Поулгара — магьосницата

Ама, наистина, Чами, много ме разочарова! — Обърнах се към смутената нийсанска кралица. — Мигар той те е лъгал, Сали? Само не ми казвай, че си му повярвала! „Ашарак Мургът“, как ли пък не! Той опетни това име почти навсякъде в цивилизования свят. Всички вече знаят, че всъщност се казва Чамдар и е любимият блюдолизец на Ктучик. От хиляда години насам Чами преживява само с близане на ботуши!

— Ти коя си? — попита Селмисра. — Как смееш да ме наричаш с това глупаво име?!

— Името ми е Поулгара, Сали, и ще те наричам, както ми хрумне! — Оставих приветливия тон и се постарах последното изречение да пронизва като стоманена кама. Почти почувствах как опиатите се изпаряват от кръвта й.

— Поулгара! — извика Селмисра.

— Тя лъже! — заяви Чамдар, но гласът му беше изтънял и очите му гледаха трескаво.

— О, Чами, ти пък от къде би могъл да знаеш? Търсиш ме от хиляда години, но никога не си ме виждал. Ако си най-способния сред подчинените на Ктучик, тогава баща ми доста е преувеличил опасността. Мога да те унищожа, без дори да е нужно да се ядосвам. — Знаех, че постъпката ми е ненужно показна, но въпреки това шавнах пръст и с оглушителен гръм премахнах полираната колона до него. Рядко го правя, затова май се поувлякох с ефектите. Парчетата от колоната, разтрошени и нажежени до бяло, се пръснаха из залата над главите на скучаещите евнуси. Отегченото им изражение тутакси изчезна. Всички се пръснаха с писъци като подплашени мишоци.

— Ау — рекох извинително, — май стана малко шумно. Съжалявам за подовата настилка, Сали. Та докъде бях стигнала? А, да, спомних си. — И аз пръснах още няколко колони в близост до Чамдар.

Той затанцува като побеснял наоколо.

— Ето, нали виждаш, Сали — провлачих отново аз. — Кой казва, че мургите не можели да танцуват? Само трябва малко да ги окуражиш.

— Да ме убиеш ли си дошла? — потрепна гласът на Селмисра.

— Да те убивам ли? За бога, скъпа Сали, разбира се, че не! И двете знаем, че не това се каня да сторя с теб. — Освободих Волята си с едно леко помръдване на пръста. — Виж се в огледалото, Сали. Ето това ще сторя с всяка Селмисра, която има неблагоразумието да ми се противопостави!

Да кажеш на някоя от Селмисрите да се погледне в огледалото е все едно да наредиш на водата да се спуска по склона. Тя погледна отражението си, отскочи назад и ужасено изпищя. Срещу нея от огледалото гледаше втренчено, без да мига с потрепващ език една голяма змия, която си сменяше кожата.

— Не! — изпищя Змийската кралица, трескаво опипвайки с треперещи ръце лицето, косата и тялото си, за да се убеди, че страховитото отражение не е нейно. — Накарай я да изчезне! — изврещя тя.

— Още е рано, скъпа Сали — отвърнах с най-ледения си тон. — Искам хубавичко да запомниш този образ. Когато Чами пак се опита да ти пробута старите номера, гледай да не повярваш, че Торак ще се ожени за теб!

— Но той така ми каза! — отговори Селмисра, сочейки обвинително разтреперания гролим.

— Ах, Чами, Чами! — зацъках укоризнено. — Какво да те правя сега? Нали знаеше, че това е лъжа? Ясно ти е като бял ден, че сърцето на Торак принадлежи на друга. — Тук, естествено, блъфирах. Не бях съвсем сигурна дали Чамдар е бил във Во Мимбре.

— Коя е любимката на Торак? — потресено попита Селмисра. Обзалагам се, че въпреки всичко тя все пак таеше някакви надежди.

— Коя ли? — подхванах отново. — Естествено, че съм аз, Сали! Мислех, че вече всички го знаят. Веднъж даже ми направи предложение и сърцето му беше разбито, когато му отказах. Това всъщност беше и причината да загуби двубоя с Бранд при Во Мимбре. Милият има само едно око, както знаеш, пък то беше така препълнено със сълзи на разочарование, та дори не видя как го прониза мечът на Бранд. Не е ли прекрасно обожателите ти да се дуелират, за да докажат любовта си! Толкова е романтично да виждаш бликащата им кръв! Потръпвам като си помисля за Торак, който стоеше там със стърчащ от главата му меч!

Дочух сподавено хълцане и бързо се извърнах към Чамдар. Мургът наистина плачеше! Ама, разбира се, та нали Торак беше неговият Бог!

— А сега, Сали, ще е най-добре да поразпиташ един човек на име Салас какво стана с оная Селмисра, дето нареди убийството на риванския крал. Ако повярваш на лъжите на Чами и ти ще свършиш по същия начин. Ако алорните се докопат до теб, ще те изгорят на клада! Помисли си за това и после пак погледни огледалото. Клада или змийски образ, а, Сали — май нямаш голям избор. — След това хвърлих най- страшния си стоманен поглед към Чамдар, който стоеше подсмърчащ и със зачервени очи. — Ах, ти, лошо момче! Марш оттук и върви право в Рак Ктол. Кажи на Ктучик да измисли нещо ново, защото тия лъжи вече не хващат място. И да не забравиш да го поздравиш от мен! Кажи му, че чакам с нетърпение деня на нашата среща!

— Но… — опита се да възрази той.

— Чу какво трябва да правиш, Чамдар! — изсъска Селмисра. — Махай се от очите ми, при това колкото се може по-бързо! Дипломатическият ти имунитет изтича след час и половина, а след това ще обявя много висока цена за главата ти! Изчезвай незабавно!

Чамдар се изпари.

— Чудесно го каза, скъпа! — похвалих я аз.

— Мога ли наистина да го направя, Поул? — попита тя.

— Това си е твоето кралство, скъпа — уверих я аз. — Можеш да правиш, каквото си поискаш.

— Възможно ли е някога да станем приятелки? — попита отново.

— Мисля, че ние вече се сприятелихме — отвърнах с усмивка.

— Тогава ще махнеш ли тази ужасна змия от огледалото ми?

Прекарах няколко месеца в Стис Тор, промивайки внимателно кръвта на Селмисра от различните опиати, докато най-накрая тя си възвърна способността да мисли трезво. Не можеше да се каже, че е някакъв гений на мисълта, но щом се освободи от омаята на опиатите, започна да разсъждава нормално.

Евнусите, които дотогава на практика управляваха държавата, бяха доста разстроени от моята намеса. Ето защо една вечер след като Селмисра се унесе в сън, аз пратих да повикат Рисус. Изглежда той беше най-влиятелният сред своите събратя или поне имаше достатъчно власт, която го принуждаваше да взима предпазни мерки против отравяне.

Той изглеждаше леко разтревожен, когато влезе в ярко декорираните покои на Змийската кралица.

— Искали сте да ме видите, лейди Поулгара? — попита той с мазния си контраалт.

— Да, Рисус — отговорих. — Двамата с теб трябва да си поговорим.

— На Вашите услуги, лейди Поулгара.

— Сигурно си забелязал промяната у вашата кралица.

— Как бих могъл да пропусна такова нещо. Вие я държите изцяло под своя власт. Как успяхте да го постигнете толкова бързо?

— Предложих й приятелството си, Рисус. Тя е много самотна.

— Та как е възможно да е самотна сред този табун млади мъже, които са постоянно около нея?

— Селмисра има нужда от приятелство, Рисус, а това няма нищо общо с лудориите между нея и момченцата й. Тя не е съвършена, но е достатъчно умна, за да управлява, ако вие двамата със Салас я съветвате. Блазни ли те мисълта за държавно ръководство, Рисус? Би ли могъл да забравиш жалките си заговори и планове за тровене на противниците и да се съсредоточиш в истинското управление на държавата?

— Правите ми много странно предложение — промърмори той.

— Доста е неочаквано, нали? — съгласих се. — Ето как ще постъпим. Досега съм натрупала богат опит в управлението на държавата и ще трябва да си припомня някои ходове и маневри на добрия владетел. Ще разказвам на Селмисра как съм се оправила при една или друга криза, ще я посветя в неблагодарната работа да вади душите на благородниците с памук, ще я науча така да определи данъците, че да не предизвика масово недоволство и на останалите тънкости от държавното управление. Всичко това ще бъде направено с цел Селмисра да се заинтересува от политиката. А когато започне да ми задава въпроси, аз ще се направя, че не познавам обичаите на нийсаните и ще препоръчам теб. Задачата ти ще бъда да я