донесат бронята, Зедар. Незабавно! Аз
„
„Естествено, Поул — самодоволно отвърна той. — Нали точно това искахме. — Баща ми имаше ужасния навик да си приписва заслугата за всичко, което ставаше. — Сега е време двамата с теб да подкрепим Бранд. Не се размотавай, Поул, не бива да закъсняваме.“
„Ех, дали ще порасне някога“ — спокойно отбеляза майка ми, докато се провирахме през прозорчето. Събитията взеха да се развиват със светкавична бързина. Предусещах, че ще се случи нещо, което никак няма да ми хареса. Подозренията ми бяха потвърдени и от това, че мама остана слята с мен, дори когато излязохме от формата на сова. Тя никога не беше постъпвала така, но твърдо отказа да ми обясни причините.
По всичко личеше, че Бранд вече е обзет от непоколебимата увереност, характерна за Детето на Светлината. Той ми се видя някак нечовешки спокоен и дистанциран от онова, което предстоеше да се случи. Щом пристигна баща ми, обаче, изразът и поведението на Бранд внезапно се промениха. Погледът му стана решителен и той проговори с гръмлив глас, който наподобяваше гръмотевица или пък тътена на земните недра при земетресение.
— В името на Белар аз те предизвиквам, Торак, обезобразен и прокълнат! В името на Алдур ще те смажа с омразата си. Нека спре това кръвопролитие и се срещнем само ние двамата — човек срещу божество — за да те победя в достойна битка! Хвърлям предизвикателството си в лицето ти! Или го приеми, или ще бъдеш изобличен като малодушен страхливец пред хора и богове.
В този миг Торак, следван плътно по петите от Зедар, се появи от смешната си желязна кутия. Явно предизвикателството на Бранд никак не се беше понравило на бога на ангараките. Той изрева недоволно и се втурна напред като размахваше огромния си меч, разсичайки с него скалите наоколо и мятайки искри по бойното поле. Тогава Зедар побягна.
— Кой от земните крале е толкова глупав, та да предизвиква Краля на света? — изрева божеството. — Кой от вас ще дръзне да се изправи срещу един бог?
— Аз съм Бранд, Пазителя на Рива, и ще изляза насреща ти, глупаво и недодялано подобие на боговете, а и срещу всичките твои омразни твари! Ти ще понесеш удара на цялата моя сила! Приеми предизвикателството или си плюй на петите, та никога повече кракът ти да не припари до Западните кралства!
Целта на всички тези дръзки думи беше да вбесят Торак, та да престане той да съобразява и мисли логично. Ако богът на ангараките размишляваше трезво, той веднага би надушил капана, който му се готвеше. Неговият гняв обаче заличи всички съмнения, премахвайки и последната следа от божествена прозорливост.
—
Ето за това беше тази битка, пък и дългогодишната война преди нея. Всичко, което преживяхме и изстрадахме, имаше една-единствена цел — да доближи Торак до Сферата на Учителя, така че тя да може да го унищожи.
Гръмовните удари, които си размениха, накараха двете армии да замръзнат по местата си. Битката спря отведнъж, когато Кал Торак тръгна през редиците на своите раболепни войници. Бранд, съпровождан от баща ми, който беше приел формата на вълк и подтичваше в тръс край него, и следен по въздуха от нас двете с майка, все още във формата на сова, закрачи срещу своя противник. Когато двамата стигнаха на двайсетина крачки един от друг, се случи
— Махай се, Белгарат — предупреди го той. — Бягай, ако ти е мил животът.
Баща ми отвърна както подобава — оголи зъби и изръмжа.
После Торак извърна единственото си око към мен, но не каза нищо заплашително. Гласът му беше сладък като мед и аз усетих как се надига Волята му.
— Откажи се от баща си, Поулгара, и ела с мен. Ще се оженя за теб и ще те направя Кралица на света. Ще бъдеш велика, а силата ти ще е втора след моята!
Виждала съм малки и безпомощни животинки, вцепенени пред някоя змия. Мишката и заекът знаят, че змията насреща им е много опасна, но въпреки това стоят като вкаменени на мястото си, неспособни да шавнат, докато влечугото постепенно се приближава. Сега се озовах в същото положение. Волята на Торак ме беше парализирала.
Историците, описващи този сблъсък, твърдят, че аз гневно съм изкрещяла в отговор на Едноокия, но това не е истина. Не бях способна да пророня и едничък звук. Торак ме срещна и завладя душата ми. Единственото му око гореше тържествуващо, защото бе почувствал, че надделя над мен.
Това, което не подозираше, а и не би могъл да знае, е, че в този миг пред него бяха трима от учениците на Учителя. Той нямаше представа за съществуването на третия от нас. А именно тя го победи при Во Мимбре, защото беше свързана не само с Алдур, но и с УЛ, собствения баща на Торак.
Развълнувана и трепереща, совата закръжи около главата на Бранд. Тогава усетих, че моето съзнание се сви колкото ечемичено зърно в единия край на общата ни форма. Третият ученик — майка ми — взе всичко в свои ръце. Общувала съм неведнъж с различни богове, но никога не съм чувствала нещо по- огромно и съкрушително от Волята й. Тя събра цялата си сила и блъсна Торак с нея. Ако беше човек, той щеше да се пръсне на хиляди малки парченца. Изразът на нейната Воля бе онзи пронизителен вик, за който пишат хрониките. Ако не бе насочен внимателно в целта, той сигурно щеше да изпочупи прозорците във всички Западни кралства. Но тъй като силата му беше строго направлявана, никой не разбра колко могъщ беше ударът. Птиците постоянно кряскат, чуруликат, цвъртят и пискат, затова никой не им обръща внимание. Торак обаче не пропусна този вик. В нападателния крясък на майка имаше някои полутонове от гласа на Алдур, а също и характерните черти от гласа на Ул. Волята на Торак, която той смяташе за непобедима, беше насочена изцяло към мен, защото не знаеше, че и майка е тук. Ударът обаче бе толкова могъщ, че натискът, който богът оказа върху мен, изглеждаше жалък в сравнение с него. Обезобразеният бог на ангараките изведнъж се разколеба и почувства страх. Мисля, че съм единствената, видяла го да трепери в мига, когато го застигна ударът. Единствена аз погледнах в изтеклото му око — то сякаш гореше от страх и нерешителност. Изворът от прекомерна самоувереност на Торак изведнъж пресъхна и когато се изправи пред Риванския Пазител, той вече беше изпълнен със съмнение. Това колебание и страх предопределиха изхода на битката.
VII част
Анат
Тридесет и четвърта глава
— Пригответе се всички заедно да бъдете заличени от лицето на земята! — прогърмя Торак, но колебливите нотки в гласа му издаваха, че не е толкова сигурен, колкото се опитваше да ни внуши. Ашабинският оракул го беше предупредил за третия ден от битката. Той обаче бе толкова убеден, че точно в този ден ще срещне риванския крал с неговия роден от звездите меч, та като видя
Със свита от съмнение душа Торак се нахвърли върху Бранд, размахвайки огромния си меч. В яростната му атака пролича и неговото отчаяние. Затова пък Бранд изглеждаше спокоен, даже безразличен. Той отвръщаше на нападението със заучени удари, дори го правеше с известно отегчение.
Изглеждаше така, сякаш двубоят ще продължи вечно. Торак ставаше все по-невъздържан, а Бранд —
