Безразличието на Бога Дракон смрази кръвта на Зедар, видях го с очите си. Това принуди Зедар да преосмисли колко важна роля играе всъщност той в плановете на Торак за завладяването на света.
Двете с майка се върнахме в града. Когато влязох в тронната зала, там вече се бяха събрали всички останали.
— Какъв е техният следващ ход, Поул? — попита татко. Той винаги се опитваше да ме спре и мърмореше, когато му казвах, че „отивам да хвърля едно око“. Но това не му пречеше после да измъква и най-малката подробност за враговете ни.
— Зедар вече не е любимият ученик на Торак — отговорих. — Досега трябваше да е завладял Во Мимбре и неговият господар е много разочарован от провала му.
— А Торак не се слави с великодушие и не прощава чуждите грешки — добави Белтира.
— Годините не са смекчили нрава му, чичо.
— Успя ли да доловиш поне някакъв намек за това, което се кани да предприеме утре, Поул? — настоя баща ми.
— Нищо конкретно, татко. Торак има намерение да спазва правилата, установени от Необходимостта, но заповяда на Зедар да не се съобразява с тях. Вярно, той призна, че ще е покрусен, ако Необходимостта унищожи Зедар за нарушаване на заповедите й. Но ако това е цената на неговата победа, рече, то той бил готов да я плати с радост.
— Нека приемем, че ще нарушат правилата и това ще им се размине безнаказано — каза татко. — Ако сгрешим — чудесно. Но ако се окаже истина, по-добре да сме готови. Сега нека поспим. Утре на всички ще са ни нужни свежи сили.
Срещата приключи, но баща ми ме настигна по коридора.
— Мисля, че е добре да започнем прегрупирането на силите си — рече. — Ще кажа на Чо-Рам и Родар да започнат да затварят пръстена около източния фланг на Торак. После ще говоря с Бранд и Ормик, та да го подхванат от север. Искам войските им да са заели позиции и готови за бой, когато вдругиден пристигне Белдин. Следи за организацията тук, Поул. Зедар може и да ни изпревари.
— Разчитай на мен, татко — отговорих.
Беше още преди пукването на зората, когато новите обсадни машини на Зедар взеха да обстрелват градските стени. За една нощ той беше сътворил няколко мангонели — огромни катапулти, които мятаха срещу бранителите на Во Мимбре каменни късове от по половин тон всеки. Огромната мощ, с която тези скали се разбиваха в градските стени, изпочупи прозорците навред и всеки път разтърсваше мимбратската столица до основи. Шумът беше оглушителен. И което е още по-лошо, новите машини на Зедар имаха достатъчно голям обхват и стояха извън обсега на астурианските стрели.
Като се върна от обиколката си, баща ми предложи близнаците да изплагиатстват изобретението на Зедар и да ни построят същите мангонели. Както се получава обикновено, защитниците на атакуваната крепост имаха предимство. Зедар пращаше скали, които се разбиваха в дебелите крепостни стени, а нашите камъни и пламтящи факли унищожаваха хора. Стените продължаваха да стоят, а ангараките на Торак оредяваха след всеки удар. Дъжд от камъни с големината на юмрук разбиваше наведнъж главите на цели вражески редици. Лавината от запалени факли пък поразяваше още по-немилостиво. Ангараките сами ни помагаха за това — обхванати от пламъците, те се опитваха да избягат някъде и така още по-силно разпалваха огъня.
Тогава Зедар съвсем се отчая и реши да рискува
Изгубил разсъдъка си от отчаяние, Зедар накара гролимите да обединят сили, за да пресушат калните тресавища около града. На баща ми и близнаците трябваше малко време, за да разберат какво точно става. Но когато Зедар накара вихрушката да посипе града с пепелища от изсъхналата кал, аз вече бях намерила изход. Тримата с близнаците откъснахме малко парче от бурята на Зедар, накарахме я да се завихри като торнадо на няколко мили надолу по река Аренд и после я върнахме във вид на воден стълб. След това я пуснахме да върлува, неспирана от нищо. Водният порой слегна прашните облаци и пред очите ни изскочиха мургите, които дотогава незабелязано се бяха промъквали през непрогледната пушилка. В този миг на сцената отново излязоха астурианските стрелци.
Приносът на баща ми в цялата операция приличаше по-скоро на детска игра, но той истински се забавляваше. Да накараш врага си да се чеше като побеснял от стратегическа гледна точка не е кой знае какво решение, но татко много се гордееше с постижението си.
Така оцеляхме и през втория ден от битката. Знаех, че това е съдбоносно за нас, но не споделих с останалите колко важна е победата. Майка много настояваше да си мълча.
„Това само би ги смутило, Поул — увери ме тя. — Мъжете лесно се притесняват, затова нека запазим в тайна колко важен е третият ден. По-добре да не създаваме поводи баща ти да изригва на талази едно след друго гениални предложения. Това може да наруши равновесието на нещата, които предстоят да се случат.“
Решаващи за успеха на нашата защита бяха толнедранските легиони. Ето защо още преди съмване аз полетях надолу по течението на река Аренд, за да се уверя, че бойните кораби на Елдриг плуват към нас, натоварени с подкрепления. Признавам, олекна ми, когато открих, че почти са стигнали мястото, където ги очаквахме. Белтира напусна града, за да се присъедини към войските ни, разположени на изток. Белкира пък тръгна на север, където бяха сендарите, риванците и астурианците. Двамата с баща ми кацнахме върху един клон, откъдето можехме да наблюдаваме бойното поле и да издаваме заповеди. Татко, естествено, изобщо не подозираше, че аз не съм сама в тялото на бялата сова. Не беше никак трудно да го заблудим. По- важното беше, че Торак не знае за присъствието на майка. Тя беше тайната ученичка на Алдур, а Богът Дракон изобщо не подозираше за съществуването й. Готова съм да се обзаложа, че именно нейната намеса при Во Мимбре помогна да устоим на Едноокия.
Идеята да сигнализираме с роговете беше на баща ми. Тя не свърши никаква работа, освен че задоволи жаждата му за мелодраматични финтифлюшки.
Членовете на нашето семейство бяха пръснати сред войската. Разполагахме с много по-ефективни способи за общуване, но татко упорито настояваше за тези концерти с бойните рогове. Признавам, арендите бяха очаровани от мистериозния им звук, който кънтеше между хълмовете. Освен това продължителните изсвирвания и техния екот изнервиха до крайна степен ангараките. Надраките бяха на ръба на нервна криза още преди да е започнала битката. Затова Яр лек Тун прати разузнавачи в гората, та да разберат какво става. Астурианците и хората на Бранд само това и чакаха. Яр лек Тун така и не получи известие нито откъде идва звукът, нито какво се е случило с неговите воини.
После мургът Ад Рак Кторос прати съгледвачи откъм изток. Тях пък ги помете алгарската конница.
При следващия зов на роговете ние най-сетне чухме сигнала, който трепетно очаквахме. Чичо Белдин и генерал Каран отвърнаха с хор от толнедрански тромпети. Череките и легионите бяха стигнали бойното поле.
Тогава баща ми, който си присвои ролята на маршал в тази битка, се издигна високо в небето, та да направлява оттам действията ни. Когато всичко на земята беше вече разположено според неговия план, той заповяда на Бранд да даде сигнал за начало. Бранд изсвири продължително с рога два пъти и Чо-Рам му отвърна като ехо. Незабавно последва и отговорът от Мандор, а след това вратите на Во Мимбре се отвориха с трясък и от тях гръмовно се изсипаха мимбратските рицари.
Зедар, който трябваше да запази хладнокръвие дори в напрегнат момент като тази, прие формата на гарван и излетя от павилиона, за да види какво става. Тогава мама доста ме изненада. Без каквото и да е предупреждение, тя размаха крилете на общата ни форма и ни издигна високо в небето над връхлитащия гарван. Тъй като бяхме слети, аз изпитвах нейните чувства и споделях мислите й. С огромно изумление
