Гарион

от неговите флангове.

— Хубаво. Дръж го под око и ми съобщи ако промени посоката. Не искам да хвърлям срещу него войска, докато не се убедя, че това не е просто маневра.

— Не мисля, че е лъжлив ход, Белгарат. Получихме новини от Белдин и той твърди, че армията, завладяла Драсния, е само половината от силите на Торак. Той събира огромна флота в Дал Зерба на западния бряг на драснианските протекторати. Там управлява Урвон и Белдин е сигурен, че той иска да прехвърли армията през Източно море, да минат през Южен Ктол Мургос и да ни изненада от тази страна. Две войски ни нападат от различни страни.

Започнах да ругая. Все пак Торак беше разделил силите си, но го беше сторил още преди да напусне Малория.

— Пак ще ти се обадя — казах на Белтира. — Сега с Поул трябва да отидем в двореца при Ран Борун и да му кажем какво става.

Отидох до стаята на Поул и почуках на вратата.

— Аз съм, Поул — казах. — Отвори ми.

— Къпя се, татко. Върви си.

— Това можеш да направиш и по-късно. Торак току-що е нападнал Алгария.

Чу се някакво цамбуркане и след миг Поул отвори вратата. Беше си наметнала халат, но от косата й още капеше вода.

— Какво е направил? — попита тя.

— Нали ти казах. Торак се движи на юг.

— Гарел е в Крепостта, татко. По-добре ще е да го преместя.

— Там той е в безопасност, Поул. Знаем, че Крепостта няма да падне, а Торак не може да я обсажда безкрайно. В Арендия го чака среща, която не може да отложи. Има обаче и други лоши новини. Белдин е казал на близнаците, че Урвон е начело на втора малорианска армия. Тя прекосява Източното море. Ще ни нападнат откъм Южен Ктол Мургос. Торак иска да ни стегне като в менгеме. Трябва да отидем в двореца и да предупредим Ран Борун.

— Ще се облека.

Беше почти полунощ, когато стигнахме двореца и ни отне доста време докато убедим слугите да събудят императора. Гледаше сънливо и беше разрошен, когато най-сетне ни прие в частните си покои.

— Вие никога ли не спите бе, хора? — нацупено попита той.

— Само ако няма по-добра възможност, Ваше Величество — отвърнах. — Торак е нападнал Алгария.

Това вече го разбуди окончателно.

— Веднага ще пратя легионите на север — каза той.

— На твое място не бих бързал, Ран Борун — посъветва го Поул. — Ще ти трябват и на друго място.

Казах му за втората армия, която се събира в Дал Зерба и това беше един от редките случаи, когато чух Борун да ругае.

— С колко воини разполага този луд? — попита той.

— Не й казват напразно „Безкрайната Малория“ — отговорих.

— Какво ще правим?

— Мисля, че все още имаме малко време — казах. — Невъзможно е Урвон да прехвърли армията си през Източно море само за един ден, а и разстоянието през Южен Ктол Мургос не е малко.

— Ами Кал Торак? Той ще е на източната ми граница само след седмица.

— Едва ли, Ран Борун. Първо трябва да мине през алгарите.

— Драсния не го забави много.

— Разликата между Драсния и Алгария е огромна — намеси се Поул. — Първо, алгарите нямат градове, които да защитават, и второ — имат най-бързите коне на света. Пътуването през Алгария ще струва много скъпо на Кал Торак.

— Нали си давате сметка, че втората малорианска армия няма да позволи да ви помогна за Арендия? — каза той. — Ще трябва да разположа легионите си по южната граница.

— Бяхме сигурни — промърмори Поул.

Почесах брадата си.

— Това не е кой знае какво нещастие — казах му. — Помощта на легионите ще ни е нужна в Арендия, но още по-добре е те да удържат тази втора малорианска армия далече от бойното поле. Както казах, имаме още време. Урвон няма да се озове тук за една нощ, а Кал Торак ще има проблеми в Алгария. Сега ще е най-добре ние с Поул да заминем за Стис Тор и да поговорим с Жената-змия. Не бихме искали тя да отвори границите си пред Урвон и да се оттегли безучастно встрани, докато той прекосява страната й. Ще ми се да направя всичко възможно, за да разстроя храносмилането на Кал Торак.

— На добър час — пожела ни императорът. — Ще събера генералите си. С тях имаме много работа.

— А ние с Поул тръгваме към Нийсия. Ще видим как са се развили нещата тук като се върнем.

Два дни по-късно вече бяхме в Стис Тор, много преди писмото на нийсийския посланик. Затова се наложи да почакаме преди да ни съпроводят до тронната зала на Селмисра. Реакцията на Жената-змия към нашето съобщение беше лишена от всякаква емоция.

— Защо трябва да се замесвам във вашата война с ангараките? — попита тя, едва откъсвайки за миг очи от огледалото.

— Това не е само наша война, Селмисра — каза й Поул. — Тя засяга всички нас.

— Не и мен. Една от моите предшественички изпита на гърба си колко глупаво е да се намесва в личната вражда между алорни и ангараки. Нямам намерение да правя същата грешка. Нийсия ще остане неутрална.

— Това не е възможно, Селмисра — казах й. — Армията на Урвон ще цъфне всеки момент на южната ти граница, а Нийсия стои между него и Толнедра.

— Е, и?

— Той ще прегази страната ти.

Тя сви рамене.

— Няма да направя нищо, за да му преча, и той няма да има причина да извърши в Нийсия това, което стори в Драсния.

— О, напротив — оспори Поул. — Нали си спомняш, че Иса участваше във Войната на боговете? Торак е злопаметен и таи в себе си огромна ненавист. Армията на Урвон няма просто да мине оттук. Тя ще срине Нийсия със земята и едва тогава ще продължи. Ти си жрицата на Иса, затова Урвон ще положи специални усилия да те намери, та да могат гролимите да ти изтръгнат сърцето.

Безцветните очи на Селмисра светнаха тревожно.

— Няма да го стори, ако не му окажа съпротива.

— Това си е твоето сърце, ти решаваш — отвърна със смразяващо безразличие Поул.

— Твоя работа е какво ще правиш, Селмисра — довърших аз. — Ние те предупредихме какво се готви. Ти ще решиш как ще се справиш. Ако ти хрумне да се биеш, свържи се с Ран Борун. За него ще е добре Урвон да е далеч от южната му граница, затова може да ти услужи с няколко легиона.

— Ще го направи ли?

— Няма да ти навреди да попиташ. А сега ни извини, ние с дъщеря ми имаме работа в Марагор.

Това май щеше да бъде чиста загуба на време. Двамата с Поул отлетяхме към Мар Амон, надявайки се, че новините за нашествието на Торак ще извадят Мара поне за малко от постоянната му скръб. Съмнявам се обаче, че Плачещият бог изобщо ни чу. Той отказваше да слуша, а неговите вопли продължаваха да огласят планините, обграждащи на селения с демони Марагор.

Накрая се отказахме и продължихме към Пролгу, за да говорим с Горим.

— Той почти ще прегази Улголанд, за да стигне Арендия, Свети — казах на стареца след като с Поул му обяснихме положението. — Знаем, че хората ти са много религиозни и сигурно ще са против да се пролива кръв, но това е необикновена ситуация.

— Ще се посъветвам със Светия УЛ — обеща той. — Обстоятелствата може би ще го подтикнат да забрави своето отвращение към насилието.