Сътворих кърпичка — от нищото, естествено — и й я подадох.
— Благодаря ти.
Тя си издуха първо носа, а после си избърса очите.
— Дали тук някъде има нещо като баня? — попита ме после.
— Вероятно. Ще ида да попитам съдържателя.
— Ще съм ти задължена. Май че е време да се поизчистя. Вече нямам причина да ходя мръсна, нали?
Тогава не разбрах какво точно иска да каже с това.
— Татко, защо не се разходиш из града и не ми купиш някоя прилична рокля? — предложи ми тя.
— Разбира се, Поул. Нещо друго?
— Гребен и четка, може би. — Поул придърпа един от рошавите си кичури и го огледа критично. — Изглежда ще трябва да направя нещо и по въпроса с косата си.
— Ще видя какво ще намеря. А искаш ли панделка?
— Не ставай смешен, татко. Да не съм коледна елха, та да имам нужда от украса? Върви да намериш съдържателя. Наистина ми се иска да се изкъпя. О, и нека роклята да бъде по-скромна. Това е сватбата на Белдаран, а не моята. Ще бъда в стаята си. — И тя тръгна надолу по коридора.
Намерих баня и после отидох да потърся Анрак. Открих го да си пийва заедно с Белдин в близката кръчма.
— Върви да намериш шивач — казах.
— Какво да намеря?
— Поулгара иска нова рокля.
— Какво й е на тая, с която е облечена в момента?
— Просто го направи, Анрак, недей да спориш с мен. О, тя иска още гребен и четка. Шивачът най- вероятно ще знае къде би могъл да ги намериш.
Анрак погледна мрачно полупразната си халба.
— Веднага, Анрак!
Той въздъхна и излезе.
— За какво е всичко това? — попита ме Белдин.
— Поулгара е решила да се променя. Вече не иска да изглежда като изоставено птиче гнездо.
— И как се стигна дотам?
— Нямам никаква представа, но не смятам и да питам. Щом иска да изглежда като момиче, а не като купа сено, това си е нейна работа.
— Виждаш ми се нещо въодушевен.
— И още как. — И аз скочих във въздуха с възторжен вик.
Всички бяхме изумени, когато Поулгара влезе в стаята на следващата сутрин. Роклята, която носеше, беше синя, естествено. Поул носи почти винаги само синьо. Сега, когато най-после се бе измила, ние всички забелязахме, че кожата й е не по-лоша от тази на сестра й, а тя самата е изумително красива. Но онова, което ни учуди най-много, беше начинът, по който се държеше. Макар и още на шестнайсет, Поулгара излъчваше царствеността на истинска кралица.
Рива и Анрак тутакси скочиха на крака и й се поклониха. После Анрак въздъхна.
— Какво има? — попита го братовчед му.
— Мисля, че направих грешка.
— Да ти беше за пръв път, разбирам.
— За тая обаче ще съжалявам. Може би щях да имам някакви шансове с лейди Поулгара, ако бях по- настойчив, разбира се. Долината е доста изолирана и тя нямаше други обожатели. Боя се, обаче, че вече е твърде късно. Стъпим ли веднъж на риванска земя, всеки млад мъж ще хукне да й предлага услугите си.
Поул го възнагради с дружелюбен поглед.
— А ти защо я остави да се изплъзне? — попита го Рива.
— Не видя ли как изглеждаше тя вчера?
— Не, не съвсем. Мислите ми бяха заети с други неща.
Белдаран се изчерви. Мислите и на двама им бяха заети с „други неща“ предишния ден.
— Моля ви, само не се обиждайте, лейди Поулгара — каза Анрак.
— Няма за какво, Анрак — отвърна му тя. Изглежда беше доста поласкана от факта, че я наричат „лейди Поулгара“. Сега вече всички се обръщат към нея така, но въпреки това тя грейва всеки път, когато чуе това обръщение.
— Е… — продължи Анрак, опитвайки се да подбере подходящите думи, — лейди Поулгара беше малко… по-различна. Аз мисля, че тя е магьосница като баща си. Разбира се, той е магьосник, а не магьосница, така де, разбирате какво искам да кажа. Та всички магьосници са много мъдри и тя сигурно е размишлявала над нещо много важно през последните милион години или там някъде.
— Аз съм само на шестнайсет, Анрак — поправи го меко Поулгара.
— Ами, да, знам, но за вас времето не е такова, каквото е за нас, обикновените хора. Вие можете да накарате времето да спре и после пак да тръгне, в който си миг поискате, нали така?
— Можем ли да направим нещо такова, татко? — попита ме тя с известно любопитство.
— Не знам. — Погледнах Белдин. — Можем ли?
— Теоретически погледнато, можем — отвърна ми той. — Двамата с Белмакор обсъждахме веднъж тази възможност, но решихме, че идеята не е много добра. Така можеш да объркаш всичко — едно място или момент с друго място и друг момент. После най-вероятно ще е адски трудно да се възстанови, а не можеш просто да зарежеш всичко, както си е.
— А защо не?
— Защото ще бъдеш на две места в едно и също време.
— Че какво лошо има в това?
— Ще бъде парадокс, Белгарат. Двамата с Белмакор не бяхме съвсем сигурни какво би могло да причини това на Вселената, да я пренареди, да я разкъса на парченца или дори да я накара да изчезне.
— Едва ли.
— Е, аз реших, че няма да съм онзи, който ще опита, за да разбере.
— Сега разбра ли какво имах предвид, когато ти обяснявах що за хора са магьосниците? — обърна се Анрак към своя братовчед. — Тъй или иначе, лейди Поулгара се беше покачила на едно дърво и правеше разни… магьоснически работи. Аз… такова, й предложих да се омъжи за мен, тъй като нейната сестра ще се омъжва, а близнаците обичат да правят всичко заедно. Тя изглежда не си падна особено по идеята и затова реших да не настоявам. И ако трябва да бъда абсолютно честен, тя не беше особено спретната, когато я видях за пръв път.
Анрак замълча и погледна плахо Поулгара.
— Аз се бях маскирала, Анрак — помогна му тя.
— Наистина ли? И защо?
— Магьоснически работи, сам се сещаш.
— А, така ли? Много добре се бяхте маскирала, лейди Поулгара. Изглеждахте си като истинска мърла.
— На твое място бих сменила темата, Анрак — посъветва го Белдаран. — Защо вместо да си говорим за глупости, не закусим, за да можем после да започнем да си стягаме багажа? Нямам търпение да видя новия си дом.
Още същия следобед отплавахме и два дни по-късно вече бяхме в столицата на Рива. Неговите поданици се бяха събрали на брега и ни чакаха. Не мисля, че риванците бяха особено заинтересовани от мен или Белдин. Всички искаха да видят бъдещата кралица. Рива кръжеше непрекъснато около нея, да не би случайно прашинка да падне върху момичето на неговите мечти. Освен това не искаше никой да я хареса
— По-добре си намери някоя цепеница — промърмори ми Белдин.
— Какво?
— Цепеница, Белгарат — голямо твърдо парче дърво от тези, които се слагат в камините.
