Поулгара — магьосницата

— Напротив, мога. Много ме бива да раздавам заповеди. Кой знае защо, хората постъпват винаги така, както съм им наредила. Вратата е ей там. Най-добре е сам да я отвориш, преди да съм те метнала през нея.

Предпочетох да се установя със семейството си в Селин, вместо в Медалия, Мурос или Султурн. Причина за това бе най-вече решението на крал Ормик да изтегли войските си от северните сендарски провинции и да ги разположи покрай брега, та да предпази страната от някое ненадейно нашествие на ангараките. Ето защо по тези земи почти не бяха останали ветерани от Во Мимбре. Двамата с баща ми бяхме пред очите на всички по време на битката там. Не намирах за особено привлекателна мисълта някой бивш боец да ме покани на халба силен ел в местната кръчма, за да си разправяме истории от войната.

Гелан не хареса Селин и се постара всички да разберат това. Върху още голобрадото му лице легна постоянното изражение на дълбоко презрение, докато се скиташе безцелно из дъждовните улици. Юношите често постъпват по този начин. Обзалагам се, че с часове репетират надменния поглед пред огледалото. Решително настоявам всяка уважаваща себе си страна да забрани на юношите да се гледат в огледалото със същата строгост, с която им забранява пиенето на алкохол. Надменността на Гелан обаче се изпари в мига, когато една сутрин приближи своя огледален олтар и видя, че през нощта някаква ярка пъпка мистериозно се е появила на върха на носа му. Пъпката изчезна веднага, щом лицето на Гелан придоби по- приветлив вид. Предполагам, че това може да се обясни с химическите процеси, които протичат в тялото. Намусеното изражение сигурно вкисва кръвта, а всеки знае, че киселата кръв причинява погрозняване.

Купих скромна малка къщица в търговския квартал на Селин. След като се позаслушах в разговорите на местните търговци, аз намерих Осриг — разумен и трезв бъчвар на средна възраст — и го осигурих с непряк наследник. Осриг правеше хубави бъчви и каци, а неговите бивши чираци вече въртяха успешно търговия в съседните градчета и селца. Това ясно показваше, че човекът е добър учител. Поговорих с Осриг, известно количество монети смениха собственика си, а след това се върнах вкъщи и уведомих своя племенник, че съм решила какъв ще е неговият бъдещ занаят.

— Каци?! — възмути се той. — Та аз нищо не разбирам от бъчварство, лельо Поул!

— Знам това, скъпи — отвърнах. — Затова ще започнеш най-напред като чирак. Първо ще се научиш на всички тънкости в занаята, а после и сам ще отвориш работилница.

— Не ща да ставам бъчвар.

— Бъчвите са много полезни, Гелан, пък и едва ли някога ще излязат от мода. Така ще имаш осигурено бъдеще.

— Но това е толкова обикновено, лельо Поул!

— Разбира се, но нали това е и нашата цел. Ние искаме да сме обикновени.

— Напротив, аз не искам. Не можем ли да измислим нещо по-интересно, с което да се занимавам? Като да стана моряк например. Може да отида и войник. Мисля, че ще ми хареса да съм войник.

— Виждала съм стаята ти, Гелан. От теб няма да излезе добър войник.

— Че какво общо има спалнята ми с това?

— Войникът трябва да си оправя леглото всяка сутрин и да прибира всички мръсни дрехи. Ти си добро момче, но редът и чистотата не са сред силните ти страни. Един войник със запуснат вид и ръждясал меч не може да стресне врага.

Лицето му стана мрачно.

— Каци — повтори с отвращение той.

— Каци, Гелан.

— Това не е подходящо занимание за един крал, лельо Поул.

— Не слагай тигана, докато рибата е още в морето, скъпи. Вместо това се постарай да правиш хубави бъчви.

— Торак е мъртъв, лельо Поул. Вече не е нужно да се крия от него.

— Не, Торак не е мъртъв. Той просто спи. В мига, в който сложиш короната на Рива и вземеш меча в ръце, той ще се събуди и ще тръгне да те търси.

Не обичам да използвам думата „случайно“, тъй като през годините се уверих, че щом става дума за моето странно семейство, случайността рядко има нещо общо със съдбините му. Този път обаче тя наистина влезе в сила. Можех да дам Гелан за чирак на който и да е от дузината майстори. Осриг обаче отговаряше на всички мои изисквания. Той притежаваше умения, славеше се като добър учител, беше доста възрастен и нямаше син, който да наследи семейния занаят. Щом Гелан навлезеше в професията, можех да откупя работилницата на Осриг и да оставя не особено въодушевения си племенник да се оправя сам. Това бе и моята цел. Крайният резултат от търговията не беше толкова съществен. Най-главното бе престолонаследникът да се слее с обикновените хора и да е невидим за Чамдар, ако той дойде да души наоколо.

Постепенно се установихме в града, а Гелан научи как се правят бурета. През повечето време аз стоях вкъщи с майка му Аравина. Стараех се с всички сили да я извадя от обзелата я меланхолия.

Както вече казах, Осриг беше много надарен учител и скоро Гелан правеше бурета, които не пропускаха много. Когато занаятът беше овладян до последната тънкост, негласната битка с моя племенник приключи. Независимо дали му харесваше или не, Гелан беше станал бъчвар.

Когато младият занаятчия навърши шестнайсет, срещна една много хубава девойка на име Енала — дъщеря на местния дърводелец. Тогава познатите камбаните отново се обадиха в главата ми. Двамата бяха влюбени до уши един в друг.

След около месец младите официално се сгодиха и целувките вече бяха позволени. Въпреки това пак не ги оставяхме без контрол. Малко след седемнайсетия рожден ден на Гелан двамата с неговата прелестна Енала се ожениха.

След венчавката последва и задължително пиршество — традиционната почерпка, на която присъстват всички съседи. След като се натъпка здраво, побелелият майстор на Гелан ме дръпна настрана за сериозен разговор.

— Е, господарке Поул — каза той с лека усмивка, — защо просто не обявим сватбения подарък?

— Какво сте намислили, майстор Осриг?

— Вие никога досега не сте го казвали гласно, господарке Поул, но още първия път като дойдохте при мен да главите Гелан за чирак дадохте да се разбере, че ако всичко върви както трябва, може да купите работилницата за него.

— Не съм предлагала такова нещо, майстор Осриг.

— Така си е. Но както и да е, Гелан е много схватлив и вече прави хубави бъчви. Наблюдавах го и мога да кажа, че е готов да започне сам. Тая сватба днес ни отваря добра възможност да променим положението му. На ерген не може да се разчита, но жененият мъж е солиден и отговорен. Познавам си клиентите — този род неща са много важни за тях. Та да караме направо — защо не сключим сделката още днес? Харесвам Гелан и ще ви предложа добра цена. Ще поостана още няколко месеца да го наглеждам, а после лекичко ще се изтегля.

Така в един и същи ден Гелан стана съпруг и собственик на работилница. Осриг наистина остана до късно през нощта, а и Гелан не спа много. Двамата обаче будуваха по съвсем различни причини.

Въпреки своята младост, в този ден Гелан стана знаменитост. Върху него очевидно се изливаше рогът на изобилието, а това е много рядко съвпадение. Толкова рядко, че предизвика завист сред останалите чираци в Селин.

Популярността на Гелан бързо помръкна и само след година той се славеше просто като „Гелан бъчваря“, вместо да буди завист с това „късметлията“. Хората купуваха от него бурета и каци, защото стоката му беше добра, но славата му не надхвърли неговите професионални умения. Ала краткият период, през който Гелан беше известен, отново пробуди у него съзнанието за собствената му значимост. А това е твърде опасно за човек, чиято основна задача е да не се набива на очи.

И така, след година майстор Осриг постепенно и тихомълком се оттегли, а Гелан преустрои горната част от работилницата си в наш дом. Аравина продължаваше да страда от дълбоката си меланхолия, та бях принудена да й посвещавам цялото си внимание и усилия. След като тази продължителна криза отмина, аз внезапно видях, че Енала, която иначе имаше весел характер и слънчева усмивка, показваше явни признаци на недоволство.