— Вие сте жрец, така ли?
— Карате ме да възприемам тези думи едва ли не като обвинение — отвърна Алтал с усмивка. — С Елиар наистина работим за Дейвос, но би било малко пресилено да се каже, че сме негови жреци. Човекът, когото уби Елиар, бе един от хората, работещи за Дейва. Убихме го веднага щом установихме това. В момента се води война, ваше преподобие. Елиар и аз сме войници и няма да бягаме от тази война.
— Аз също съм войник на Дейвос — каза жрецът.
— Това все още не е доказано. Преди това би трябвало да преминете през едно малко изпитание. Видяхте какво се случи тук. Човекът, който сега лежи зад оная стена, не го издържа, и заради това Елиар го уби.
— Звездите не са ми казали, че има война.
— Може би още не са научили новината.
— Звездите знаят всичко.
— Възможно е. Нищо чудно в такъв случай да им е било наредено да не споделят информацията си. Ако аз водех война, едва ли щях да изписвам военните си планове върху небосвода всяка нощ. А вие?
В погледа на жреца се появи смущение.
— Вие нападате самата сърцевина на религията!
— Не е така. Аз просто разкривам една заблуда. Вие наблюдавате нощното небе и ви се струва, че там виждате рисунки. Има ли ги обаче наистина? Там има единствено несвързани помежду си точки светлина. На небосвода няма нито Гарван, нито Вълк, нито Змия, въобще няма никакъв измислен образ. Войната се води тук, а не там горе. Впрочем, всичко това няма отношение към нашата мисия. Нека проверим дали наистина сте един от воините на Небесния бог.
— Дал съм обет да му служа — каза страстно жрецът.
— А той някой път казвал ли ви е дали приема този обет? — попита лукаво Алтал. — Нищо чудно да е сметнал, че сте недостоен за това.
В очите на младия човек се появи още по-силно смущение.
— Ще сгреша ли, приятелю, ако кажа, че сте изпълнен със съмнения? — попита го съчувствено Алтал. — Това чувство ми е много добре познато. Понякога вярата ти отслабва и всичко, в което искаш да вярваш, започва да ти се струва измама и подигравка, нещо като зловеща шега.
— Аз искам да вярвам! Правя всички възможни усилия, за да мога да вярвам!
— С Елиар ще ти помогнем — увери го Алтал. — Елиар! Покажи му Ножа!
— Веднага — отвърна послушно Елиар и погледна смутения жрец. — Не се притеснявайте, ваше преподобие. Сега ще ви покажа моя Нож. Не ви заплашвам с него. Върху острието му има знаци, които очакваме да разчетете. Ако не успеете, ще се разделим като приятели. Ако пък откриете върху острието една дума, ще се присъедините към нас. Това е изпитанието, за което говори Алтал.
— Просто му покажи Ножа, Елиар. Не е необходимо да му обясняваш — каза Алтал.
— Понякога е ужасен мърморко — каза Елиар на вече съвсем изумения жрец. — Той е най-старият човек на света, а старците са по начало мърморковци. Добре е да започнем преди да е започнал да подскача и да бълва пяна.
— Елиар, покажи му Ножа! — почти изкрещя Алтал.
— Разбрахте какво имам предвид, нали? — попита Елиар и извади Ножа от пояса си и посочи сложния рисунък върху острието. — Трябва да се опитате да прочетете това. Думата просто ще се появи в съзнанието ви, така че дори няма да са ви необходими усилия.
— Елиар! — повтори Алтал заплашително.
— Просто се опитвам да му помогна, Алтал — Елиар извъртя Ножа така, че острието да се окаже непосредствено пред бледото лице на жреца. — Та какво пише тук, ваше преподобие?
Младоликият жрец пребледня още повече и на лицето му не остана и капка кръв.
— Пише „Просветлявай!“
Произнесе думата почтително, сякаш се молеше. Ножът в ръката на Елиар запя радостна песен.
— Знаех, че е един от нас, Алтал — каза уж небрежно Елиар. — Точно заради това се опитах да го улесня. Ти си добър сержант, но понякога си малко груб. Би трябвало да се замислиш над това, ако нямаш нищо против.
— Благодаря — отвърна Алтал с хладен, почти враждебен тон.
— Това е мое служебно задължение, Алтал — отвърна Елиар, докато затъкваше Ножа в пояса си. — Аз съм нещо като твой непосредствен заместник, така че ако ми се стори, че нещо може да се направи по- добре, съм длъжен да го споделя с теб. Разбира се, ти не си длъжен дори да ме изслушваш, обаче аз бих постъпил непочтено към теб, ако не ти го кажа, не си ли съгласен?
— Не му отговаряй, Алтал — нареди безмълвно гласът на Еми.
— Няма, мила — въздъхна примирено Алтал.
Глава 12
Младият жрец с кестенявата коса се бе отпуснал неподвижно върху един покрит с мъх камък и не откъсваше изпълнения си с изумление поглед от земята.
— Добре ли си? — попита Елиар новия им спътник.
— Видях Божието слово — отвърна жрецът с треперещ глас. — Дейвос разговаря с мен.
— Прав си — отвърна Елиар. — И ние го чухме.
После обаче реши да се поправи.
— Всъщност ние чухме Ножа. Но тъй като този Нож принадлежи на Бога, все едно че сме чули самия Него.
— Защо Ножът издаде такъв звук? — попита жрецът. Треперещият му глас все още бе изпълнен с удивление.
— Според мен Бог по този начин реши да ни обясни, че ти си човекът, когото търсим. Името ми е Елиар.
— Аз се казвам Бейд — отвърна жрецът и погледна озадачено младия арумец.
— Приятно ни е да се запознаем с теб, Бейд — каза Елиар и стисна ръката му.
— Не си ли твърде млад за жрец? — попита Бейд. — Повечето жреци, които познавам, са доста по- възрастни.
Елиар се засмя.
— Никой досега не ме е възприемал като жрец, а и наистина не съм жрец — рече той. — Аз съм просто войник, който по случайност в момента работи за делото на Бога. Не знам какво всъщност става, но това не ме смущава. Един войник не е длъжен да разбира. Просто трябва да изпълнява заповеди.
Бейд понечи да се изправи, но Елиар постави ръка върху рамото му и каза:
— Може би ще е по-добре първо да си починеш. И аз се чувствувах така, когато прочетох думата върху Ножа. В момента вероятно си отпаднал. Гласът на Бога е много силен. Навярно вече си забелязал това.
— Така е — отвърна разпалено Бейд. — А сега какво трябва да правим?
— Питай Алтал. Само той може да разговаря с Еми, а решенията ги взима тя.
— Коя е Еми?
— Доколкото разбираме, тя е сестра на Бога, но в момента има облика на котка и непрестанно дреме в качулката на наметалото на Алтал. Малко ми е сложно да ти го обясня. Еми е по-стара от слънцето и е много мила, обаче ако неволно я излъжеш, веднага ще те одраще по носа.
Бейд се обърна към Алтал и попита:
— Това момче наред ли е?
— Елиар ли? Да. От два часа обаче не е ял нищо, така че може би заради това говори така разпалено.
— Абсолютно нищо не разбирам — призна Бейд.
— Прекрасно. Това е първата стъпка към мъдростта.
— Алтал, ако съставя хороскопи на двама ви, някои неща биха могли да ми се изяснят. Тогава вероятно ще ми стане ясно кои сте.
— Ти наистина ли вярваш в хороскопи, Бейд? — попита Алтал.
