— Това поне трябваше да се получи.
— И той си има някакво специално значение?
— Най-вероятно. Само дето не съм съвсем сигурен какво точно е то. Учителя ми каза да го измайсторя, но не си направи труда да ми обясни защо.
— Не трябва ли този амулет да е за Поул? Та нали това си е нейното дърво?
— Дървото си беше там доста преди да се е появи Поулгара. — Вдигнах в ръка втория амулет. — Този тук е за нея.
Белдаран го погледна.
— Сова? Никак не ми се връзва с Поул.
— Идеята не беше моя.
Създаването на совата за втория амулет ми бе коствало доста болка. Спомените отново ме бяха споходили.
Да, Дюрник, можех, разбира се, да ги сътворя с едно движение на ръката си, но Учителя ми каза да ги направя на ръка.
Знаех какво означава поне моят амулет. Бях приемал облика на вълк толкова често, че можех да го оформя и със затворени очи. Сложих си го, въздъхнах и щракнах закопчалката.
— А-а… татко? — обади се Белдаран с ръка, опипваща нейната закопчалка.
— Да, миличко?
— Нещо не й е наред на моята закопчалка. Не мога да я откопчая.
— Така трябва, Белдаран. Не бива да сваляш амулета.
— Никога?
— Никога. Учителя иска да ги носим непрекъснато.
— Това може да се окаже малко неудобно.
— Едва ли ще представлява чак такъв проблем. Ние сме семейство, Белдаран. Амулетите трябва да ни напомнят за това.
— И амулетът на Поулгара ли е с такава закопчалка?
— Да.
Белдаран прихна.
— Какво му е толкова смешното?
— Не мисля, че ще й хареса, татко. Амулет, който не може да се сваля, страшно ще й лази по нервите.
Махнах й с ръка.
— Тогава може би ще е по-добре да не й казваме за малката тайна на амулета, преди да се е озовал на вратлето й.
— Защо не! — смигна ми Белдаран съзаклятнически. После се засмя отново, прегърна ме и ме целуна по бузата.
На следващата сутрин двамата отидохме до дървото, за да дадем амулета на Поулгара.
— И какво да го правя? — озъби ми се тя както обикновено.
— Носи го — казах й аз.
— И защо?
Вече беше започнало да ми писва.
— Идеята не е моя, Поул. Направих амулетите, защото Алдур пожела да го сторя. Сега просто си го сложи и престани с тези глупости. На всички ни е време да пораснем.
Поулгара ме изгледа някак странно, но после окачи амулета на вратлето си и закопча механизма.
— Сега вече сме трима — каза Белдаран топло.
— Невероятно — тросна й се Поулгара, — ти си знаела да броиш.
— Не ставай гадна — отвърна й Белдаран. — Знам, че си по-умна от мен. Не е нужно всеки път да ме зашлевяваш с истината. А сега се върни у дома, където ти е мястото.
Можех да повтарям същото с месеци, без Поулгара дори да ми обърне внимание, но когато го каза Белдаран, моята вироглава дъщеря се съгласи, без дори да спори. И тъй, тримата се върнахме заедно в кулата и първо се заехме с домакинството.
Странно, ала от този миг нататък нещата потръгнаха що-годе спокойно. Белдаран някак успяваше да предотврати повечето караници, които неминуемо назряваха между мен и Поулгара, да не говорим, че дори убеди Поул да си сложи отново амулета, след като тя все пак успя да отвори закопчалката. Моята русокоса дъщеря имаше право. Поулгара беше много по-интелигентна от нея. Което в никакъв случай не означаваше, че Белдаран е глупава. Работата е там, че Поул е едно от най-интелигентните същества, които някога съм срещал. Да, характерът й наистина е отвратителен, но въпреки това тя си остава адски интелигентна.
Съжалявам, Поул, ала това си е самата истина. Няма защо да се срамуваш от истината.
Още щом стъпи в кулата, Поулгара се зае с кухнята. Белтира и Белкира я бяха научили да готви, а освен това й доставяше невероятно удоволствие. Още повече, готвенето наистина й се удаваше. Аз обикновено не обръщам особено внимание на онова, което ям, но когато при всяко сядане на масата те очаква истински пир, няма как да не започнеш да го забелязваш.
Само да не си помислите, че всичко вървеше по мед и масло. Въпреки усилията на Белдаран, двамата с Поул все пак успявахме да се сдърпаме за нещо от време на време.
Всичко това продължи около три години и през това време ние с Поулгара положихме основите на онзи модел на взаимотношения, който спазваме в една или друга степен през последните три хиляди години. Тя все още продължава да прави някои доста хапливи забележки относно определени мои привички, но аз пък опитвам да не й се връзвам. Вече отдавна не си крещим и невероятно рядко ни се случва да се проклетисваме. Не че не ни се иска да го правим по-често, но вече сме се научили да се държим прилично поне в присъствието на Белдаран.
Малко преди шестнайсетия рожден ден на момичетата, отново ми се яви Алдур. Същата вечер двамата с Поул се бяхме увлекли в доста сериозен спор. Всичко започна с моята забележка, че й е време да се научи да чете. Наистина не можете да си представите колко я обиди това.
— Глупачка ли се опитваш да ме наречеш? — процеди тя през зъби и оттук нататък събитията се развиха мълниеносно. И до ден днешен не мога да разбера с какво всъщност успях да я ядосам така.
Както и да е, след цялата препирня си легнах в отвратително настроение, но пък заспах дълбоко.
— Белгарат, сине мой. — Гласът, естествено, ми беше познат.
— Да, Учителю?
— Твоят род трябва да се обедини с този на Пазителя на Сферата!
— Необходимостта ли го изисква, Учителю?
— Да, любими ученико. Но знай, че това ще е най-отговорното поръчение, което някога съм ти възлагал. От съюза между твоя род и този на риванския крал ще се роди истинското Дете на Светлината. Затова избери коя от дъщерите си ще дадеш на Пазителя за съпруга. Тъй моята Воля ще се обедини с Волята на моя брат Белар и дори Торак няма да успее да ни попречи.
Бях изкушен да помисля, ей Богу, много бях изкушен. Но вече знаех коя от дъщерите ми е бъдещата съпруга на Рива. Та нали ми я бе описал в най-дребни детайли през онзи ден на Острова на Бурите. Момичето от неговите мечти определено нямаше тъмна коса.
Белдаран беше невероятно въодушевена, след като й казах за своето решение.
— Крал? — възкликна тя.
— Ами, на практика, да. Но не съм съвсем сигурен, че Рива се възприема като такъв. Той по принцип не си пада особено по церемониите и етикета.
— А как изглежда?
Свих рамене.
— Висок, с тъмна коса, сини очи…
Отидох до кухненската мивка и взех оттам съд с вода. Върху повърхността с няколко движения на
