— И какво успели да установят? — попитах аз.
— Докладът е от петстотин страници, Белгарат. Ще осъмнем, докато ти го разкажа.
— Съкрати го.
— Е, в общи линии всичко опира до това, че на Мелсенската империя й е необходима повече територия.
— И за да измъдрят
— Мелсените са перфекционисти, старче. Освен това комисията е предложила експанзия към сушата.
— А тази суша не е ли вече заета?
— Ами заета е, но цялото население по източното крайбрежие — чак до земите на карандите — е от далски произход, тъй че между двата народа съществува определено родство. Императорът изпратил емисари при нашите братовчеди от Ренгел и Селанта, за да обсъдят с тях възможните решения на проблема.
— И кога е започнала войната? — изтърси Белдин, без да го увърта излишно.
— О, до война не се стигна, старче. Ние, мелсените, сме твърде цивилизовани за това. Емисарите на императора просто посочили на незначителните кралчета какво биха спечелили, ако се съгласят да станат част от Мелсенската империя. Както и какво ще загубят, ако откажат.
— Накратко, заплашили са ги — уточни Белдин.
— Не съвсем, скъпи ми друже. Емисарите са били извънредно учтиви, но въпреки това са успели да създадат правилно впечатление за това колко разочарован ще бъде императорът, ако не получи онова, което иска. Малките владетелчета на мига схванали идеята. Между другото, след установяването на здрави връзки с Ренгел и Селанта, мелсените анексирали Даршива и Пелдан. Но Гандахар още им се опъва. Хората от джунглите на Гандахар са опитомили слона, а кавалерията от слонове е нещо, на което и най- лекомисленият военачалник трудно може да махне с ръка. Сигурен съм обаче, че скоро всичко ще си дойде на мястото.
— Мислиш ли, че ще прекрачат и границите на далите? — попитах аз.
Белмакор поклати глава.
— Това определено няма да е добра идея, Белгарат.
— Защо? Доколкото знам, далите не са особено войнствен народ.
— Не са, но само луд би могъл да им се изпречи на пътя. Те изучават тайните на естеството и вече са открили безброй неща, които биха могли сериозно да вгорчат живота на всеки, дръзнал да ги нападне. Да си чувал някога за Урвон?
— Той е един от учениците на Торак, нали така?
— Да. В общи линии е успял да подчини гролимите в Мал Яска, докато Ктучик управлява Ктол Мишрак. Та преди няколко години Урвон пожелал да научи повече за местните жители на Малория и затова пратил гролимите си да им хвърлят един поглед. Онези, които изпратил в Кел, въобще не се върнали. И до ден днешен продължават да бродят слепи и полудели в сянката на прокълнатите планини. Естествено, човек трудно може да прецени кога точно е полудял един гролим — те и без друго не са съвсем с всичкия си.
Белдин се изсмя като прегракнал пес. Всъщност аз не съм го чувал да се смее по друг начин.
— Добре казано, братко.
— С какво толкова са се захванали далите от Кел? — попитах с нескрито любопитство.
— С какво ли не — магьосничество, призоваване на духове, астрология.
— Само не ми казвай, че все още се занимават с тия мухлясали недомислици.
— Не съм съвсем убеден, че става въпрос за недомислици, старче. Астрологията, например, е приоритет на Зрящите, а те в известен смисъл оформят обществения елит в Кел. Кел съществува от незапомнени времена, без някога да е имал нещо, което поне малко да наподобява правителство. Местните просто се подчиняват безпрекословно на Зрящите.
— Срещал ли си някой от тези „зрящи“? — попита Белдин.
— Една от тях — млада жена с превръзка на очите.
— И как чете бъдещето чрез разположението на звездите, щом е сляпа?
— Не казах, че е сляпа, старче. Разбрах, че си сваляла превръзката само когато трябвало да прочете нещо от Книгата на Небесата. Беше странно момиче, но далите до един я слушаха в захлас. Не че разбрах нещо от това, което каза.
— Обичайният трик на хората, които се преструват, че могат да надзърнат в бъдещето — отбеляза Белдин. — Когато говориш несвързано, трудно могат да те обвинят в мошеничество.
— Не мисля, че те са мошеници, Белдин — възрази му Белмакор. — Далите ми казаха, че досега никой от Зрящите не е бъркал в предсказанията си. Просто мислят с векове напред. За тях Втората епоха е започнала, след като Торак разцепи света.
— Това определено си беше събитие, което трудно се забравя — казах аз. — Алорните започнаха своя календар от този ден. Ако не се лъжа, според тоя календар сега трябва да сме сто трийсет и осма година, там някъде.
— Глупости! — изсумтя Белдин.
— Така поне си намират занимавка, за да не мислят непрекъснато как да се счепкат със съседите си.
Вълчицата изприпка към нас през поляната.
— Чудя се кога ли най-после ще се прибереш у дома — каза ми тя натъртено.
— Май е станала лоша почти колкото истинска съпруга — отбеляза Белдин.
Тя му се озъби. Така и не можех да преценя каква част от думите ни разбира.
— Ще се връщаш ли в Малория? — попитах Белмакор.
— Не мисля, старче. По-скоро ще навестя марагите. Те са ми по-симпатични.
— Е, аз поне се връщам в Малория — каза Белдин. — Все още искам да разбера кой е третият ученик на Торак. Пък и няма да е зле някой да наглежда Белзедар. Стига да успея да го спипам, разбира се. Всеки път, когато се доближа до него, той все ми се измъква.
Белдин се обърна към мен.
— Ти какво смяташ да правиш?
— Като начало ще се прибера у дома, иначе рискувам моята приятелка да ме захапе за крака и да ме завлече там насила.
— Имах предвид в по-далечна перспектива, Белгарат.
— Не съм съвсем сигурен. Май ще поостана тук за известно време, поне докато Учителя не ми намери някаква работа.
— Е — обади се отново вълчицата, — прибираш ли се или не?
— Да — въздъхнах аз, вдигайки очи към небето.
Чувствах се самотен в Долината след смъртта на Белсамбар. Белдин и Белзедар бяха в Малория, а Белмакор замина за Марагор, най-вероятно за да се позабавлява с местните красавици. Което ще рече, че при Учителя останахме само аз и близнаците. Между нас имаше нещо като негласно споразумение близнаците никога да не се отделят от Алдур. Тази традиция започна от деня, в който Торак открадна Сферата от нашия Учител.
През следващите няколко века ми се отвори доста работа — цял куп нагласени женитби и дори няколко убийства.
(Стреснах ли ви? Не би трябвало. Аз никога не съм се преструвал на светец, а на света винаги има хора, които са, меко казано, неудобни. Не казвах на Учителя какво точно съм направил, но той не ме и питаше. Не смятам да си губя времето — нито пък вашето — с недоизкусурени извинения. Бях воден от Необходимостта, което означава, че съм постъпил правилно.)
Годините си минаваха една след друга. Щях да подмина трихилядния си рожден ден, без дори да се сетя за него, ако моята спътница не ми бе напомнила. По някаква причина тя никога не забравяше за рождения ми ден, което беше наистина странно. Вълците следят сезоните, но не и годините, ала тя нито веднъж не забрави за деня, който вече отдавна бе изгубил всякакво значение за мен.
Онази сутрин доста трудно отворих очи. Бяхме празнували нещо с близнаците предишната вечер, не
