаш.
Започнаха работа рано на следващата сутрин и след няколко първоначални неумели опита Елиар започна да се справя със задачата си. Откритото му младежко лице го улесни в установяването на контакт с качулатите жреци. Алтал забеляза, че повечето от тях отказват да признаят, че не са в състояние да разчетат непознатите знаци, които им показваше Елиар. Най-честият им отговор бе „нямам време за такива глупости“. Неколцина обаче по принцип не възразиха да преведат текста — само че срещу заплащане. Един фанатик с празен поглед ги прокле, като заяви, че всеки шрифт, който не можел да разчете, нямало как да не е дело на самия дявол.
— Задава се още един — каза Алтал. — Може би е време да започнем да се обзалагаме какво ще ни казват, когато им показваме Ножа. Този ми изглежда да е от типа на „нямам време за такива глупости“.
— По-скоро бих го поставил в групата на „ще трябва да ми платиш“ — отвърна Елиар.
— Кое те кара да мислиш така?
— Кривоглед е. Едното му око шари по небето с надеждата оттам да се покаже Дейвос, а другото наблюдава земята, за да не пропусне някоя изтървана дребна монета.
— Надявам се да не е като последния. Ако още един окачестви Ножа като инструмент на дявола, направо ще му смачкам физиономията.
Жрецът, който се приближаваше към тях, беше неприветлив и мрачен. Разногледите му очи и чорлавата му коса му придаваха вид на безумец. Опърпаното му кафяво наметало бе мръсно, и освен това вонеше.
— Моля ваше благочестие да ме извини — започна учтиво Елиар, като се доближи до разногледия духовник. — Току-що купих този нож и ми се струва, че на острието му е написано нещо. Тъй като така и не се научих да чета, не мога да разбера какво е. Бихте ли ми помогнали?
— Дай да видя — отвърна жрецът с груб стържещ глас.
Елиар вдигна острието пред лицето му.
Жрецът внезапно изкрещя и ехото от ужасения му вик отскочи от разрушените стени на околните сгради. Той отстъпи крачка назад, закри очи с ръце и продължи да крещи, сякаш го бяха потопили в казан с вряща смола.
— Моля ви да не се обиждате, ваше благочестие — каза Елиар и заби Ножа право в сърцето му.
Писъкът внезапно спря и мъртвецът се свлече на земята, без дори да потрепне.
Алтал се огледа. За щастие никой не ги беше видял.
— Скрий го някъде! — викна той на Елиар. — Бързо!
Елиар бързо прибра ножа, хвана тялото за китките и го замъкна зад една близка стена. Върна се и попита задъхано:
— Видя ли ни някой?
— Мисля, че не — отвърна Алтал. — Остани на пост. Искам да претърся тялото.
— Защо? — попита Елиар. Ръцете му все още леко трепереха.
— Стегни се — каза му Алтал.
— Нищо ми няма — отвърна Елиар. — Той просто ме изненада с този внезапен писък.
— Ти защо му се извини преди да го убиеш?
— Просто исках да се държа възпитано. Майка ми винаги ме е учила на добри обноски. Знаеш какви са майките.
— Наблюдавай улицата. Ако забележиш нещо, което ти направи впечатление, предупреди ме — каза Алтал. След това набързо претърси тялото. Нямаше представа какво точно трябва да търси, обаче джобовете на мъртвеца така или иначе бяха празни. Нахвърли с крак малко отпадъци върху тялото и се върна при Елиар.
— Намери ли нещо? — попита младежът.
— Успокой се — рече му Алтал. — Ако ще правиш нещо, прави го както трябва. Нервните хора допускат грешки.
На улицата се появи друг жрец — с черно расо — и се запъти към тях. Беше млад мъж с тъмнокестенява коса. Тъмните му очи горяха от възмущение.
— Видях какво направихте! — каза той. — Вие сте убийци!
— Не намирате ли за редно да ми обясните на какви основания отправяте такива обвинения към нас? — попита го спокойно Алтал.
— Вие го убихте най-хладнокръвно!
— Кръвта ми не бе особено хладна — отвърна Алтал. — Твоята беше ли хладна, Елиар?
— Не особено — отвърна Елиар.
— Този човек не беше жрец, ваше преподобие — каза Алтал. — Бе тъкмо обратното. Освен ако в последно време Дейва не е решил да си създаде собствено духовенство.
— Дейва!? — възкликна младият жрец. — Откъде знаете това име?
— Нима то е тайна? — попита простодушно Алтал.
— Населението не трябва да има достъп до тази информация. Обикновените хора няма да могат да я разберат.
— Обикновените хора може би са по-мъдри, отколкото предполагате, ваше преподобие — отвърна Алтал. — Няма семейство, в което да не се открият няколко черни овце. В това действително няма нищо необичайно. На Дейвос и Двейя не им е приятно, че брат им е тръгнал по лош път, но те въобще не са виновни за това.
