водят до тях. Именно благодарение на това Домът стана по-голям. Именно поради това важното в този Дом са не стаите, а вратите. Ако Андина пожелае сега да се отбие в тронната си зала, за да си поговори със своя върховен управител княз Дакан, би трябвало да яхне коня си, да пресече Кагвер и да мине покрай Кантон, и едва тогава ще се озове в Остос. Може да стигне дотам обаче и по друг начин. Достатъчно е да тръгне по южния коридор и да отвори една врата в Дома, и ще стъпи направо в тронната си зала.
— Не може да е толкова просто! — възкликна Бейд.
— Прав си, не е просто. Тя трябва не само да отвори правилната врата, но и да вярва, че именно тя е правилната врата. Ключът на тази врата е вярата.
— А ако не вярва? — попита Гер.
— Ако не вярва, просто ще влезе в една празна стая. Когато казах, че ключът е вярата, имах предвид точно това.
— Значи това е въпрос на вяра? — попита Бейд.
— Да. Ние създаваме нещата, като вярваме, че ги създаваме.
— Еми, извън Дома е пълно с хора, които вярват в много странни неща — каза Елиар. — Можем ли да кажем, че тези неща стават истински, защото хората вярват в тях?
— За тях са истински.
— Точно заради това е най-добре да не вярваш в нищо, Елиар — каза Гер. — Така няма опасност да се объркаш.
— В такъв случай светът не би ли станал твърде самотно място? — попита Елиар.
— С това се свиква.
— Човечеството трябва да вярва в нещо, Гер — каза Бейд на момчето.
— Защо?
— Защото… — Бейд се запъна.
— Предстои ни да изминем дълъг път заедно с Гер, нали? — попита Лейта.
— Бих казал, че да — съгласи се Алтал. — Той обаче е много добро момче, така че ще има добрината да ни го посочва.
— Не това имах предвид, Алтал.
— Разбирам, но все ще трябва да тръгнем по този път.
— Стига, Алтал — твърдо каза Двейя.
— Добре, мила.
Гер се намръщи и попита:
— Нали и на Генд му е по силите да прави същото? Разбрах, че си има къща в Некверос и че и тя си има врати също като на нашия Дом, нали така?
— Да. Неговият дом се казва Нагараш.
— Значи именно с помощта на тези врати той и неговите хора могат да се появяват навсякъде, сякаш от нищото, нали? Цялата тази работа ще стане много интересна.
— Обясни ми какво разбираш под „интересно“ — каза му Двейя.
— Ще бъде весело — отвърна Гер. — Генд ще се появи на едно място, ние — на друго. Никой няма да знае къде е другият или с кого ще е, когато се появи. Това ще е най-зъбавната игра, която е съществувала.
— „Зъбавна“? — каза Елиар. — Доколкото ми е известно, такава дума не съществува.
— Ти нали разбра какво искам да кажа? — попита Гер.
— Да, но…
— Щом си ме разбрал, значи такава дума съществува. Не съм ли прав?
— Струва ми се, че с това дете ще си имам главоболия — каза Двейя.
— Това е Остос! — възкликна Андина, когато Елиар отвори вратата в дъното на един от дългите слабо осветени коридори в южното крило на Дома.
— Само погледай, Андина — нареди й Двейя. — Не влизай. Нямаме време да те търсим.
Алтал забеляза, че прагът на вратата е с неясни очертания — но отвъд него всичко бе съвсем ясно и видимо. Виждаше се павирана улица, от двете страни на която бяха разположени някои от магазините, познати му от последното му пътуване в Остос. Улицата завиваше към хълма, водещ към двореца на Андина.
— По-добре затвори вратата, Елиар — каза Двейя. — През нея изтича времето.
— Как така, госпожо? — попита озадачено Елиар.
— Сега не трябва да разместваме хода на времето. Още не сме готови за това. Предстои ни да направим доста приготовления и не бива да допускаме ходът на времето да се наруши преди да сме приключили с тях.
— Еми, така и не те разбрах — каза Елиар, след като затвори вратата.
— Засега не е и необходимо да ме разбираш.
— Говориш за времето, сякаш говориш за климата, божество — отбеляза Лейта.
— Те си приличат, Лейта — каза Двейя и изгледа с любопитство бледото момиче от Кверон. — Защо така упорито продължаваш да ме наричаш „божество“?
— По този начин давам израз на уважението си, божество — каза Лейта. Сините й очи гледаха съвсем невинно.
— Това не е вярно, Лейта. Ти не уважаваш никого. Правиш го, за да ме дразниш.
— Никога не бих си позволила да дразня едно божество, Двейя — протестира Лейта.
— Би си го позволила, разбира се. Това никак не ме дразни, но мислех, че трябва да сме наясно по този въпрос.
— Така дразненето престава да е забавно — възрази Лейта.
— Нямам нищо против закачките, Лейта. Възприемам ги като игра. Освен това доста дълго бях Еми котката, така че разбирам от игри. В близките дни ще ти го докажа.
— Ще се държа добре — обеща Лейта.
— Съмнявам се. Елиар, покажи ни Кантон.
Заделиха цяла седмица за проучване на възможностите на вратите. Или поне им се стори седмица. Алтал вече бе решил да не търси различия между това, което е станало, и онова, което му се е сторило.
Водач им бе Елиар. Двейя не им обясни подробно как се осъществява този процес, но Алтал реши, че той има някаква връзка с Ножа. Елиар винаги ги отвеждаше безпогрешно до необходимата врата, докато Двейя понякога грешеше.
— Изобщо нямам представа как го правя — призна Елиар. — След като Еми каже „агвеси“, веднага знам коя врата трябва да отворя. А в повечето случаи дори и не знам в кои страни са местата, които назовава.
— Това не ти е и необходимо, мило момче — рече му гальовно Андина. — Нали Ножът ти каза да „водиш“, а ти правиш точно това? Няма защо да променяш нищо. Обичаме те такъв, какъвто си — каза и нежно го погали по бузата. Поради някакви неведоми причини Андина непрестанно се стремеше към допир с Елиар.
Двейя предложи да се върнат в класната стая и като насядаха, каза:
— Вече повече или по-малко усвоихме всичко, което трябваше да усвоим тук. Научихме се как да използуваме Дома, поне частично, и усвоихме и някои други неща. Време е да се подготвяме за излизане.
— Частично ли? — попита хитро Гер. — Това означава ли, че Домът е способен не само да ни отвежда на едно или друго място, но и да върши други неща?
— Нека засега не разговаряме по този въпрос — отвърна Двейя.
— Наистина ми е интересно да разбера, Еми — отвърна момчето. — Хрумнаха ми някои работи и бих искал да ги споделя с всички, ако това не те дразни.
— Не е лесно да бъда раздразнена, Гер. Казвай. Споделяй.
— Ти каза, че Домът си играе с времето. Искам да кажа, че времето тече или не тече в зависимост от
