Поулгара — магьосницата

скитник.

— Здравей, Королин — отвърна баща ми, продължавайки да седи спокойно. — Познавах баща ти много отблизо. — После порови из гънките на туниката си и измъкна оттам навит къс пергамент, запечатан с восъчен печат. — Негово Императорско Величество ме помоли да се отбия при Вас и да Ви дам това. Моля да ми простите тези хитрости, но писмото от Ран Ворду и неговото съдържание трябва да останат тайна.

Само споменаването на думата „тайна“ подпалва огньове в очите на арендите, а Королин не правеше изключение. Той взе писмото, а после ме погледна със съмнение.

— Племенницата ми е запозната със съдържанието, милорд — успокои го Мандорин. — Всъщност тя беше посредникът при предаването на посланието.

— По-късно ще говорим за това — баща ми елегантно подмина факта, че в очите на мимбратите моето единствено занимание би трябвало да са клюките, прическите и домакинството.

Королин прочете императорското послание и очите му се разшириха.

— Да не би да не съм разбрал нещо в този документ? — попита той. — Сигурно ще трябва да го прочета отново, но като че ли в него се казва, че Негово Императорско Величество ме кани да се срещнем.

— Мога да Ви уверя, че точно това е написано — ухили се баща ми, — защото аз му диктувах. Срещата ще се състои в Тол Ворду след три дни и императорът ме помоли да подчертая пред Вас колко важно е тя да се запази в тайна. Заобиколени сме от недоброжелатели, които слухтят и тук, в Мимбре, и оттатък — в Толнедра. Мисля, че е в наш интерес да сме дискретни.

— Много мъдро решение, Древни — съгласи се Королин. — Но как бих могъл да обясня правдоподобно внезапното си заминаване за Толнедра?

— Позволих си да подготвя всичко, Ваша Светлост — каза баща ми, посягайки към монашеското расо. — Аз ще бъда облечен в тази дреха и ще се представям за божи човек. Вие сте пред обявяването на война. И тъй като войната е сериозно решение, то всеки благочестив човек не би предприел такава съдбоносна стъпка без божествено напътствие. Нали точно заради това изпратихте да ме повикат?

Королин премигна смутено.

— Прости, Благочестиви, но не си спомням да съм пращал да те викат.

— Сигурно сте забравили. Както и да е, сега съм тук, за да Ви придружа до манастира на брега на Аренд, където ще получите просветление свише. Не е ли това достатъчно правдоподобно? По пътя за кратко ще се отбием в Тол Ворду за срещата с Ран Ворду, а после ще продължим към манастира. Там ще поискате съвет от небесата и сетне ще се върнете обратно у дома. — Баща ми намигна към пъстро облечения херцог. — За това поклонение ще трябва да изберете по-скромни и благочестиви дрехи, милорд. Сега, като се върнете в тронната зала, повече се молете и оставете аз да говоря. Ще обясня на придворните, че ако тръгнете с голяма свита, това би било незачитане на обичаите и безбожие, ето защо Чалдин би могъл да се обиди.

— Никога не съм чувал за подобни изисквания — призна Королин.

— Щях да се изненадам много, ако знаехте за тях, Ваша Светлост, защото аз току-що ги измислих. Барон Мандорин и неговата племенница ще пътуват пред нас, а ние двамата ще напуснем Во Мимбре сами, без никакви придружители. Ще се съберем на няколко мили надолу по реката. Мандорин и Полина разполагат с данни, които биха Ви помогнали в преговорите с Ран Ворду.

И тъй като всички аренди обожават интригите, нашият план много допадна на Королин. Той тутакси се впусна да изяснява подробностите с баща ми. Ние двамата с Мандорин ги оставихме да шлифоват всичко до най-дребния детайл и отидохме в обора за конете си.

Двамата пилигрими, напъвайки гърла да пеят благочестиви химни, ни настигнаха по пътя на пет мили след Во Мимбре и четиримата заедно продължихме по брега на реката. Естествено, бяхме следени, но това не ни изненада. Баща ми взе необходимите мерки и преследвачите вече не ни създаваха проблеми. Преспахме под открито небе и пътувахме без почивка на следващия ден, чак докато се здрачи. Баща ми не е от хората, които оставят важните дела на случайността, затова беше скрил в храстите на миля преди манастира една лодка. Оставихме конете на брега и се спуснахме по течението.

Стигнахме отсрещния бряг около полунощ и си запроправяхме път в тъмнината към Тол Ворду. Най- сетне стигнахме внушителната източна порта на града. Посреща ни взвод легионери, които ни придружиха през безлюдните улици до наследствения дом на фамилията Ворду. Императорът ни чакаше в двора. Беше на средна възраст и твърде висок за толнедранец. Направи ми впечатление, че държането му е като на военен.

— Виждам, че пътуването е минало спокойно — обърна се той към баща ми.

Татко присви рамене.

— Нищо особено не се случи — каза той.

— Много добре. Мястото на нашата среща е вече подготвено. Гарантирам, че никой не би могъл да се доближи на такова разстояние до тази стая, та да чуе разговора ни. — Той огледа внимателно Королин и Мандорин. — Кой от тези двама господа е херцог Королин? — попита.

Баща ми представи двамината мимбрати, но умишлено премълча коя съм аз. После всички влязохме вътре и се заизкачвахме по безкрайни стръмни мраморни стъпала, докато стигнахме стаята на върха на кулата. Помещението беше почти голо, обзаведено само с една голяма заседателна маса, столове и множество карти по стените.

— Ще бъда кратък, Ваша Светлост — обърна се към Королин императорът, след като се бяхме разположили около масата. — Аз съм прям човек без умения в дипломатическите игри и извъртания. Древния Белгарат ми разказа за пристигналия при вас човек на име Кадон, който твърдял, че говори от мое име. Това е лъжа. Никога не съм го чувал, а е напълно възможно той въобще да не е толнедранец.

Королин зяпна шокиран срещу него.

— Но легионите Ви лагеруват почти пред стените на Во Мимбре — възрази той.

— Най-добре е да му кажеш всичко, Поул — предложи баща ми.

— Простете ми, Древни — съвсем се обърка Королин, — но откъде лейди Полина би могла да знае нещо за легионите?

— Има ли смисъл да продължаваме тази игра на криеница, Поул? — попита баща ми.

— Мисля, че вече не е необходимо — отвърнах.

— Нека тогава обясним всичко. Херцог Королин, имам честта да Ви представя дъщеря си Поулгара.

Королин хвърли към Мандорин обвинителен поглед.

— Барон Мандорин не Ви е лъгал, Ваша Светлост — побързах да защитя приятеля си. — По законите на църквата той наистина е мой чичо. Осинови ме в присъствието на свещеник на Чалдан, преди двамата да пристигнем във Во Мимбре. Имах нужда от прикритие, затова го принудих да постъпи така. Този акт беше от огромно значение, затова не го винете за постъпката му. — Замълчах за миг. — Ще говоря направо, Ваша Светлост. В действителност няма никакви легиони отвъд реката при Во Мимбре. Отидох лично там, за да се уверя, че е така. Граф Олдон, който явно е оплетен в интригите на Кадон, е нагиздил няколко от своите работници в легионерски униформи, за да Ви заблуди.

— Тя казва истината, Ваша Светлост — увери го Ран Ворду. — Никога не съм предлагал съюз на когото и да било в Арендия и ви давам честната си дума, че нито един от моите легиони не лагерува до вашата южна граница. Този Кадон ви мами. — При тези думи императорът ме изгледа одобрително. — Древния Белгарат ме увери, че дъщеря му през последните седмици е прекосила цяла Арендия да потушава подобни заговори. Може би е най-добре тя сама да ни разкаже за това.

Аз отново описах подробно случилото се във Во Вакюн и Во Астур и разкрих какво съм открила досега във Во Мимбре.

— Всичко това е една огромна измама, господа — завърших разказа си. — Ктучик се опитва да разпали война между Арендия и Толнедра, надявайки се, че Негово Величество ще завладее Арендия, а това би включило и алорните в конфликта. Такава е неговата крайна цел. Арендия е само залог в една много по- голяма игра.

— Ще унищожа този злодей Кадон! — избухна Королин.

— По-добре не го прави, старче — обърна се към него Ран Ворду, — а ми го дай в Толнедра заедно с