Поулгара — магьосницата

— Достатъчно, Поулгара — рязко каза Арел. — Хората умират — това е неизбежно. Не бива да обвиняваш нито себе си, нито когото и да било. Смъртта на близък човек може да стане причина останалите членове от семейството да се разпръснат в различни посоки. Или пък още по-здраво да се обединят помежду си. Ти кое избираш, Поул? — После тя се изправи и оглади с длан гънките по предницата на сивата си рокля. — И недей да търсиш нищо остро, скъпа. Погрижила съм се да прочистя стаята ти от всякакви ножове. Също така стой далеч от прозорците. А сега се облечи и наплискай лицето си със студена вода. Среши и косата си — много си чорлава и раздърпана.

После тя излезе, а аз станах, за да заключа вратата зад нея. Пак беше вечер, макар да не знаех колко дни са минали от смъртта на Белдаран. По едно време татко почука на вратата.

— Аз съм, Поул. Отвори!

— Върви си! — отговорих.

— Отвори вратата, Поул! Трябва да поговорим.

— Остави ме на мира, татко! — Още докато го казвах, си дадох сметка, че е доста глупаво. Нито една ключалка или катинар на този свят не биха задържали баща ми отвън, стига той да поискаше да влезе. Накрая се предадох и отворих.

Имаше делови вид, макар лицето му да беше бледо и посърнало. Без много излишни думи ми напомни, че нашата най-главна задача в момента бе да запазим продължението на риванския род. Рива беше напълно вцепенен от скръб, така че някой друг трябваше да поеме неговите задължения — като крал и като Пазител на Сферата. Даран беше едва двадесетгодишен тогава, но той беше единственият престолонаследник и едничката ни надежда.

— Ангараките имат очи и уши навсякъде, Поул — напомни баща ми. — Ако покажем и най- незначителните признаци на слабост и объркване, в най-скоро време можем да очакваме посещение от Ктучик. А не е изключено и самият Торак да ни удостои с вниманието си.

Ето това вече ме извади от унинието и апатията, в които бях потънала. Потиснах безутешната си тъга.

— Какво ще правим? — попитах.

— Ти ще се вземеш в ръце и ще поемеш нещата тук. Оставям Даран под твоя закрила. Говорих с Бранд и той напълно осъзнава сложността на положението, в което се намираме. Ще ти помага доколкото може, но основната отговорност си остава твоя. И не ме проваляй, Поул! Ще те заведа в покоите на Бранд. Точно сега той разговаря с Даран. Те все пак са алорни, така че им дръж здраво юздите, дъще.

— Но нали и ти ще бъдеш тук?

— Не, аз трябва да замина.

— Да не искаш да кажеш, че няма да останеш дори за погребението? — това кой знае защо страшно ме потресе. Вярно, татко никога не е спазвал общоприетите обичаи и поведение, но все пак…

— Аз вече извърших погребението в сърцето си, Поул, и никаква церемония, нито пък досадното мърморене на някой свещеник ще променят нещо.

Тези думи ми напомниха, че на мен все още ми предстои да се разправям с един от свещениците на Белар. Ако Елтек не се беше заел така истерично да преследва вещиците, сестра ми можеше да получи нормално лечение, което да спаси живота й. Желанието за отмъщение не е похвално, но в случая можеше да ми помогне да се преборя със скръбта. Сега вече имах две основателни причини да се съвзема — Елтек и Ктучик. Оказа се, че противниците ми дебнат и от двете страни на теологическата бариера.

Татко ме придружи до отрупания с книги кабинет на Кеймиън и после ни остави.

— Има няколко случая, които не търпят отлагане — обърна се Кеймиън към мен и натъжения ми племенник. — Всъщност, спешните задачи постоянно се трупат. Това, че някой е крал по рождение, не го отделя тутакси от общата човешка некадърност.

— Лорд Бранд — възпротиви се Даран, — хората няма да ме приемат за техен водач. Твърде млад съм.

— Баща ти беше дори по-млад, отколкото си ти сега, когато основа кралството, Даран — припомних му.

— Но той е имал Сферата, лельо Поул!

— Точно така. Сега тя е у теб.

Той примигна смутено.

— Никой освен татко не може да докосва Сферата.

Неволно се усмихнах. Вярно, усмивката ми беше доста тъжна, но фактът, че все още можех да се усмихвам доста ме изненада.

— Даран — рекох, — баща ти постави твоята ръка върху Сферата още преди да бяха минали и двадесет и четири часа от рождението ти. Сферата знае кой си.

— Той може ли да свали меча от стената? — напрегнато попита Кеймиън.

— Не съм напълно сигурна. Ще проверя.

— Това би придало достоверност на правомощията на Негово Височество принц-регента и ще премахне всякакви възражения и съмнения.

— В думите ви има основание, господа — обърнах се към двамата. — Трябва да говоря с Учителя, пък и със самия Рива по въпроса. Но продължавам да си мисля, че възкачването на Даран на трона няма да предизвика никакви протести.

— Аз пък ще се справя с риванския дякон — обади се Даран с каменно лице.

— Бихте ли обяснили точното значение на това „ще се справя“, Ваше Височество? — любезно попита Кеймиън.

— Не съм решил в какво точно ще се изразява това, лорд Бранд. Все още се колебая дали да затъкна меча си в корема му и хубаво да го развъртя, или пък да го изгоря. Вие какво ще ме посъветвате, лельо Поул?

Алорни!

— Нека най-напред укрепне авторитетът ти, Даран. Кървавата баня ще я отложим за по-късно — предложих му аз. — Остави риванския дякон Елтек хубаво да се поизмъчи, преди да го нанижеш на меча си или да го използваш за подпалки. Сега имаме по-важни неща за решаване.

— Права си, лельо Поул — съгласи се той. — Имате ли правомощия да затворите пристанището, лорд Бранд?

— Предполагам, че имам, Ваше Височество — отвърна Кеймиън. — Но защо е нужно това?

— Ние се намираме на остров, лорд Бранд. Ако затворим пристанището, Елтек няма да може да избяга от мен.

— О, скъпи — въздъхнах аз.

Едва много по-късно, когато бях вече в покоите си, успях да изпратя мислено послание. „Имам нужда от теб, майко.“ След това зачаках неспокойно.

„Тук съм, Поул.“

Гласът й беше пълен с неизмерима скръб.

„Даран може ли да повдигне меча на баща си?“

„Разбира се, че може, Поул.“

„А мечът ще му се подчини ли така, както се подчинява на Рива?“

„Естествено, че ще му се подчини! Какво целиш с всички тези въпроси, Поул?“

„Свързано е с алорнската политика, майко. Рива не може да изпълнява задълженията си в момента. Ето защо Даран трябва да поеме управлението, докато баща му се оправи. Искам да елиминирам всички възражения по въпроса още преди да са възникнали.“

„Не насилвай нещата, Поул.“

„Разбира се, че няма, майко.“

Винаги съм смятала, че погребението е толкова лично нещо, та на него би трябвало да присъстват единствено членовете на семейството. Но сестра ми беше риванска кралица, затова нейното погребение трябваше да се изпълни по всички правила на дворцовия церемониал.

— Естествено, богослужението ще бъде извършено от Елтек, той е риванският дякон — обърна се Кеймиън към мен и моя племенник. — За съжаление се налага…

— Не, не се налага — каза твърдо Даран.