превърнеш в сносна владетелка. После ще я оставим сама да взема решения.
Той лукаво ме изгледа.
— Къде е клопката, лейди Поулгара? — попита. — Каква ще бъде вашата полза от това?
— Искам всичко в Нийсия да е спокойно, Рисус. Назряват събития, за които ти нямаш и най-малка представа. Те ще разтърсят света до основи. Затова не желая Ктучик да определя политиката на Нийсия.
— По този въпрос спор няма, лейди Поулгара.
— Добре тогава. Аз вече я отвикнах от някои по-силни наркотици, но ще трябва да я накараме постепенно да намали и останалите. Знам, че взема отвари, които забавят стареенето, но нека намалим дозировката до минимум. Кой е нейният аптекар?
— Ами как да ти кажа… — отговори той с лека усмивка.
— Наистина ли? Много е странно един фармацевт да има толкова висок държавнически пост.
— Не и в Нийсия, Поулгара. В Стис Тор ключът към шкафа с билките и опиатите на кралицата е и ключът към властта. Може и да звучи нескромно, но аз съм най-надареният фармацевт в цяла Нийсия. В една страна, където всички са пристрастени към отвари и опиати, фармацевтът определя законите. Но това, разбира се, са задкулисни игри. Може пък да е по-добре, ако стане официална длъжност.
— Ще помогнем ли на Селмисра да се превърне в истинска владетелка, Рисус?
— Това би било много хубаво. Истинска кралица ще е голяма новост за страната. Мисля, че ни е по силите да установим спокойствието, което желаеш. Ще определим строги правила за тровенето на опозицията, ще въведем ограничения за използването на наемни убийци и други полезни неща в името на реда и благоденствието. — Той се изтегна замечтано назад. — Повече от век вече в Нийсия цари истински хаос — допълни после. — Може би е дошло време да въведем строги правила, но тук никой няма да им обърне внимание, ако не идват от тронната зала. Съгласен съм с предложението ти. Нека се постараем от Селмисра да излезе една силна владетелка.
Така и сторихме. От ранно детство Селмисра не беше имала истински приятели. При първия признак, че таи по-топли чувства към някой от свитата, наоколо тутакси са започвали да дрънчат шишенца с отрова. Тя е живяла в страшна самота, а е била и доста наплашена. Опитах се да й внуша, че нито един човек със здрав разум не би се опитал да
Това ми се случваше понякога. Най-невероятното приятелство, което завързах, беше със Закат.
Имах дълбоки професионални интереси в нийсанската фармакология. Между нас да си остане, но двете със Селмисра изтощихме напълно горкия Рисус. Когато не
След като престоях в Нийсия около половин година, близнаците ме предупредиха, че татко се е отбил в Емгаард и пожелал да ме види. Селмисра дълго плака, когато й казах, че скоро ще замина, но аз подло й препоръчах компанията на Рисус и Салас. Бях сигурна, че те ще успеят да запълнят празнината в сърцето на кралицата. За да не се възползват от нейната детска доверчивост, аз ги заплаших, че ще се върна в Нийсия и ще ги дам за храна на пиявиците, с които гъмжи Змийската река, само ако се опитат да я подведат. Няма да повярвате колко разпалено ми обещаха да се държат прилично!
После отидох в тронната зала, за да се сбогувам със Змийската кралица. Тя се разплака и ме прегърна, но аз внимателно откопчих ръцете й от врата си. Сетне я целунах по бузата и я оставих под опеката на Рисус и Салас. Едва тогава си тръгнах.
Пристигнах в Долината в началото на зимата, но снегът вече беше натрупал дълбоки преспи около кулата на баща ми. Кацнах, приех човешки образ и се приведох в приличен вид.
— Е, Поул — посрещна ме той още от вратата, — вече се чудех дали няма да останеш и през зимата в Нийсия.
— По това време там е дъждовният сезон, татко — припомних му аз. — Стис Тор е достатъчно влажен дори без проливните дъждове. Искал си да ме видиш.
— Аз винаги искам да те видя, Поул. През цялото време ми липсва компанията ти.
— Би ли ми спестил това — рекох. — Сега какъв ти е проблемът?
— Хрумвало ли ти е да ме уведомяваш от време на време какво правиш?
— Не, татко. Няма нищо, с което не бих могла да се справя и сама.
— Въпреки това бих искал да съм в течение на всичко, което става.
— Няма никакви пречки, ако това е
— Поул! — възнегодува той.
— Така е, татко, при това много добре го знаеш. А, между другото, там видях Чамдар. Не вярвам той да се зарадва особено от срещата ни, но за мен беше истинско удоволствие.
— Дишаше ли още, когато го видя за последен път?
— Мисля, че по-скоро бълваше огън и жулел, татко. Провалих му всички планове като открих на Селмисра кой всъщност е той. Тя пък обяви награда за главата му.
— Много ловко! — похвали ме той.
— И на мен ми хареса. Имаш ли нещо за ядене? Умирам от глад.
— Има нещо в онова гърне горе. Само че съм забравил какво беше точно.
Отидох при огнището и вдигнах похлупака.
— Да не е грахова чорба?
— Май не е това.
— Тогава ще е по-добре да го изхвърлим.
— Защо?
— Защото е зелено, татко. Изглежда си го оставил да престои твърде дълго. Слез долу в кухненския килер и донеси бекон. Ще приготвя нещо за ядене и ще ти разкажа какво направи Селмисра на бедния Чами.
Баща ми гръмогласно се разсмя, когато с леки преувеличения тук-там му описах приключението си в земята на хората змии.
— Справила си се чудесно, Поул — одобрително рече той, когато приключих. — Но наистина ли си толкова привързана към Селмисра?
— Тя не прилича на нито една от предшественичките си, татко — отговорих с лека носталгия. — Вярвам, че прилича малко на онази, която прати убийците на Горек. Чувствата ми към сегашната Селмисра са подобни на онези, които си изпитвал към злощастната й предшественичка. Тя е много крехка и ранима и щом й показах, че съм нейна приятелка, много се привърза към мен. Дори се разплака, когато трябваше да си тръгна.
— Даже не подозирах, че някоя от Селмисрите знае изобщо как се плаче.
— Грешиш, татко. Те просто са научени да прикриват емоциите си. О, да не забравя — забелязах някакво движение по Южния път на керваните, когато идвах насам.
— Правилно си видяла, мургите възстановиха търговските отношения с Толнедра. Това е един любезен начин да ни подскажат, че отново ще се спъваме под път и над път с техните шпиони. По-добре върви в Черек и позволи на близнаците да се приберат у дома, за да започнат отново да се ровят в Мрин. Ако някой е способен да извлече какъвто и да е смисъл от брътвежите там, това са те.
— Още утре заран тръгвам, татко.
И така, аз се върнах в Емгаард, за да се заловя отново с основната си задача. Близнаците пък отидоха в Долината, за да подхванат своите задължения. Временното ми пребиваване в Нийсия беше нещо като ваканция, но всяка почивка си има край и трябваше пак да се заловя за работа.
През 5300 г. близнаците направиха още един пробив в неясните писания на пророчествата. Двамата твърдо обявиха, че вече сме навлезли във века на Пратеника на боговете. Поговорих с Геран, който по
