опитват да променят действителността, нали?
— Така е — каза Двейя. — Това, което наистина се случи, не им хареса, и те се завърнаха и се опитаха да го променят. Гелта така и не успя да завладее цяло Ансу. Колкото до Пехал, тя се запозна с него много по-късно.
На лицето на русокосата Лейта бе изписан ужас.
— Какво ти е, мила? — попита разтревожено Андина. — Този малък разговор между ония не бе приятен, но все пак… — Андина се поколеба.
— Онова, което чу, докосна само повърхността, Андина. Онова, което ставаше в разума им, бе много по-лошо.
— И това ли ти е по силите? — възкликна Бейд. — Та те бяха само илюзия. Нима си в състояние да чуваш мислите на илюзиите?
— Нямаше как да не ги чуя, Бейд — отвърна тя измъчено. — Пехал и Гелта са по-отвратителни от животни. Ужасяващото клане изпълни и двамата с неописуемо сладострастие.
— Не вярвам в това, Лейта — каза Двейя. — Не обръщай внимание на това, което си чула. В крайна сметка то бе само сън. При това сън, по всяка вероятност насочен повече към теб, отколкото към нас.
— Към мен ли?
— Генд знае коя си и какво можеш да правиш. Това малко представление вероятно бе предназначено за теб. Генд пожела да ти покаже нещо толкова отблъскващо, че да те дострашее да използуваш дарбата си. Това едва ли ще е последният му опит. Той се бои от теб, така че ще направи всичко, за да ти попречи да правиш това, което трябва да правиш.
— Има още нещо, за което си заслужава да се замислим — каза Алтал.
— Да? Какво? — попита Двейя.
— Генд по всяка вероятност подготвя нашествието си от доста отдавна, нали?
— Да, така е.
— В такъв случай той почти сигурно е внедрил свои хора при натуса на Векти и в храма на Хердос, нали така?
— Сигурна съм, че го е направил.
— В такъв случай Андина е права. Двете с Лейта ще трябва да ни придружат във Векти.
— За това въобще не може да става и дума — каза Бейд. — Много е опасно.
— Ние ще ги защитим, Бейд — отвърна Алтал. — Важното е Лейта да дойде с мен в Кейвон. Непременно трябва да разбера кои са хората на Генд в този град.
— Щом толкова се тревожите за момичетата, не е ли достатъчно да ги облечете в момчешки дрехи? — попита Гер.
— Гер, момичетата се различават от момчетата — каза му нежно Андина. — Външността ни е различна.
Тя си пое дъх и посочи с ръка гърдите си.
— Виждаш ли какво имам предвид?
Лицето на Гер стана яркочервено.
— Ами ако си облечете по-широчки дрехи… — смутолеви и се изчерви още повече.
Андина палаво се изкиска.
— Не биваше да правиш това, мила — смъмри я Лейта и се обърна към Елиар. — Княз Алброн има прислуга, нали?
— Не бих я нарекъл прислуга — отвърна Елиар. — Има коняри, които се грижат за конете му. Разполага и с готвачи, които му приготвят храна. Иначе сам върши повечето неща.
— Жителите на Векти обаче няма как да знаят това, нали?
— По всяка вероятност не го знаят.
— В такъв случай няма как да им е известно, че Алброн не разполага със слуги в същинския смисъл на думата, нали?
— Така е.
Лейта огледа Андина и каза:
— Би ли се изправила за миг, мила?
Андина се изправи.
— Какво си намислила, Лейта?
— Нисичка си, както виждам — отбеляза Лейта и присви устни.
— Това не е по моя вина.
— Гер, би ли застанал до нея? — каза Лейта.
Гер заобиколи масата и застана до Андина.
— Така и предполагах, почти са еднакви на ръст — каза Лейта. — Ако ги облечем в еднакви дрехи и скрием косата на Андина под шапка…
— Искаш да се облечем като пажове? — попита Андина. — Алтал, според теб тази хитрина осъществима ли е?
— Би могло да се получи — отвърна Алтал. — Особено ако Алброн бъде придружен във Векти от още няколко униформени слуги. Ще поискам от Едон да осигури подходящи помещения за тях, като му обясня, че това не са войници и няма да придружават началника си в окопите. Ще включим и Лейта в тази група, за да успее да открие злосторниците.
— И теб ли ще облекат като паж, Лейта? — обърна се Андина към приятелката си.
— Доста съм по-висока от теб и от Гер, мила — отвърна Лейта. — Трудно бих могла да мина за десетгодишна. — После замислено се погали по бузата. — Ако си сложа изкуствена брада, ще успеем ли да ги измамим?
Бейд се засмя и Лейта го изгледа сърдито.
— Престани!
— Преди да заминете за Кейвон, ще трябва да се погрижим за още нещо — замислено каза Двейя.
— Еми, ти няма ли да дойдеш с нас? — попита Алтал.
— По-добре ще е да остана тук. Така ще мога да наблюдавам враговете от прозореца и да ви предупреждавам, ако кроят изненади.
— Този прозорец е доста далеч от Векти, Еми.
— Приятелю, този прозорец бе доста далеч от Дейка през нощта, когато те подгониха кучетата на Квесо, и въпреки това успях да наблюдавам превъзходно всичко, което ставаше. Прозорецът ще се намира там, където аз пожелая да го поставя, Алтал. Ела и се убеди сам — каза Двейя и го поведе към прозореца.
Планините на Кагвер вече ги нямаше. Пред взора на Алтал се появиха хълмисти равнини.
— Нима това е Векти? — попита той.
— Да, северно Векти. В близост до границата с Ансу. Това място по всяка вероятност е в непосредствена близост до мястото, където ще се води битката. По време на тази битка нашите сили ще бъдат командувани от сержант Халор. Според мен ще е по-добре той да е тук, а не на самото полесражение. Преди всичко оттук ще има много по-добър обзор. За присъствието му тук обаче има още една, много по- важна причина.
— Коя?
— Коман, слугата на Генд, има дарба като на Лейта. Ако Халор се намира на полесражението, Коман ще чуе всичките му заповеди още преди да ги е изрекъл. Коман обаче не може да чуе нищичко от нещата, които стават тук.
— На Халор няма ли да му бъде малко трудно да издава заповеди оттук, от Дома? Вярно е, че е доста гласовит, но и разстоянието не е малко, Еми.
— Тъкмо затова ще ни е потребна още една врата — каза Двейя и докосна с ръка каменната стена до прозореца. — Струва ми се, че е най-удобно да бъде именно тук. Тя няма да е напълно еднаква с останалите врати в Дома, така че ще е добре да се различава и по вида си. Елиар трябва да знае, че тя е по- особена.
— Накъде ще води тази врата, Еми?
— Накъдето пожелаем. Най-често към мястото, което Халор може да наблюдава от прозореца. Елиар ще
