има грижата да съобщава на войските заповедите на командира.
— Не мога да разбера смисъла на всичко това, Еми. Коман може да чуе Елиар така, както може да чуе Халор, нали?
— Може да го чуе само ако знае къде се намира. Ако Елиар използува новата врата, ще влиза и излиза през нея толкова бързо, че Коман няма да е в състояние да определи местоположението му. Ще направим няколко експеримента преди това, Алтал, но е добре да създадеш вратата. Нека горната й част има формата на арка. Направи й също така месингови панти и красива дръжка, за да знае Елиар, че тази врата не е обикновена. Използувай думата „пери“. Тази врата ще назовем не просто „врата“, а „портал“. Важно е Елиар да я възприема по различен начин. Направи вратата, Алтал.
— Добре, Еми — отвърна Алтал, сети се за една красива врата, която бе видял в храма на Двейя в Магу, съсредоточи се върху този спомен и произнесе думата „пери“.
— Чудесно, Алтал — похвали то Двейя, след като вратата се появи. — Точно такова нещо ни трябваше.
После се обърна към Елиар и Гер. Гер възбудено обясняваше нещо, а Елиар изглеждаше смутен.
— Елиар, ела — каза му Двейя. — Искам да ти покажа нещо.
— Веднага Еми — каза Елиар и се изправи.
— Искам да дойдете и останалите — каза Двейя.
Всички се струпаха до прозореца.
— Това нова врата ли е? — попита Андина. — Накъде води?
— Води натам — отвърна Лейта и посочи с ръка пространството отвъд прозореца.
— Това не е Кагвер, нали? — попита Бейд, след като надникна навън.
— Не е — потвърди Двейя. — Това е северно Векти. Вероятно наблизо се намира мястото, където ще водим битка срещу ансуйците. Този портал се отличава от останалите врати в Дома. Те са обвързани към определено място, но порталът ще се разтвори към всяко място, което пожелаем. Когато битката започне, сержант Халор ще застане пред този прозорец, а Елиар ще съобщава неговите заповеди на войските. — Двейя се обърна към Лейта и попита: — Колко време ти е необходимо, за да се концентрираш върху мислите на една конкретна личност, мила?
— Зависи къде се намира и колко хора има около нея, Двейя. Също и от околния шум. Струва ми се, че в разгара на една битка това не може да се постигне лесно.
— И аз така си помислих. Ако Елиар използува тази врата, за да предава заповедите на сержант Халор на войниците, ще се връща тук толкова често, че Коман няма да успее да определи дори местоположението му.
— Извинявайте — намеси се Гер. — Еми, добре ли те разбрах? Вратата до прозореца наистина ли води навсякъде?
— Всъщност да.
— Не води ли в такъв случай и към винагито? Елиар не би ли могъл, като премине през нея, да се озове тридесет години назад във времето и да влезе в голямата църква в Кейвон?
— Да, може. Защо питаш?
— Това е чудесна врата! — възкликна Гер. — Елиар, защо не се опиташ да направиш това, което казах?
— Бих могъл да се опитам, разбира се — каза Елиар колебливо и се намръщи. — Нямам представа обаче как би изглеждало мястото.
— Не вярвам въобще да има някакъв определен облик, Елиар. Направи опит, за да видим какво ще се случи.
— Добре, Гер — отвърна Елиар разсеяно и посегна към красивата месингова дръжка на вратата.
Вратата внезапно се промени. Месинговите панти и масивните дъски изчезнаха и на мястото им се появи безформен отвор, изпълнен с абсолютен мрак.
— НЕ! — Гласът на Двейя премина почти във вик.
— Аз само… — започна да обяснява Елиар.
— Престани! Изхвърли тази мисъл от главата си! И никога повече не прави това — каза Двейя. Стените потрепериха от силния й глас.
Елиар направи крачка назад и порталът се върна в предишното си състояние.
— Елиар, какво направи? — попита Андина.
— Това не бе моя идея — опита се да се оправдае Елиар. — Гер поиска да види как изглежда вратата към никъдето и никогата.
— Елиар, не позволявай на тази мисъл въобще повече да ти идва наум! — нареди му Двейя.
— Ама наистина ли е толкова опасно? — попита Гер уплашено.
— Разсъди сам, Гер. Помисли си за това, което поиска от Елиар. Какво има зад вратата, която той почти успя да отвори?
— Не би трябвало да има нищо опасно. Не би ли трябвало да има само пустота? Искаше ми се да видя как изглежда пустотата. Много обичам да размишлявам за навсякъдето и винагито, така че ми хрумна и мисълта за обратната им страна. Оттам именно се сетих за никъдето и никогата. Нима тази врата не води към пустотата?
— Така е, Гер. Само че пустотата винаги е гладна. Тя поглъща всичко, оказало се в близост до нея: хора, къщи, луни, слънца и звезди. Не прави повече такива експерименти, Гер. Отсега нататък, дойде ли ти наум някаква нова подобна лудешка идея, въобще не я споменавай на Елиар преди да си я споделил с мен. Вратата, която му назова, е именно вратата, която няма да отворим никога.
— Жалко, че нямаме магаре — каза Елиар и за пореден път изпъшка под тежестта на бурето, което мъкнеше на рамо по улиците на Хердон.
— Имаме си магаре и се казва Елиар — ухили се Халор.
— Откъде познаваш човека, с когото ще се срещнем? — обърна се Алтал към Халор.
— Воювахме заедно преди няколко години — отвърна Халор. — В Екверо действувахме съвместно срещу армията на каприте. Пехотата ми ги задържаше, а конницата на Кройтер ги нападаше откъм тила.
— Кройтер ли се казва?
— Да. Той е племенен вожд от източен Плаканд. Занимава се главно с животновъдство, обаче печели пари и като дава конницата си под наем за водене на войни в цивилизованите страни. След като плаканите разбраха колко много са се замогнали родовете на Арум като наемници, решиха и те да си опитат късмета. С Кройтер се разбираме много добре. Имам му доверие, така че се сетих първо за него, когато стана дума ансуйците да бъдат нападнати откъм тила с конница. Ако Кройтер ми обещае, че ще направи нещо, мога да съм сигурен, че ще го направи.
— Сержанте, ти май имаш много познати и приятели.
— Участвувал съм в много войни на много места, Алтал, така че имам приятели в повечето от равнинните страни.
— Сигурен ли си, че Кройтер ще е тук?
— Той всяко лято е тук, за да продава крави на търговците от цивилизованите страни. Ако го няма, значи още не е дошъл или пък току-що си е заминал. Ще пообиколя града и ще проверя. Ако още не е пристигнал или пък си е тръгнал, пак ще го открием. Нали разполагаме с врати?
След малко Халор спря пред една сграда от грубо одялани дървени трупи. Пред входа й висеше табела, върху която бе изобразен грозд.
— Това е любимата му кръчма — каза Халор. — Първо ще проверим тук.
Кръчмата бе мрачна и миризлива. Независимо от ранния час вече имаше доста шумни посетители.
— Извадихме късмет — каза Халор. — Кройтер е ей там, в ъгъла. Нещо повече, все още изглежда доста трезвен. Ей сега ще си поговорим с него.
Пробиха си път през навалицата и спряха до вожда. Кройтер имаше мръсна руса коса и брада, волски рамене и огромни ръце.
— Та това е моят стар приятел Халор! — възкликна великанът. — Какво правиш в Плаканд, приятелю?
— Търсех теб. Как си?
