Аз често се отбивах при него заедно с Анрак и Алгар. Причината за това беше най-вече, че и на тримата ни беше писнало да се разправяме с ядосани жени.
— Имаш ли някакви вести от Белдин? — попита ме една сутрин Алгар, след като вече се бяхме качили в стаята на Рива.
— Не и от няколко месеца насам — отвърнах му аз. — Предполагам, че ангараките просто са се кротнали за известно време.
— А Торак още ли е в Ашаба? — поинтересува се Рива.
— Доколкото знам, да. Последния път Белдин ми каза, че бил във все същото полуналудничаво състояние.
— Това не го разбирам — призна си Анрак. — Какво точно става с него?
— Имаш ли някаква представа за двете Необходимости?
— Смътна. Жрецът на Белар приказва понякога за тях в църквата. Обикновено заспивам преди края.
— Гледай тоя път да останеш буден — казах аз. — Най-просто казано, вселената е била съзадена с определена Цел.
— Дотук ми е ясно.
— Хубаво. Случило се обаче нещо, което разделило тази Цел. Сега има две възможности, а би трябвало да има само една.
— Ей тази част почти винаги ме приспива — уточни Анрак.
— Имай късмет да заспиш пак. Преди винаги получавахме наставления директно от Боговете, но сега те ни напуснаха и затова трябва да бъдем напътствани от някоя от двете Необходимости. Торак следва едната, ние — другата. Определени хора биват докосвани от двете Необходимости, и те започват да говорят. Останалите ги мислят за луди, но те не са. Тези хора ни предават напътствията.
— Това не е ли твърде изкривен начин да напътстваш някого?
Свих рамене.
— Може би, но така трябва.
— Защо?
— Нямам ни най-малка представа. Та Торак беснее вече от години, а Урвон следи всяка негова дума да бъде записвана. В тези налудничави наглед думи на Белязания се съдържат намеци за бъдещето. Още щом Торак отново дойде на себе си, той ще се опита да разбере тяхното значение.
Изведнъж се сетих за нещо.
— Драс още ли държи онзи ненормален прикован при стените на Боктор? — попитах Рива.
— Да, доколкото знам. Освен ако онзи приятел не е успял да прегризе веригите и да избяга. Има и още един, в Дарин. Не е чак толкова луд като тоя на Драс, но здравата му хлопа дъската.
Погледнах към Алгар.
— Ти имаш кланове близо до Дарин, нали?
— Да.
— Можеш ли да пратиш съобщение на водача на местния клан? Искам някой да записва бръщолевенията на тоя приятел. Вероятно са важни.
— Вече съм се погрижил за това, Белгарат.
— Май няма да е зле да си тръгна по заобиколен път — рекох аз замислено. — Искам да се запозная лично с тия двама пророци и да поговоря с тях. Може би ще успея да кажа нещо, което да задейства някое ново пророчество. Драс осъществил ли е вече контакт с надраките?
— Не лично — отговори ми Рива. — Драс си има твърде сериозни предразсъдъци на тема ангараки. Все пак в Боктор са пристигнали търговци и около границата също се върти някаква мижава търговийка. Търговците са снесли доста информация.
— Нещо важно?
— Трудно е да се каже. Фактите се поизкривяват, когато преминат през пет-шест посредника. От онова, което чух, мургите се придвижват на юг към земите на западните дали. Налага им се, както ми се струва. Тулите са почнали да отказват да изхранват бившите си господари, а около Рак Госка не расте нищо. Мургите трябва или да се преселят, или да умрат от глад.
— Може би ще стигнат чак до южния край на континента — каза Алгар. — Тази възможност не ми звучи чак толкова зле.
— Някой да е чувал нещо за Ктучик? — попитах аз.
— Мисля, че е напуснал Рак Госка — отвърна ми Рива. — Казват, че строял град на някакво място, наречено Рак Ктол. Трябва да е някъде сред планинските върхове.
— На мен ми се връзва — отбелязах аз. — Ктучик е гролим, а гролимите са в траур, откак Корим потъна в морето. Те всички си умират за храмове високо в планините.
— Мен лично никой Бог не може да ме накара да го почитам на такова място — каза Анрак. — Мога да отскоча до църквата, ако службата няма да продължи твърде дълго, но да се катеря като дива коза по чукарите…
Той погледна към мен.
— Ти срещал ли си някога тоя Ктучик?
— Май че да — отговорих му аз. — Мисля, че точно той ни преследваше, след като откраднахме Сферата. Ктучик на практика управляваше Ктол Мишрак. Торак се беше концентрирал върху Сферата и бе оставил в една или друга степен делничните грижи на Ктучик. Някой от двамата ученици на Белязания водеше преследването — или Ктучик, или Урвон. Но пък почти със сигурност знам, че Урвон не ходел в Ктол Мишрак, без Торак да го е привикал за нещо.
— Как изглежда този Ктучик?
— Като куче, поне последния път, когато го видяхме, изглеждаше така — промърмори Алгар.
— Като куче ли?
— Той е една от Хрътките на Торак — обясних аз. — Някои от гролимите приемат облика на кучета, за да могат да охраняват по-добре града.
— Че кой би поискал дори да се доближи до място като Ктол Мишрак?
— Някой като нас — отвърна му Алгар. После погледна към мен. — Белдин има ли някакви предположения за това къде може да се е дянал Зедар?
— Не ми е споменавал за нещо подобно.
— Мисля, че трябва да го държим под око. Знаем, че Урвон е в Мал Яска, а Ктучик — в Рак Ктол. Не знаем обаче къде е Зедар и това го прави доста опасен за нас. Урвон и Ктучик са ангараки. Ако някой от тях двамата дойде за Сферата, със сигурност ще пристигне с войска зад гърба си. Зедар не е ангарак, затова може да опита нещо по-различно.
Щях да си спестя — на себе си и на още цял куп хора — доста неприятности, ако се бях вслушал в думите на Леката стъпка. За съжаление, обаче, не можахме да обмислим като хората тази възможност, тъй като в стаята влетя пратеник от женското царство, няколко етажа по-долу.
— Господарю Рива — каза той на моя зет, — лейди Поулгара иска да слезете веднага при нея.
Рива скочи на крака.
— Всичко наред ли е? — попита той.
Пратеникът беше брадат мъжага във военни доспехи, който изглеждаше малко засегнат, че са пратили именно него. Поулгара не обръща никакво внимание на ранговете. Когато й притрябва нещо, просто праща първия, който й попадне.
— Всичко изглежда нормално — отвърна мъжът, повдигайки рамене. — Жените са се разтичали напред назад с легени гореща вода, а вашата жена крещи.
— Крещи ли? — В очите на Рива блесна див огън.
— Жените винаги крещят при раждане, Господарю. Моята жена ми е родила девет и при раждането на деветото пак крещя. Човек би си помислил, че след време трябва да свикнат, но не е така.
Рива го бутна настрани и хукна като луд надолу по стълбите.
Поулгара присъстваше за пръв път на раждане и вероятно затова бе извикала Рива малко рано. Родилните мъки на Бледаран продължиха още близо четири часа и Желязната Хватка не се отдели от леглото й. Мисля, че моята дъщеря получи важен урок в онзи ден. След това винаги измисляше някакво
