Арендия е просто една лоша шега.
Баща ми беше достатъчно подъл и остави ангараките необезпокоявани да възстановят мостовете през първите три притока. На четвъртия, обаче, строителите мурги ненадейно бяха засипани с астуриански стрели. След този случай ангараките станаха крайно предпазливи и губеха много време за пресичането на всеки от притоците. А това беше и нашата цел.
Тридесет и трета глава
Мимбратите ставаха все по-умели в разрушаването на мостовете, пък и взеха да се скрепяват внезапно възникнали приятелства между доскорошните кръвни врагове. Една малка група рицари се досети, че ако подкопаят основите на мостовете, това може да се окаже много по-ефективно. Те поговориха със своите съюзници, астурианските стрелци, и ги убедиха да удържат напиращия в гърдите им ентусиазъм, докато не се убедят, че мургите са напреднали достатъчно и за тях няма връщане назад. Тогава рицарите пускаха незабелязано по течението дървени трупи. Предварително разклатените мостове рухваха под напора им. Това принуди няколко хиляди мурги да се борят за глътка въздух в мътните порои.
Когато напуснахме Во Мимбре, нашата основна грижа беше да държим по-далече едни от други мимбрати и астурианци. Но когато се върнахме обратно в града, нямаше сила, която да ги раздели. Вековната омраза беше изместена от приятелство за вечни времена. Обзалагам се, че Торак не беше предвидил това, когато тръгна на запад.
Щом се завърнахме във Во Мимбре, ни устроиха истинско парадно шествие. Давах си сметка, че някои от жителите на града са скърцали със зъби при вида на астурианците, но това не помрачи радостта ни.
Замисълът на баща ми ни спечели така необходимите пет дни забавяне на атаката. Близнаците, които бяха пристигнали в града по време на нашето отсъствие, ни уведомиха, че чичо Белдин и генерал Керан вече са в покрайнините на Тол Хонет заедно с южните легиони. Баща ми побърза мислено да се свърже със сакатия си брат и той потвърди, че толнедранците и череките ще стигнат Во Мимбре навреме. Всичко беше готово за началото на битката, която трябваше да започне на следващия ден.
Докато баща ми оглеждаше за последно отбранителните позиции на града, майка се свърза с мен. „Поул — започна тя, — когато той се върне от огледа, кажи му, че поемаш грижата за ангараките. Мисля, че двете с теб отново трябва да навестим Торак.“
„Така ли? Защо?“
„Не обичам изненадите, затова е добре да държим под око Торак и Зедар.“
„Добре, мамо.“
Баща ми едва се държеше на краката си от умора, когато се върна от проверката, но това беше напълно естествено. Всички сме доста изнервени и изтощени преди решителна битка.
— Ще изляза да се поогледам, татко — казах му.
— Предполагам, че няма смисъл да се опитвам да те спра, нали?
— Така си е.
— Тогава хич няма да си правя труда. Но не стой навън цяла нощ.
Двете с мама отново се сляхме. Лесно открихме ръждясалото укрепление на Торак и отново използвахме онова удобно тясно прозорче, за да се промъкнем вътре.
— Ще ги накажа строго, Зедар — казваше точно в този момент Торак.
— Те си го заслужиха, Учителю — роболепно отвърна Зедар. — Жалките им ежби накрая станаха причина за твоя провал. Заслужават да заплатят с живота си тези грешки.
— Не бързай да ги съдиш, Зедар — злокобно отвърна Торак. — Ти самият още не си изкупил вината си за грешката в Мориндлен преди няколко века.
— Умолявам те да ми простиш, Учителю. Не позволявай гневът да те заслепи, макар напълно да съм заслужил наказанието.
— Аз не въздавам нито възмездие, нито опрощавам, Зедар — мрачно отвърна Торак. — Единствено съдбата е всесилна. Твоите братя Урвон и Ктучик усетиха нейното възмездие. А скоро ще дойде и твоят ред. Засега, обаче, аз все още се нуждая от теб.
Обзалагам се, че Зедар скръцна със зъби, когато Урвон и Ктучик му бяха приписани за „братя“.
Торак се изтягаше лениво на трона си, а полираната му маска проблясваше под светлината на кандилата. Той тежко въздъхна.
— Тревожа се, Зедар — призна неохотно. — Обзело ме е дълбоко съмнение и съм раздиран от колебание.
— Открий душата си пред мен, Учителю — настоя Зедар. — Дано двамата заедно успеем да премахнем грижите ти.
— Смаян съм от огромната ти самоувереност и дързост, Зедар — отвърна Торак. — Успя ли да прозреш в смисъла на казаното от онзи нещастник на брега на Мрин в Северна Драсния?
— Донякъде, Учителю.
— А известен ли си за прозренията ми в Ашаба?
— Да, Учителю.
— Не разбра ли досега, че двете пророчества не съвпадат напълно? Но и двете говорят за битката, която трябва да започне тук, пред стените на Во Мимбре, само след няколко часа.
— Така е, Господарю.
— Но сметките на Мрин не съвпадат с тези от пророчествата в Ашаба. Мрин твърди, че съдбата на света зависи от третия ден на битката.
— И аз така разбрах, Учителю.
— Ашаба обаче казва друго — че фатални ще са вторият и четвъртият ден.
— Това не съм го разтълкувал напълно, Учителю — призна Зедар.
— Мисля, че не е важно кой ще се възправи срещу мен в тази битка. Но е сигурно, че ако схватката между мен и Пратеника на боговете стане през втория или четвъртия ден, тогава аз ще надделея. Срещнем ли се обаче през фаталния трети ден, тогава Волята ще е на негова страна и аз ще изгубя. — Той изведнъж спря да говори и ясната му реч премина в непонятно фъфлене иззад стоманената маска. — Проклет дъжд! — ненадейно избухна божеството. — Проклети да са и реките, чийто буйни води забавят настъпването на войските ми! Ще закъснеем за решителната битка, Зедар! Само ако успеем да пристигнем два дни, дори ден по-рано, светът ще бъде
„Той мисли, че това е Гелан!“ — прошепнах аз.
„Какво каза?“ — Мисълта на майка беше също толкова неясна, колкото и моята.
„Той вярва, че ще се сражава с Гелан!“
„Как разбра това?“
„Титлите Пратеник на боговете и Сюзерен на Запада се отнасят до Риванския крал! Кой знае защо Торак е убеден, че Гелан се е върнал в Рива и е взел меча. Той дори не подозира, че всъщност ще се срещне с Бранд!“
Майка замълча за известно време, докато обмисли казаното.
„Може и да си права, Поул! — прие накрая тя. — Сведенията на Торак идват от Ктучик, а той разчита на новините от Чамдар. Баща ти обаче успя да му замае главата с хитрите си ходове из Сендария в продължение на векове. Излиза, че Торак не знае почти нищо за престолонаследника на Рива. Напълно е възможно да си мисли, че именно него ще срещне през третия ден от битката.“
„Убедена съм в това, майко. Ето защо ни беше наредено да преместим Сферата от ръкохватката на меча върху щит! Оръжието на Бранд няма да е меч — той ще се отбранява!“
През това време Торак продължаваше да говори. Ние с майка отложихме дискусията за по-късно, за да можем да го чуем.
— Ти
