Белгарат — магьосникът

— О, чудесно! — възкликна саркастично Белдин. — Значи всичко опира до някаква си игричка! И кога ще стане това?

— Скоро, сине мой. Много скоро.

— Не можеш ли да бъдеш малко по-конкретен, Учителю? Нашите представи за време вероятно се разминават и това „скоро“ би могло да означава за теб нещо съвсем различно от това, с което аз го свързвам.

— Изборът трябва да бъде направен, когато светлината на избухналия звезден грозд достигне до този свят.

— А това би могло да се случи всеки момент, нали? Още тази нощ, да речем.

— Овладей нетърпението си, Белдин — каза Алдур. — Ще има знамения, които ще ни подскажат, че мигът на Избора наближава. Пропукването на света беше едно от тези знамения. Ще има и други.

— Например? — не мирясваше Белдин. Тази мисъл изглежда не му даваше покой.

— Преди светлината да докосне този свят, за миг ще настъпи пълен мрак.

— Тогава ще си отварям очите при всяко смрачаване — каза Белдин кисело.

— Доколкото разбирам, има два възможни Изхода от този сблъсък — отбеляза Белмакор. — Торак служи на единия от тях, нали?

— Да, така е. Всеки от тези два Изхода е съставен от безброй по-малки части, някои от които дори не подозират за своето предназначение.

— Кое от двете Предназначения е възникнало първо, Учителю? — попита Белкира.

— Не знаем. Не ни е отредено да знаем.

— Още игрички — каза Белдин с безкрайно отвращение. — Мразя игричките.

— Ала в тази ще трябва да се включи всеки от нас, добри ми Белдине. Правилата може и да не са ни по вкуса, но ще трябва да им се подчиним, защото са определени от двете воюващи Предназначения.

— И защо? Битката си е тяхна. Защо трябва да замесват и нас? Защо просто не изберат място и време и не си уредят сметките веднъж завинаги?

— Защото не могат да го сторят, сине мой. Ако се противопоставят пряко едно на друго, техният сблъсък ще унищожи Вселената.

— А това май не ни устройва — подхвърли незлобливо Белкира.

— Ти си наместник на другия Изход, нали, Учителю? — попита Белсамбар. — Торак е наместник на единия Изход, а ти — на другия?

— Аз съм част от всичко това, сине мой — каза Алдур. — Всички сме част от него. Ето защо това, което правим, е толкова важно. И все пак след време ще се появи някой, който ще е още по-важен от нас. Именно той ще се възправи срещу Торак и ще разчисти пътя пред Избора.

Тогава за пръв път чух за Белгарион. Алдур обаче бе подготвял неговото идване още от сътворението на нашия свят. Казано по-простичко, Боговете създали този свят, за да има Белгарион почва под краката си, докато възстановява реда във Вселената. Това беше доста сериозна отговорност за някой като Гарион, но мисля, че той се справи достойно. Нали все пак всичко свърши добре.

Обяснението на нашия Учител ни даде да разберем от какво огромно значение е всичко, което правим. И макар да бяхме погълнати изцяло от своите задачи, ние не можехме да не си дадем сметка колко е променен светът след стореното от Торак. Новото море, което приличаше по-скоро на океан, изникнал насред континента, промени драстично климата. Планинската верига, която нашият Учител бе издигнал заедно с Белар, направи промените още по-осезаеми. Летата станаха по-горещи и по-сухи, а зимите — по- дълги и по-студени. Това е една от причините да се ядосвам толкова, когато някой започне да си играе с времето. Виждал съм какво може да се случи, когато някой реши да „дооправи“ естествения климат. Двамата с Гарион си говорихме веднъж доста дълго по този въпрос или по-скоро аз му говорих дълго. Той ме слушаше. Поне се надявам да ме е слушал. Гарион притежава огромна сила и понякога й изтърва края преди да е обмислил достатъчно внимателно последствията.

С промяната на климата в света около нас постепенно настъпиха и други изменения. Необятната прастара гора, с която Долината граничеше на север, започна да оредява и накрая се превърна в степ. Алгарите сигурно не са имали нищо против това, но аз лично предпочитам дърветата.

Най-драстично се преобрази климатът в далечния Север. Белар обаче не се отказа от своя план да се добере някак до ангараките и неговите алорни трябваше да свикнат със суровите зими.

Така или иначе, ние в Долината си имахме други, далеч по-неотложни грижи. Пропукването на света бе задействало много нови процеси и Алдур не ни даваше да си поемем дъх, преди да се убеди, че всичко, което трябва да се случи, се случва. Предполагам, че и при ангараките нещата са стояли по същия начин. Двете съревноваващи се Предназначения без съмнение вече маневрираха на „бойното поле“.

Около двайсет години след пропукването на света нашият Учител ни събра в кулата си и предложи един от нас да отиде до Малория, за да разбере какво са намислили Торак и неговите ангараки.

— Аз ще отида — предложи услугите си Белдин. — Летя по-добре от останалите си побратими и освен това ще мога да се смеся с ангараките, без да предизвикам някакви съмнения.

— Логиката ти нещо ми убягва, старче — каза Белмакор. — Бих казал, че си доста забележителна персона.

— Точно там е работата. Когато хората ме погледнат, те забелязват само гърбицата и това, че ръцете ми са по-дълги от краката. Никой не се заглежда в лицето ми, камо ли да се замисли от коя раса съм. Това да си недъгав има и своите преимущества.

— Искаш ли да дойда с теб? — предложи Белсамбар. — Аз все пак съм ангарак и познавам тамошните обичаи.

— Благодаря за предложението, братко, но по-добре недей. Мнението ти за гролимите отдавна е прекрачило прага на неодобрението. Едва ли ще успеем да запазим своята анонимност твърде дълго, ако изкормяме всеки срещнат свещенослужител на Торак. Ще отида само да хвърля едно око тук-там и предпочитам Торак да не разбере за посещението ми.

— Няма да ти преча, Белдин.

— Хайде да не рискуваме, а? Обичам те твърде много, за да поставя живота ти на карта.

— Но ти наистина не бива да ходиш сам в Малория, Белдин — каза му Белзедар със странен блясък в очите. — Мисля, че ще е най-добре и аз да дойда с теб.

— Аз не съм дете, Белзедар. Мога да се грижа за себе си.

— Убеден съм в това, но ако сме двама, ще можем да покрием по-голямо пространство. Другият континент е доста обширен, а ангараките вероятно вече са се пръснали из него. Учителя иска колкото се може повече информация, при това възможно най-бързо. Ето защо двама ще свършат по-добре работата.

Сега виждам, че доводите на Белзедар бяха доста прозрачни. Обществото на ангараките беше най- изкъсо държаното човешко общество в света. Торак не би позволил на хората си да се пръснат. Те му бяха нужни на едно място, за да ги държи под пълен контрол. Трябваше да се досетя, че Белзедар има други причини да отиде до Малория. Да помогне на Белдин определено не беше една от тях.

Двамата спориха известно време, но накрая Белдин отстъпи.

— Все ми е тая — каза той. — Ела, щом толкова ти се е приискало.

И тъй, на следващата сутрин двамата приеха облика на соколи и отлетяха на изток.

Не след дълго и ние се пръснахме във всички посоки. На мен Учителя възложи няколко доста мащабни мисии в Арендия и Толнедра.

Младата вълчица, естествено, тръгна с мен. Не си бях и помислял да я оставям. Но дори да бях опитал, едва ли щях да постигна нещо. При първата ни среща тя бе казала: „Ще поостана известно време с теб.“ Очевидно краят на това „известно време“ все още не бе дошъл. Но аз нямах нищо против. Тя беше приятен спътник.

Най-късият път до северна Арендия минава през Улголанд, затова двамата с вълчицата навлязохме в планините и продължихме в северозападна посока. Всяка вечер приготвях подходящ лагер за двама ни. Отначало огънят малко я изнервяше, но не след дълго неговата топлина започна да й допада.

След няколко дни си дадох сметка, че ще минем доста близо до Пролгу. С новия Горим не хранехме