навестил. Защо не се обади тогава?
— Аз му наредих да не го прави, Алброн — намеси се Алтал. — Тогава изпълнявахме секретна задача и не исках никакви вражески очи да забележат момчето. Това е едно от нещата, за които искам да си поговорим, когато останем насаме.
— Ти съвсем определено разбуди любопитството ми, Алтал. Защо не отидем в кабинета ми, където ще може да разговаряме по-свободно? Имам усещането, че ми предстои да чуя дълга и интересна история. А и бих се радвал да ми представиш тези две очарователни млади дами.
— Ако не възразяваш, може би ще е добре и сержант Халор да присъствува на разговора — каза Алтал. — Струва ми се, че не след дълго той ще бъде привлечен към работата ни, така че вероятно би било добре да чуе историята от самото й начало.
Алброн повдигна въпросително вежда.
— Наемам войници, княже — каза Алтал. — Това представлява ли интерес за теб?
— Винаги имам готовност за делови разговори, Алтал — каза Алброн и потри ръце.
— Какво всъщност се случи в Остос, Елиар? — попита сержант Халор, докато всички следваха княз Алброн по дългия осветен с факли коридор. — Другарите ти бяха много объркани, когато пристигнаха.
— Самият аз не съм съвсем наясно с това, сержант Халор — призна Елиар. — Случиха се много неща, които тогава не успях да разбера, а и днес все още не мога да си обясня напълно. Алтал откупи мен и останалите от Андина. Каза й, че ще ни продаде в Ансу като роби, които да бъдат изпратени в солните мини.
— Доколкото си спомням, Андина искаше да ти изпие кръвта. Кое я накара да промени решението си?
— За това се погрижи Еми.
— Коя е Еми?
— Тя работи при Алтал. Струва ми се, че ще е по-добре той да ви обясни това. Ако се опитам да го направя аз, всичко ще объркам. Казах ви, че все още има много неща, които не мога да разбера.
Кабинетът на княз Алброн се оказа просторно удобно помещение с голяма камина и под, застлан с рогозки. На един рафт имаше доста книги и няколко свитъка.
— Обичаш ли да четеш, Алтал? — попита младият княз.
— Наложи ми се доста да уча, Алброн. Най-вече от една голяма и дебела Книга. Виждам, че и ти си събрал тук доста книги.
— Това е моя слабост. Напоследък се увлякох по треборейската поезия.
— Кой е любимият ви поет? — попита Андина.
— Допада ми мащабният епос на Сендри, госпожо — отвърна Алброн. — Той е един от най-великите поети на Кантон.
— Губите си времето, княз Алброн — отвърна тя разгорещено. — Кантонската поезия струва по-малко от пергамента, върху който е написана.
— Нашата скъпа ариа е категорична в оценките си, княз Алброн — каза Лейта и се усмихна.
— Ариа?
— Колко съм разсеян! — каза Алтал. — Княже, тъмнокосата млада дама с мелодичния глас е ариа Андина, владетелката на Остос. Русокосата дама, която говори умно, е Лейта, вещица от Кверон.
— Вещица? — възкликна изненадано Алброн.
— Алтал, ще ми платиш за това — рече Лейта и после се обърна към княза, — Княже, всъщност става дума за недоразумение. Местният ни жрец бе изпълнен с неблагочестиви страсти и като свят човек реши, че всяка млада жена, която ги разпалва, непременно е вещица. Искаше да ме използува вместо дърва за горене, обаче Алтал и Бейд го убедиха да не го прави.
— Вашето посещение е чест за моя дом, уважаеми дами — каза Алброн и се поклони.
— Младият Бейд е жрец на Дейвос от град Авес, в Медио — продължи Алтал. — Момчето се казва Гер. То е от Хуле и сега го въвеждам в занаята на крадците.
— Свитата ти е доста пъстра, Алтал. Да не забравя: откри ли ножа, който търсеше?
— Да, за щастие. Сега е затъкнат в пояса на Елиар.
— Бях останал с чувството, че трябваше да го занесеш на чичо си в Ансу.
— Това, което ти разказах при предишното си посещение, не бе съвсем вярно — каза Алтал с известно неудобство. — Ако трябва да бъда съвсем точен, бе изцяло измислено. Ако ти бях обяснил още тогава за какво всъщност ми трябва този нож, щеше да ме сметнеш за опасен луд и да наредиш да ме оковат във вериги. Неприятно ми е да го призная, но сега върша една божествена работа.
— Ти ми се стори прекалено разумен човек, за да се занимаваш с такава работа, Алтал. Сериозно ли говориш?
— Да. Нямах такова намерение, но Богинята винаги намира начини да убеди хората да правят това, което им нарежда.
— Богинята?
— Нещата са доста сложни.
Алброн поклати глава и на лицето му се изписа съмнение.
— Имах по-добро мнение за теб, Алтал — каза той. — Боя се, че няма да извадиш късмет в Арум. Ние не участвуваме в религиозни войни. От една страна, много са объркани. От друга, не желаем след това младите ни мъже да се завръщат от война с глави, претъпкани с глупости. Ние воюваме за пари, не заради религии.
— Аз плащам пари, Алброн, и не очаквам от никого да повярва в каквото и да било, за да работи за мен — каза Алтал, пъхна ръка под наметалото си и извади две кюлчета злато. — Тези неща представляват ли интерес за теб?
Алброн претегли кюлчетата на ръка и на лицето му се изписа широка усмивка.
— Виждам, че наистина има за какво да разговаряме, Алтал.
— Радвам се, че приемаш предложението ми. Предлагам злато, Алброн, а не вечен живот или място на трапезата на Господа. Води се война, за която ми трябват войници, а не верующи.
— Ако постоянствуваш в този подход, всички родове в Арум ще те последват.
Алтал прибра двете кюлчета.
— Искам да се знае, че се отнасям сериозно към финансовите въпроси. Защо не използуваме случая, за да уредим сметката за Елиар? Колко ти дължа за неговите услуги, оказани ми през миналото лято?
— По колко вървят тези услуги днес, сержант Халор? — попита Алброн.
— Две жълтици би трябвало да са достатъчно, княже — отвърна офицерът с фустанелата.
— Цели две? — протестира Алтал. — Та той е още момче!
— Притежава обаче командирски качества, Алтал.
— Аз не купувам това, което ще прави в бъдеще, Халор. Купувам това, което прави сега. Една сребърна монета би трябвало да е достатъчно. След време може да стане и генерал, но сега не е.
— Ти го взе със себе си, без да искаш разрешение от княз Алброн — отбеляза Халор. — За това трябва да заплатиш известна надценка.
— Той тогава бе пленник и Андина се канеше да го нареже на парченца.
— Това е вярно — съгласи се Халор. — Ти наистина имаш известен принос за спасяването на живота му. Заради това съм готов да намаля сумата на една жълтица.
— Ще ти дам половин и нищо повече.
— Петнадесет сребърни гроша — контрира Халор.
— Дванадесет.
— За да си запазим приятелството, защо не дадеш тринадесет?
— Ще знам, че никога не трябва да купувам коне от вас, сержант Халор — кисело каза Алтал. — Добре, тринадесет.
— Май е време сержант Халор да бъде повишен в звание — промърмори под носа си Алброн.
— Не знам дали е необходимо още отсега да ти разказвам всичко в подробности, княже — каза Алтал след малко. — Ако трябва да се изложи цялата работа накратко, водим война не толкова в защита на
