нашата религия, колкото против една чужда религия. Има един мъж, казва се Генд, който иска да накара целия свят да се кланя на неговия Бог. Ние няма да допуснем това. Малки тайни групи от привърженици на Генд в страните от равнината сеят размирици. Официалните армии на тези страни стават главно за паради. Умеят да лъскат доспехите си, но не ги бива много в битките. Това е причината да дойда тук. Арумците са истински войници и искам да ги наема да обучат жителите на равнината да воюват сами. Поне в тази война.
— Искаш от мен да фалирам, Алтал — възрази Алброн.
— Не е така. След като разгромим войските на Генд, нещата ще се върнат в нормалното си русло. Князете от равнинните страни няма да прекратят дрязгите си и щат не щат, ще трябва отново да потърсят в Арум професионални войници, които да се бият за тях. Това е въпрос на икономика, Алброн. Обучението и поддържането на професионална армия е много скъпо нещо. Трябва да храниш войниците дори и в мирно време. В крайна сметка на тези князе ще им излиза по-евтино да наемат арумци.
— С каква хазна разполагаш, Алтал? — попита Алброн.
— С достатъчно пълна, надявам се. Колко време според теб ще е необходимо, за да се съберат родовите вождове на съвет? Бих искал да разговарям с всички едновременно.
— Това може да стане най-рано следващата пролет — отвърна Алброн. — След като проходите се покрият със сняг, никой в Арум не пътува.
Алтал си даде вид, че се замисля и зададе беззвучен въпрос към котката:
— Това устройва ли ни, Еми?
— Отговорът не е неочакван за мен, Алтал — отвърна тя. — Познавам арумците достатъчно добре и знам, че им отнема доста време да почнат каквото и да било. Генд обаче също не е готов. Бих казала, че войната ще започне чак някъде в средата на следващото лято.
Студените бистри реки течаха в каньоните. Из висините се рееха орли, а в горите бродеха вълци.
Планините и горите бяха потънали в безмълвие. После се раздаде воят, изпълнен с крайно отчаяние. След това откъм запад заприиждаха хора. Бяха облечени бедно, в полуизгнили животински кожи. Сечивата и оръжията им бяха червени мотики и брадви, направени от мед.
А сред хората бродеше Генд и шепнеше. И очите му горяха с червения цвят на медта.
И хората се страхуваха.
И Генд ги накара да отидат при реките, и те отидоха при реките, за да търсят злато. И Генд им заповяда: „Търсете злато, хора, и го дарете на Дейва, защото той е вашият Бог, а златото радва очите на Дейва и той ще ви благослови, когато му го дадете!“
И хората започнаха усърдно да се трудят и да търсят жълто злато във водите на реките. През цялото време воят не престана да се разнася откъм планините и хората бяха изпълнени със страх.
— Доста неприятна нощ, нали? — обърна се Алтал към смутения княз Алброн на следващата сутрин.
— И теб ли те измъчваха кошмари? — попита Алброн.
— Да. И не само мен, а вероятно и всички останали. В това няма нищо странно. От едно недобре сварено парче месо в яхнията могат да пострадат всички пируващи. Този кошмар обаче не бе предизвикан от недоварено месо. Бе ни подарък от Генд. Ти какво сънува? Уплашени хора, облечени в кожи, нали?
— Откъде знаеш?
— Защото сънувах същото, Алброн. По всяка вероятност и всички останали хора в замъка са го сънували. Генд и преди е правил това. Той се опитва да промени реалността. Това е и причината за тази война. Генд се опитва да промени някои неща, които ние не искаме да се променят, и заради това ще трябва да го спрем.
— Нима е възможно да бъде спрян човек, притежаващ такива способности? — попита Алброн. Лицето му бе пребледняло, а ръцете му трепереха.
— Аз пък си мислех, че мога да го убия. Поне мъничко. Хората стават по-сговорчиви, след като ги убиеш.
— Искаш ли да ти услужа с меча си? — предложи Алброн, после попита: — Докато сънуваше, чу ли ужасяващ вой?
— Чух го! — отвърна разгорещено Алтал. — Когато чуеш този вой, знай, че Генд се опитва да погоди разни номера на разума ти. И че това, което виждаш в момента, го е измислил той.
— Откъде знаеш?
— Едва ли искаш да ти отговоря на този въпрос, Алброн. Ти си убеден скептик и ако ти кажа откъде имам тази информация, би могъл да се усъмниш, че искам да те обърна в своята вяра. Не съм мисионер и не се меся във вярванията на останалите. Двейя не ме нае заради това. Нае ме, защото съм най-добрият крадец на света.
— Плащат ли ти за тази работа?
— Разбира се. Би било съвсем непрофесионално да работиш даром. Да не забравя: през следващите няколко дни ще отсъствувам. Ще трябва да посетя набързо златната си мина, освен ако ти и останалите князе на Арум не сте готови да ви подпиша полица. С удоволствие бих я подписал, но… — Алтал така и не довърши мисълта си и на лицето му се изписа широка усмивка.
— Ако ти е все едно, приятелю, не е ли по-добре разплащането да става в брой? — отвърна Алброн.
— Бях сигурен, че ще предпочетеш този начин на разплащане. Може би името ми е причината за това. Нали една от божиите заповеди в арумската религия е да не се хваща вяра на човек, който се казва Алтал?
— Така е. И това е първата божия заповед, приятелю.
— Перквейн? — Елиар не се опита да скрие недоверието си, когато на следващата сутрин заедно с Алтал и Бейд се завърнаха в Дома. — Алтал, в Перквейн няма никакво злато.
— Зависи къде ще го търсиш — отвърна Алтал. — Нямам предвид природни златни залежи, Елиар. Става дума за съкровищница, скрита под развалините на една древна къща.
— Как я откри? — попита Бейд.
— Еми ми я показа, когато пътувахме из Остос. Какви подробности ти е необходимо да знаеш, за да откриеш правилната врата, Елиар?
— Не ми трябват много подробности — отвърна Елиар. — С Еми практикувахме доста, преди да отидем в замъка на моя княз. Ти си длъжен да знаеш къде точно искаш да отидем. Не е необходимо аз да го зная.
— Това ми звучи безсмислено, Елиар — възрази Бейд.
— Знам. Казах това на Еми, но тя ми доказа, че именно аз греша, а не тя. За това играе някаква роля Ножът. Ако в разума на Алтал се появи изображение на мястото, Ножът ще го регистрира и ще ми посочи необходимата врата. Предполагам, че Ножът прави това, което прави и Лейта. Извлича необходимата му информация от чуждия разум. После ми казва къде да отида. Еми не ми обясни съвсем точно начина, по който функционира. Знаете, че понякога е потайна. Каза ми, че на мен не ми трябва да зная как функционира. Достатъчно било, че функционира.
— Такава си е Еми — съгласи се Бейд. — Освен това съм сигурен, че има много други неща, свързани с този Нож, за които не ни е казала нищо.
— Някой ден може и да си поговорим с нея по този въпрос — каза Алтал. — Сега обаче е по-добре да вземем лопати, защото ни предстои да копаем злато.
Елиар ги поведе по коридор в южното крило на Дома и в средата на коридора спря пред една врата, която по нищо не се отличаваше от останалите.
— Тази е — каза и я отвори.
Непосредствено пред вратата имаше път и от дясната му страна Алтал видя добре познатия му хълм.
— Правилно — рече той. — Точно тук трябваше да дойдем.
След това мина през вратата и с лопатата си направи голям знак в пръстта непосредствено до
