—
— Само без глупави номера — предупредих го аз. — Минах просто да те навестя. Ако бях намислил нещо друго, досега да си мъртъв.
Огледах се наокло. Неговата кула не беше разхвърляна чак колкото моята, но пък той се беше нанесъл сравнително скоро. За да сътвориш един истински, неподправен безпорядък са нужни векове.
— Как, по дяволите, ти хрумна да отвориш магазин на такова противно място? — попитах аз.
— Мен ме устройва — отвърна ми той кратко, опитвайки отчаяно да си възвърне самообладанието. После седна и нави бавно свитъка. — Ти май винаги успяваш да се появиш там, където най-малко те очакват, а, Белгарат?
— Имам тази дарба. Да не прекъснах нещо важно? Ако искаш, мога да намина някой друг път.
— Мисля, че бих могъл да ти отделя малко време.
— Чудесно.
Затворих вратата след себе си, отидох до масата и се настаних на един стол точно срещу него.
— Мисля, че трябва да си побъбрим с теб, Ктучик, след като вече живеем толкова близко един до друг.
— Дошъл си да кажеш „здрасти“ на новия съсед, а? — Мисълта явно му се стори забавна.
— Не съвсем. Мислех, че просто се налага да уточним няколко малки правилца. Не бих искал да направиш някоя грешка от привързване.
— Аз не правя грешки, Белгарат.
— Не думай?! Мога да се сетя поне за една дузина грешки, които вече си направил. Доколкото си спомням, кариерата ти в Ктол Мишрак не завърши особено бляскаво.
— Знаеш, че онова, което се случи в Ктол Мишрак, беше предрешено още преди вие да се появите там — тросна ми се той. — Ако Зедар си беше свършил работата като хората, ти с твоите алорни въобще нямаше да стигнеш толкова далече.
— Понякога не е много мъдро да се разчита на Зедар. Но така или иначе, това е вече минало. Не съм дошъл, за да си хортуваме за доброто старо време. Дойдох, за да ти дам един съвет. Не отпускай много каишката на твоите мурги. Още е твърде рано за нещо по-сериозно от ваша страна и двамата чудесно знаем това. Много неща могат да се случат, преди да се заемем с истински важните дела. Не искам мургите да припарват дори в Западните кралства. Те вече са почнали да дразнят алорните.
— Леле, леле, колко неприятно — озъби ми се той.
— Не се опитвай да се правиш на умник. Все още не си готов за война, Ктучик, особено за война с алорните. Сферата е у Желязната Хватка, а ти сам видя при Ктол Мишрак на какво е способна тя. Ако не озаптиш мургите си, Рива ще се ядоса и може да реши да те навести на свой ред, за да превърне твоята мъничка планина в една много голяма купчина ситен чакъл.
— Не той трябва да призовава Сферата — възрази ми Ктучик.
— И аз това имам предвид. Дай да не насилваме късмета си. Все още не сме получили пълни напътствия и дори не сме съвсем наясно какво точно трябва да направим. Ако се стигне до нещо подобно, то би могло да избута цялата ситуация в пропастта на пълната случайност. Може накрая да се стигне до
Той подръпна умислено брадата си.
— Може и да си прав — призна накрая мрачно. — Разполагаме с доста време, затова можем и да не бързаме.
— Радвам се, че се съгласи. — Втренчих се в него с присвити очи. — Успя ли вече да пробуташ някой свой човек в Ашаба?
Очите му се разшириха от почуда.
— Логично беше да опиташ, Ктучик. Зедар е там и записва всяка дума на Торак. Ако вие с онова мекотело Урвон не вкарате там свои хора, Зедар със сигурност ще ви надцака.
— Работя по въпроса — отговори ми той кратко.
— Надявам се. Няма да е зле някой от вас да се добере до Ашабските пророчества, преди Торак да ги е заличил без следа при следващия си гневен изблик.
— Урвон има препис. Винаги бих могъл да го взема от него.
— Торак е изгорил преписа на Урвон. А бе, вие не си ли говорите помежду си?
— Нямам какво да кажа на Урвон.
— Както и на Зедар, предполагам. Боричканията помежду ви облекчават неизмерно моята задача.
— Не ти си човекът, който ще реши всичко, Белгарат. Ти вече изигра ролята си на Дете на Светлината и по мое лично мнение се провали. Трябваше да убиеш Зедар, когато ти се бе удала тази възможност.
— Определено имаш нужда от повече информация, Ктучик. Ролята на Зедар във всичко това все още не е приключила. Той все още има дела за вършене и ако не ги свърши, можем отново да се озовем пред онази трета възможност, за която ти споменах. Някои от твоите гролими са били обладани от твоята Необходимост. Записвай внимателно думите им и не се опитвай да ги променяш после. Торак е затрил цели страници от Ашабските пророчества и така твоите западни гролими-пророци могат да се окажат единственият източник, с който разполагаш. Някои неща
— Аз съм наясно със своите отговорности, Белгарат. Ти си върши твоята работа, а аз ще си върша моята.
— За мен не се притеснявай — му казах.
После станах и се усмихнах.
— За мен беше удоволствие да си побъбря с теб, старче. Трябва някой път да го направим отново.
— Удоволствието беше изцяло мое, друже — отвърна ми той с тънка усмивчица на лице. — Чувствай се поканен.
— О, ще се възползвам, Ктучик, непременно ще се възползвам. А дотогава не се опитвай да ме преследваш и не пращай никого да ми се пречка из краката, или поне не пращай някой, който ще ти липсва особено след това.
— Пет пари не давам за никого, старче.
— А би трябвало, Ктучик. Може така да ти просветне поне мъничко.
Излязох от стаята и затворих вратата след себе си.
Двадесет и осма глава
Отлетях право на запад от Рак Ктол, после се превърнах във вълк и свих към източната граница на Марагор, изкачих се през Толнедранските планини и оттам се спуснах към южния край на Долината. Бях адски доволен от себе си. Всичко в Рак Ктол бе минало повече от добре.
Когато се добрах до кулата, тъкмо се развиделяваше.
— Как мина? — попита ме Белдин, след като се присъединих към него и Поул.
— Не беше зле. — Макар и доволен от себе си, нямах намерение да се перча.
— Какво стана, татко? — попита Поул с онзи неин подозрителен тон, с който ме посреща всеки път, когато ме изпусне от погледа си и за пет минутки. Иска ми се Поулгара да ми се довери поне веднъж. Това най-вероятно би попречило на слънцето да изгрее.
Свих рамене.
— Просто отскочих до Рак Ктол.
— Да, това го знам. И…?
— Не го убих.
— Татко, карай по същество!
— Просто си поприказвахме. Казах му куп неща, които вече знаеше. Трябваше ми добро извинение за това, че съм се промъкнал толкова близо до него. Всъщност, исках да изпитам способностите му. Излиза, че далеч не е толкова добър.
Седнах на любимото си кресло.
