— Всичко се развива гладко — отвърна Алброн, огледа се и отбеляза: — Напредват по-бързо, отколкото очаквах.
— Гебел си разбира от работата, княже — отвърна Халор.
— Гебел?
— Гебел е сержантът на хората на Гвети. Когато се измъкне от опекунството на началника си, си върши работата както трябва. Гвети винаги нарежда на хората си да се туткат колкото се може повече. Те се съгласяват с усмивка, за да не му развалят настроението, и после правят това, което си знаят. Поговорих с Гебел веднага след пристигането им и той и неговите землемери набелязаха мястото на траншеята още преди да се усетя. Гебел е организиран човек, пък и много пъти е вършил тази работа.
Халор се извърна и посочи на изток.
— Хребетът следва плътно това изсъхнало русло и това е направо чудесно за нас. Подстъпите към траншеята са разположени върху стръмен скат и това винаги е предимство. Всички неща се търкалят отгоре надолу и Гебел има доста интересни идеи за някои неща, които ще бъдат търкулнати върху ансуйците, когато се опитат да щурмуват укреплението ни. Ще ви представя на Гебел, княже, и той ще ви обясни всичко. На ваше място бих го изслушал много внимателно. Гебел е същински гений, когато става дума за позиционна война.
— Така добър като теб ли е?
— По-добър, княже. Не разбира много от нападение, но е майстор на отбраната. Принуждава врага си да дойде при него. Това не е най-добрият начин да се спечели една война, но така определено е много трудно да я изгубиш. Военните действия се удължават, но това радва княз Гвети. В повечето случаи враговете на Гебел се отказват от намеренията си и се оттеглят след неколкомесечни безплодни и скъпо струващи атаки срещу неговите укрепления.
— Това е равнозначно на победа, сержанте.
— Понякога, да, но не и в нашия случай. Обаче вече взех мерки. От Гебел искам само да удържи позицията си и нищо друго. Разполагам с други сили за провеждане на атаките, които ще унищожат ансуйците. Елате с мен, княже. Ще ви представя Гебел, а после с Елиар и Алтал ще се върнем в Дома. Искам да отведа хората на стария княз Делур в Елкан в северно Екверо, за да заемат позиция на западния ни фланг, когато стане необходимо.
Сержант Гебел бе набит плешив мъж с рошава брада. Под фустанелата му се криеха яки крака, дебели като дървесни стволове. Говореше със сух плътен глас.
— Радвам се да ви видя, княз Алброн — каза не особено убедително. — Халор обясни ли ви обстановката?
— Тук сме, за да копаем окопи — каза Алброн.
— Не това имах предвид. Известно ви е, че аз командувам тук, нали?
— Разбира се, сержанте. Дошъл съм тук да се уча, не да командвам. Сега изучавам военното дело. Халор ми каза, че вие сте най-добрият, когато става дума за отбрана. Ще се радвам да науча нещо от вас.
— Тук не сме точно в училище, княже — изръмжа Гебел. — Няма да имам време да изнасям уроци.
— Няма да преча на работата ви, сержант — каза княз Алброн. — Ще науча основното, което ми е нужно, просто като наблюдавам.
— Имам други занимания — каза Халор. — Ще ви оставя да продължите работата си. Ще се върна след малко.
Алтал, Елиар и Халор бяха застанали пред вратата, водеща към един от коридорите в северното крило на Дома.
— Сигурен ли си, че тази е вратата, Елиар? — попита Халор. — Не виждам никой да се задава.
— Точно тази е, сержант — настоя Елиар. — Хората на княз Делур би трябвало да се появят във всеки момент.
В отговор Халор изръмжа, после погледна Алтал и попита:
— Хората на Делур какво си въобразяват, че виждат, когато минават по тези коридори?
— Планините на Кагвер — отвърна Алтал.
— Не забелязват ли стените или тавана? — попита Халор.
— Не. Привиждат им се дървета, планини и небе. Това е своеобразно внушение, сержанте. Ако започна да ви обяснявам колко е горещо, не след дълго ще започнете да се потите.
— Ти ли ще им внушиш това нещо?
Алтал се засмя.
— За тази работа ме бива, сержанте, обаче не съм чак толкова добър. За това нещо ще има грижата Двейя. Домът е неин и повече или по-малко изпълнява това, което тя му нареди. Кого точно очакваме?
— Капитан Дрегон. Той командува хората на княз Делур. С него сме работили заедно по време на две войни. В окопното дело не го бива толкова, колкото Гебел, но затова пък е майстор на внезапните атаки.
— Ето, идат — тихо каза Елиар.
По коридора към тях се доближаваше голяма група мъже с фустанели, водена от навъсен мъж с прошарена коса.
— Защо се забави, Дрегон? — попита го Халор.
— Защото брах ягоди, Халор — отвърна подигравателно Дрегон. — Ти пък какво правиш тук?
— Реших да се уверя лично, че няма да закъснееш. Ако разполагаш с няколко минути, бихме могли да поговорим.
— Добре — съгласи се Дрегон и се обърна към хората си. — Вие продължавайте, ще ви настигна. — След това свали шлема си и се огледа. — Ненавиждам планините. Приятни са за гледане, но не и да ги прекосяваш.
— Вярно е — съгласи се Халор.
— Гебел оправя ли се с окопите?
— Дори по-бързо от очакваното. Всъщност и ти го познаваш добре — отвърна Халор и се усмихна лукаво.
— Така е — съгласи се Дрегон. — Понякога ми се струва, че е същински кърт. Преди няколко години се бихме един срещу друг по време на една война в Перквейн и ми се наложи да нападна неговите укрепления. Това се оказа доста неприятно занимание. Каква войска ще има насреща ни този път, Халор?
— Конница, поне на първо време. Имам предчувствието, че ще ни нападне и пехота, обаче разузнавачите ми още не са я открили.
— Имаш ли представа кога може да започне битката?
— В това отношение извадихме късмет — каза Халор. — Един от разузнавачите успял да ги подслуша, докато споделяли плановете си. До битката остават четири дни.
— А къде? Добре е да знаем кога, но и мястото на битката е не по-малко важно.
— Все още се опитвам да разбера това.
— Опитай се да го разбереш по-бързо, Халор. Траншеите на Гебел ще ни опазят поне две седмици, каквито и сили да ги щурмуват. Ще трябва обаче бързо да разбера къде да разположа хората си. Ако им се наложи да изминат сто километра до бойното поле, ще бъдат доста уморени, когато стигнат там.
— Ти вече си доста близо до град Елкан в северно Екверо, Дрегон — каза Халор. — Там вероятно за почивка и прегрупиране ще ти е достатъчен ден. Веднага щом науча нещо достоверно за мястото на основната атака срещу укрепленията на Гебел, ще те уведомя.
— Имай грижата за това, Халор. Не обичам да закъснявам за война.
— Без теб тя няма да е същата, приятелю.
— Добре дошли — приветствува ги княз Алброн. Изглеждаше доволен. — Успяхте ли да отведете капитан Дрегон и хората му в Елкан?
— Тази вечер ще бъдат там, княже — отвърна Халор. — Овчарите започнаха ли да пристигат?
— Разузнавачите на Гебел вече забелязаха челните им отряди. Но я по-добре хвърли един поглед на ската. Успях да убедя Гебел да добави нещо към гората заострени колове.
