— Не мога да се оплача.
— Успя ли да продадеш говедата?
— Още вчера. Реших да се поразтоваря няколко дни преди да си прибера хората и да се отправим към къщи.
— Добре че успях да те открия. Имаш ли някакви сериозни планове за следващия месец?
— Не. Да не би да се отваря някаква работа?
— Заел съм се с една малка война. Ще ми трябва конница, та се сетих за теб. Това интересува ли те?
— Нямам нищо против да си поговорим. Къде ще се води тази война, Халор? Хората ми са уморени от дългия преход с говедата, така че ако ще се воюва в Перквейн, ще трябва да се заплатят добри пари.
— Парите са добри, Кройтер, а войната ще се води почти пред вратата ти.
— Така ли? Нищо не съм чувал за това. Къде точно ще се води?
— В северно Векти.
— В северно Векти няма за какво да се воюва.
— Има. Месторазположението му. На южните ансуйци, изглежда, им е омръзнал животът, така че са решили да преминат през Векти и оттам да ударят по Медио и Екверо, за да си понапълнят джобовете и да се повеселят. Хората, за които работя, биха предпочели ансуйците да не правят това и определено не искат войната да стигне до техните градове. Изградих в северно Векти отбранителна линия, която да отблъсне нашествието. Ако се огранича само с това, ще ме очаква едно дълго и скучно лято.
— И заради това си решил аз да ги ударя откъм тила, така ли?
— Когато се бихме срещу каприте, тази тактика сполучи — отвърна Халор. — Ансуйците ще се струпат пред моите укрепления, така че няма да могат да се измъкнат от тебе, когато ги нападнеш в гръб. На мен ми се плаща за свършен труд, а не на надница, така че няма смисъл работата да се протака.
Кройтер погледна към тавана.
— Ансуйците не са чак толкова добри, за каквито се мислят, а и кончетата им са доста мършави. И казваш, заплащането е добро?
— Не се оплаквам.
— Значи става дума за кратка война срещу добро заплащане и ще се приберем у дома към есента. Нали така?
— Стига да се договорим.
— Струва ми се, че можеш да разчиташ на мен, приятелю.
— До пет дни ще трябва да си заел позиции — каза Халор. — Бих се радвал, ако минеш откъм източната страна, за да не се досетят ансуйците за появяването ти.
— Това се разбира от само себе си, Халор. Хайде сега да си поговорим за парите. Колко време ще мине, докато видя някакви пари?
— Толкова, колкото е необходимо на този младеж да разтвори дървената си кесия! — ухили се Халор.
— Досега не бях чувал за дървени кесии — отбеляза Кройтер.
— Напоследък именно те са на мода, Кройтер — каза му Алтал. — Елиар, отвори кесията и да се залавяме за работа.
— Това не трябва да ви учудва, екзарх Едон — извини се княз Алброн на екзарха, когато се яви със свитата си в покоите, приготвени от жреците на Хердос за арумския военачалник. — След като започнахме войни в цивилизованите земи, ние до известна степен се заразихме от техния начин на мислене. Ако трябва да бъда искрен с вас, бих предпочел да оставя тези слуги у дома. Не се нуждая нито от пажове, нито от гадател, когато водя война, но напоследък условностите станаха по-важни от реалните потребности.
— Такива са проклятията на цивилизацията, княже — отвърна Едон и се усмихна. — Ако смятате, че един арумски военачалник е прекалено претоварен от прислуга, трябва само да видите каква е свитата на един високопоставен духовник. — След това огледа с любопитство дългото наметало и огромната качулка на Лейта и попита: — Нима арумците наистина разчитате толкова много на гадателите?
— Има такова нещо. Някои от по-изостаналите князе дори не се преобличат, преди да са се допитали до гадателите си. Бих казал, че самият аз съм надрасъл това. Ако всичко върви както трябва, оставям пажовете, гадателя и слугата тук, докато аз съм в окопите. Впрочем, като стана дума за това, може би ще е по-добре да се преоблека и да се заема с работа. Екзархът на чернодрешковците не ме нае точно заради изящните ми обноски.
— В такъв случай, може би ще е по-добре да ви оставя сам, княже Алброн — рече Едон, направи лек поклон и излезе.
— Справихте се чудесно, княз Алброн — рече Андина с одобрение и огледа разкошно обзаведеното помещение. Владетелката на Остос бе облечена с лилава ливрея, еднаква с тази на Гер; дългата й коса бе скрита под малка стегната шапка.
— И на мен ми се е случвало да посещавам цивилизования свят, принцесо — каза Алброн и повдигна рамене. — Имам представа за играта, която е прието да се води на подобни места.
— Откриваш ли някакви следи от шпионите на Генд, Лейта? — обърна се Алтал към русокосото момиче с качулката.
— Съвсем малко — отвърна тя и отметна качулката. — Генд има няколко свои хора в двореца на натуса, но повечето са тук, в храма. Генд, изглежда, знае, че натус Дакрел не се радва на кой знае колко голям авторитет тук, във Векти.
— Откри ли нещо важно в храма? — попита Алтал.
— Нищо особено. Хората на Генд тук са шпиони, а не заговорници. Не бих те съветвала обаче да споделяш твърде много неща с Едон. Някои от хората на Генд са в непосредственото му обкръжение и чрез тях би могла да изтече информация.
— Ние така или иначе бяхме решили да го държим на разстояние от събитията — каза княз Алброн. — По-добре си нахлузи отново качулката, Лейта.
— Тук е доста горещо — оплака се тя.
— Съжалявам, но арумските гадатели непрестанно крият лицата си — каза Алброн и се засмя. — Предполагам, че така изглеждат още по-тайнствени. Точно това ме наведе на идеята да те преоблека като гадател. Бащата на княз Твенгор имаше гадател, който го напътствува цели тридесет години. Едва след смъртта на гадателя разбраха, че не е мъж.
— Това все пак е за предпочитане пред изкуствената брада, Лейта — коментира Андина.
— А пък аз вече се бях настроила да си засуквам мустаците — каза Лейта малко разочаровано.
— Видът ти беше напълно убедителен — каза Андина. — Поне до момента, когато започна да се движиш.
— Какво искаш да кажеш?
— Прекалено са ти кръшни движенията, мила.
— Какво?
— Кръшни са. Всичко по теб се движи, когато вървиш. Братко Бейд, нима не си забелязал това?
Лицето на Бейд поруменя.
— Бях останала с чувството, че го забелязваш — продължи Андина.
— Да знаеш, Лейта, ти съвсем определено привличаш вниманието му, когато минаваш покрай него.
— Наистина ли? — попита Лейта с престорено удивление. — Трябваше да ми го кажеш, Бейд. Щом движенията ми ти доставят такова удоволствие, бих се радвала да…
— Не можем ли да сменим темата? — прекъсна я Бейд.
— Да оставим децата да се забавляват, Алтал — предложи княз Алброн. — Халор ни очаква в окопите.
— Правилно — съгласи се Алтал.
Елиар постави ръка върху дръжката на вратата и се съсредоточи. След това отвори и ги въведе в миришещата на пръст траншея, която хората на княз Гвети прокопаваха през пасбищата на северно Векти.
— Добре дошли — приветствува ги Халор. — В Кейвон има ли някакви проблеми, княже?
